Безжалостна бюрокрация ли е новата смъртна присъда? Семейството на Христина 6 дни след смъртта ѝ все още не може да я погребе
-
- септември 9, 2025
Защо Българската система не позволява на едно семейство да погребе детето си
Шест дни. Шест дни на мъка, безсилие, гняв. Толкова време семейството на трагично загиналата Христина чака… не за правосъдие. Чака да получи тялото ѝ, за да я погребе. Да я изпрати достойно. Да я оплаче.
Но не. Българската държава – с цялата си тромава, хладна и нечовечна система – поставя бюрократични бариери дори пред скръбта.
Христина загина в Слънчев бряг, след като бе пометена от АТВ, управлявано от 18-годишния Никола Бургазлиев. Той се вряза в група пешеходци, сред които бе и нейният малък син – Марти. Детето е в кома. Не се знае кога и как ще се събуди. Не се знае дали ще се събуди.
А тялото на майка му още не е предадено на близките.
„Чакаме произнасяне от съдебна медицина“ – това е официалното обяснение. Никакви срокове. Никаква яснота. Шест дни без да може да я погребат. Шест дни мълчание и институционално бездушие.
Юлиян Здравков, близък на Христина, казва пред медиите ясно: „Имаме съмнения, че се прикриват факти и обстоятелства. Всичко върви бавно. Виждаме как в други трагични случаи, действията са много по-бързи. Например – случая в Русе.“
И тук не става дума просто за това, че някой „не си е свършил работата“. Става дума за системна болест. За една държава, в която дори в смъртта няма уважение. За една администрация, която с ледената си незаинтересованост доубива и без това смазани семейства.
И ако някой си мисли, че тази история е изолиран случай – греши. Това е България. Това е лицето на една държава, в която животът не струва много, а смъртта е подчинена на протокол.
Никой не може да върне Христина. Но най-малкото, което семейството ѝ заслужава, е да я погребе. Да запали свещ. Да не виси пред моргата със свити юмруци и дете на легло в реанимация.
Кой поема отговорност? Кой ще обясни на Марти когато се събуди – как майка му вече е звездичка в небето? И дали накрая ще има справедливост… или пак ще гледаме как виновният се разминава с условна присъда и медийна забрава?
Каквато ни е системата, такава ни е и държавата: мудна, тромава, отвратителна. И все по-често – нечовешка.
Топ Преса настоява за незабавна проверка на действията на всички отговорни институции. И ще продължи да следи случая – не от срам към институциите в държавата ни, а от човечност. Защото когато няма справедливост, има журналистика!
Be the first to leave a review.
