Психичното здраве след гурбета: цената на „европейската мечта“ в Пиринския край
Това не е статистика, а човешка трагедия с усмивка отпред. В селата около Гоце Делчев, Петрич и Сандански почти няма семейство, което да не е разделено от гурбет. Майката в Германия, бащата в Испания, децата при баба в България. Гурбетчийството, наричано „икономическа необходимост“, се превърна в хронична социална болест. Тя не убива бързо, но разяжда отвътре – психиката, връзките, идентичността.
Психолозите в Благоевград и Пиринския университет отчитат тревожен ръст на тревожни разстройства, депресии и зависимости в региона. Много от тях са пряко свързани с т.нар. „постмиграционен синдром“ – състояние на продължителна раздяла, усещане за изолация и загуба на смисъл. „Ние виждаме деца, които от шестгодишни живеят без родител. На 16 вече не могат да изградят емоционална връзка, не вярват на авторитет, не разбират семейството като близост, а като формалност“, казва пред Топ Преса клиничен психолог от региона.
Местните лекари потвърждават тенденцията. В амбулаториите се наблюдават все повече оплаквания от безсъние, паник атаки и хронична умора при хора, които работят навън и се връщат за кратко през лятото. Тялото е тук, но съзнанието – на две места. „Това е раздвоен живот. Пациентите живеят в постоянен стрес – там се борят да оцелеят, тук се чувстват излишни. Това разрушава нервната система“, обяснява лекар от Петрич.
Гурбетът промени и общностите. В някогашните живи села днес има къщи с перфектни фасади и празни дворове. Парите идват, хората си отиват. В съседство растат деца, които познават родителите си през телефона. Бабите и дядовците се превърнаха в заместители на родители, без да имат ресурса и силата да възпитават новото поколение. Социалните служби отчитат увеличаване на случаи с поведенчески проблеми, ранни зависимости и емоционална агресия при тийнейджъри, израснали без постоянна родителска грижа.
Топ Преса откри и друга страна на този проблем – мълчанието. Никой не иска да говори за него, защото е срамно да се оплакваш, когато „изкарваш евро“. Във всеки дом темата се крие зад думите „ще се оправим“, но цената вече се вижда – разпад на семейства, отчуждени деца, хора с хронична тревожност.
Психичното здраве не е привилегия на богатите. То е основата на здраво общество. Днес в Югозападна България тази основа се клати, защото хиляди живеят между два свята – физически тук, емоционално там. И докато икономиката мери успеха в преведени пари от чужбина, душите тук продължават да обедняват.
Топ Преса ще продължи темата с конкретни истории от селата на Неврокопско и Петричко, защото зад всеки трансфер на пари стои не просто труд, а тиха болка, която никой не лекува.
Be the first to leave a review.