НАСА засне призрачно лице на Слънцето

Разбира се, това не е лице, а смесица от активни региони на повърхността на Слънцето и огромна коронална дупка, както се вижда в екстремния ултравиолет от Соларната динамична обсерватория на НАСА (SDO).

Слънчевите петна са области по Слънцето с по-ниски температури в сравнение с околните райони и в видимата светлина изглеждат като тъмни петна по повърхността на нашата звезда. Те не изглеждат така в ултравиолетовата светлина. Слънчевите петна също имат силни магнитни полета, които влизат и излизат от тях, и тези полета движат гореща плазма, която може да се види в ярката си динамика при по-енергични дължини на вълната на светлината.

Короналната дупка, която образува устата на нашето въображаемо лице, е точно обратното. Това е липса на задържана плазма в атмосферата на Слънцето, слънчевата корона, над областта, която създава дупката. Короната е гореща на милиони градуса, а дупката обикновено е по-хладна от околните области.

Виновникът отново е магнитното поле на Слънцето. Вместо линии на полето, които се простират от Слънцето и после се връщат обратно в него, както при слънчевите петна или красивите протуберанси, короналната дупка има отворени униполярни линии на полето. Това означава, че магнитното поле просто сочи навън.

Това има важно въздействие: позволява на слънчевия вятър – потока от заредени частици, излизащи от Слънцето – да излиза по-лесно. Благодарение на увеличението на изтичащия слънчев вятър короналните дупки водят до увеличаване на активността на полярните сияния. Не е изненадващо, че прогнозите сочат ярки полярни сияния на високи географски ширини през следващите няколко дни!

Друго изображение на Слънцето с коронална дупка във формата на сърце близо до средата на слънчевия диск.

Казват, че короналните дупки приличат на мастилени петна на Роршах, но за мен те приличат на родителите ми, разочаровани от мен.

Короналните дупки са доста често срещани; само миналия месец Слънцето имаше една, която приличаше на сърце.