Яна Дюлгерова от Парка за танцуващи мечки край Белица: Мечокът Добри е сляп от алкохол

Силвия СТОЯНОВА

(Продължение от миналия брой!)

– Имате ли информация за други ужасяващи практики, на които са били подложени мечките?

– Ноктите на мечетата са били изрязвани почти до живеца. Предполага се, че болката, която животното е изпитвало в този момент, се равнява на отсичането на чо­вешка китка. Изтичало е ог­ромно количество кръв. Ку­чешките зъби също са били изваждани. Стопаните са си мислели, че по този начин ще се предпазят от мечката и няма начин тя да ги нара­ни. Ударът, който една мечка може да нанесе с лапата си, се равнява на 1 тон.

– Какво любопитно може да разкажете за мечките?

– Мечките са перфектни ка­терачи и имат много силно обоняние, като могат да по­душат човек от километри. Всъщност, когато хора се разхождат из парка и стиг­нат до животно, то ги опоз­нава чрез мириса им. Доста бързи са, развиват скорост от 40-50 километра в час.

– А с какво ги храните?

– След събуждането им от зимен сън започваме захран­ка от 5 килограма на ден. През лятото вече дневната дажба нараства до 12 кило­грама. През есента е най-ста­билната захранка, като целта е да натрупат повече подкож­на мазнина – тогава им дава­ме по 22 килограма на ден. Менюто им е разнообразно – плодове, зеленчуци, хляб, риба, пилешко месо, яйца за по-гладка и здрава козина, както и орехи, защото са мно­го полезни. Храната винаги се разпределя през мрежите, за да си я намират за повече време и да отвличат внима­нието си по този начин. Това е идеята!

– Колко мечки има в мо­мента в парка?

– 26 мечки, които са разпо­ложени в седем отделни сек­тора. Надморската височина на парка е 1345 метра, а пло­щта му е 120 декара.

– Научихме, че мечката Габриела е имала ужасна случ­ка. Каква е история­та й?

– Габриела е доста специална мечка. Веднага се забеляз­ва, че тя има само 3 крачета. В пловдив­ския зоопарк, където е живяла, е имала инцидент с мечока Наско. Той също се намира при нас, но е в изолационен сек­тор, защото е малко по-агресивен. Мечо­кът атакува Габрие­ла, защото са били в доста тесни клетки, и й раздира лапата. За да й спасят живота, се налага ампутация. Сигу­рен признак, че Габриела се чувства по-добре при нас, е, че за пръв път през живо­та си именно тук спа зимен сън. Когато една мечка спи зимен сън, това означава, че нейният организъм рабо­ти нормално и тя се чувства достатъчно спокойна, за да го направи.

– А каква е историята на Боби?

– Съдбата на мечока Боби е била такава, че е трябвало да се бори със собственика си и това се е превръщало в атракция за хората. По този начин неговият стопанин е изкарвал пари. Боби е бил доста покорен и кротък – това е причината неговото носле да бъде запазено. Той просто не се е съпротивля­вал. Част от мечките при нас са с раздрани носове, това означава, че са се съпроти­влявали. А стопаните им са ги пробивали отново и отно­во. Но обонянието им е тол­кова перфектно, че дори и да са с разкъсани носове, то е все така силно.

– Има ли други обитатели с тежки съдби?

– Предполагаме, че повече­то мечки са били опиянявани с алкохол и бити с тояги. Ме­чокът Добри е напълно сляп, след като е бил опияняван с алкохол. Когато стопанинът му е дошъл да го посети в парка, по неизвестна за мен причина Добри е станал раз­дразнителен и е започнал да ръмжи. Мечките имат неве­роятна памет за хората, кои­то са ги наранявали. Опияня­ването с алкохол е правено, за да може по-лесно живот­ните да бъдат поробвани и подчинявани.

Мечокът Монти пък е най-младият ни обитател – той е на 7 години и през 2010 г. е спасен от русенското село Писанец. Там е бил за­творен в малка стая на хотел, където е използван за атрак­ция. В момента се чувства доста добре при нас.

– Как хората могат да ви помагат в спасението на страдащи животни?

– Вече имаме практика да помагаме и на мечки от зо­опарковете. Всеки човек, който забележи нередност, може да ни подаде сигнал. Имаме фейсбук страница, имаме и телефони. Когато получим сигнал за неред­ност, се сформира специа­лен екип, който отива и про­верява на място ситуация. Правим всичко възможно да спасим мечката, а не търсим извинения.

– Имало ли е случаи агре­сивна мечка да нападне слу­жител на парка?

– Не, не се е случвало. Коле­гите са доста предпазливи. Ако трябва да се прави нещо по секторите, мечките се от­делят, докато приключи ра­ботата. Има елпластир, който пази мечките от заграждени­ята, а самите гледачи имат и специални спрейове, с които се защитават при нужда.

– Дивите мечки в планина­та привличат ли се от вашите питомци?

– Нашите мечки са кастри­рани. Идеята на парка не е да ги размножаваме, а да дочакат старините си тук на спокойствие в близка до ес­тествената им среда, където могат да си играят и да се катерят. Колегите са чували звуци от диви мечки, но ни­кога не са ги виждали. Лю­бовният им период продъл­жава до края на юни.

– Като експерт какво ще препоръчате на хората, ако срещнат дива мечка? Има една популярна история, че трябва да се преструваме на умрели, за да ни подмине.

– Не, това не е ефикасно. Истината е, че мечката обича мърша и това не е решение. Единствено сигурният на­чин да се справим с мечка е просто да не я срещаме. На много посетители съм каз­вала да използват свирки или да издават звуци, когато се налага да отиват във ви­соките части на планината. Така предупреждават живот­ното, че има чужда намеса в територията му. Мечките се страхуват повече от нас, от­колкото ние от тях. Те не ис­кат да ни срещат и не искат да ни нараняват, но понякога се случва, особено когато са с мечета.

– Бриджит Бардо идвала ли е в парка?

– Не. Тя е и доста възраст­на, но всяка година изпраща свои представители.

– Имате ли дарители?

– Не! Единственото ни фи­нансиране идва от фонда­цията на Бриджит Бардо и от фондация „Четири лапи“. От заплатите на служители до храната на мечките сред­ствата се осигуряват порав­но от двете организации. Имаме два информационни центъра, единият е за посети­телите. Другият има формата на кораб и олицетворява Но­евия ковчег, спасението на животните и новото начало за тях. Под него се намира медицински център, в който правим операции на мечки­те и оправяме техните зъби. С една дума – грижим се за здравето им.