Гърция не е сама – климатичните кризи вече са новото злато. Когато една държава обяви „кризисен план“, това означава две неща: има проблем, и има кой да печели от него.

2,5 милиарда евро срещу сушата – или срещу гражданите? Гърция налива милиарди във водата, но сметката пак е за народа

Докато язовирите пресъхват, правителството на Гърция обявява нов „спасителен“ план – 2,5 милиарда евро за справяне с кризата на сушата. Амбициозна цифра, внушаваща грижа и отговорност. Но зад нея стои прост въпрос: кой всъщност ще плати за тази вода?

Отговорът е ясен още преди официалното представяне. Всеки гръцки дом ще усети „цената на устойчивостта“ под формата на нови сметки – 2 до 3 евро повече месечно. Малко на пръв поглед. Но когато хората вече се борят с растящи цени, енергийни разходи и данъци, тези няколко евро звучат като нова форма на данък за дишането – само че този път за пиенето.

Инвестиции или източване?

2,5 милиарда евро ще бъдат насочени към „модернизация“, „обезсоляване“ и „нови съоръжения“. Красиви думи, зад които често се крият печеливши договори, консултантски компании и международни подизпълнители.
За обществото остават въпросите:

  • Ще се запушат ли най-накрая онези 15% течове по тръбите, които изчезват всяка година?
  • Или ще гледаме как водата изтича в джобовете на частни интереси, докато хората пестят всяка капка?

Атика на сухо – и без гаранции

Четирите основни язовира на Атика вече се свиват като мокра гъба на жаркото слънце:

  • от 900 милиона кубически метра през 2023 г.
  • до 597 милиона миналата година
  • и едва 377 милиона днес.

Само за две години Морнос е изгубил половината си капацитет.
Властите твърдят, че „ситуацията не е критична“. Но така говореха и през 1993 г., преди Атина буквално да остане без вода.

Островите ще чакат спасение от морето

Правителството обещава обезсолителни станции за Крит, Пелопонес и островите на Егейско и Йонийско море. Идеята звучи модерно – да превърнеш солта в надежда.
Но обезсоляването е скъпо, енергоемко и екологично спорно. Докато тръбите се полагат, а проектите се разтягат в години, хората на островите ще продължат да живеят с водоноски и режим.

Големите обещания на малка цена – за властта

Министърът на околната среда и енергетиката, Ставрос Папаставру, ще представи плана по време на юбилея на EYDAP – 100 години държавна водна компания, родена от обществена нужда. Иронията е, че днес тази компания се използва като фон за нова вълна от приватизационни и лобистки интереси.

Правителството уверява, че цените остават „сред най-ниските в ЕС“. Да, защото в Европа малцина плащат директно за собствения си достъп до живот.

Кризата като бизнес модел

Гърция не е сама – климатичните кризи вече са новото злато. Когато една държава обяви „кризисен план“, това означава две неща: има проблем, и има кой да печели от него.

И докато реките се свързват, язовирите се подсилват и десетки милиони потъват в инфраструктура, никой не казва какво ще се направи, за да се спре самото опустиняване, разхищението, и липсата на контрол.

Водата не е лукс, а право

Истинската битка не е срещу сушата – тя е срещу безконтролното управление.
Докато гражданите плащат за всяка капка, някой друг ще мери милиардите.

2,5 милиарда евро за спасение на водата? Или просто още една вълна от обещания, която ще се изпари, преди първият дъжд да падне?

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search