Евангелските църкви в ромските махали – нов шанс за интеграция! В Гърмен вече се вижда прогрес?

В ромската махала „Кемеровци“ край Гърмен в неделя сутрин улиците опустяват. От малките къщи се чува пеене, молитви и звук от китари. Това не е карнавал, а неделното богослужение на местната евангелска църква – едно от малкото места, където хората се събират не за помощ, а за надежда.

През последните години евангелските църкви в ромските квартали се превърнаха в социален феномен. Те не са просто религиозни общности, а структури, които въвеждат ред, морал и нов тип дисциплина в махалите. Много ромски семейства спират пиенето, започват работа, пращат децата си на училище. В Кемеровци това вече се вижда. Хората се поздравяват, помагат си, улиците са по-чисти, а агресията е намаляла.

Пасторите – често местни жители с авторитет – играят ролята на социални медиатори. Те убеждават родителите да не прекъсват училището на децата, посредничат между ромите и институциите, и дори съдействат при намиране на работа. Църквата е и място за неформално образование – уроци по четене, дискусии за семейни отношения, подкрепа за зависими.

Интересното е, че голяма част от промяната не идва с пари, а с доверие. Хора, които доскоро не са имали лични документи, вече ги притежават. Други, които живееха на социални помощи, днес имат доходи. В неделя обличат чисти дрехи, събират се и пеят. За мнозина това е първият истински контакт с организирана общност, извън модела на оцеляване.

Държавата от години не успява да постигне реална интеграция. Но там, където администрацията се провали, малките църкви успяват – с човешко отношение и постоянство. В Кемеровци тази промяна вече има лице. Ромите сами казват, че „Бог ги е върнал към живота“.

Религията се оказа мост, не граница. Ако институциите потърсят партньорство, а не подозрение, този модел може да се превърне в устойчив инструмент за социална интеграция в цяла България.