Турция е роднина: Един репортаж от Брезница и Корница …

„Трагедия“
„Притеснително“
„Нещо много лошо“

Това ще чуете от жените, седнали пред шивашкия цех в село Лъжница, малко след края на работния ден. От баба Фатма в село Плетена, от Ахмед Абдурахманов, имам на Сатовча. От Вайда и Атидже в Корница.

Седмица след събитията в Турция, хората в помашките села край Гоце Делчев и околността осъждат опита за преврат. Говорят предпазливо и с притеснение. Плаши ги неизвестността. Страха от гражданска война. Вълнуват се, защото за тях Турция е близко – повече емоционално, отколкото географски.

Почти всеки има роднина там – изселил се покрай „Възродителния процес“, или икономически емигрант.

Корница, Брезница и Лъжница са близки села, разпръснати по ниски хълмове, на няколко километра от град Гоце Делчев.

„Ние сме с много ясна позиция, винаги сме твърдели това нещо. Ние сме за избраното демократично правителство, за демократично избрания президент в Турция.

Винаги сме с турския народ. Те казаха на целия свят, че не искат превратаджии, не искат хунта, а си искат демократично избрания президент и правителство да ги управлява. И това го показаха много ясно на света“, коментира по телефона Джелял Фаик, главен секретар на Мюфтийството.

По думите му няма такава друга „хунта в държавата, която да се опитва да управлява“. „Поздравления за турския народ, който даде един хубав урок на целия свят как народът може да бъде консолидиран и да противостои на армията. Или на част от хората, които са вътре“, казва още Фаик, който е на посещение в Анкара, планирано преди опита за преврат там.

Още в първите часове след събитията от миналата седмица от вероизповеданието изпратиха декларация в подкрепа на президента Ердоган и осъдиха опита за преврат. Фаик отказва „да даде оценка на чужд държавен глава“, попитан за обвиненията срещу турския президент в недемократичност.

В Корница живеят над хиляда души. Вайда е възрастна жена, облегнала се на тъмносинята ограда на лавката, която държи в селото. Усмихва се. Атидже е нейната братовчедка, седнала на пейката отпред. Показва ръцете си – черни (не иска снимки нито на тях, нито на лицата). „Това е катран. Той полепва“, казва Вайда за братовчедка си и оправя шарената си забрадка. Атидже поглежда отново ръцете си и ядосано и забързано обобщава:

„Притеснението ми е, че не са ми платили парите за тютюна от миналата година. Ей този тютюн там аз съм го нанизвала“, казва жената.

Момиче от село Брезница.
Фотограф: Цветелина Белутова

„Пенсията там е 700 лв. Два апартамента имат, къща си имат, парцели, добре са. Аз ходя там само по месец на годината през зимата“, разказва още Атидже. Нейният брат и други роднини живеят близо до град Маница, Измир, приютил и други хора от близките села. Атидже и брат й се чуват в нощта на размириците. След полунощ, ходжата на Маница призовава хората да отидат до града и да подкрепят Ердоган.

Близките на Атидже изпълняват повелята и отиват. Защото харесвали турския президент, както и повечето хора там. Заради икономическото благосъстояние.

Хората тук пестят оценки за действията, които Ердоган предприема. „Той в момента е много силен, той е най-силният лидер в Европа и Близкия Изток, който е избран демократично. Трудно ми е, не мога да го осъдя защо прави така с тези хора, не знам какво те са му направили. Може би прекалява. В момента иска да покаже характер, предполагам… може би той загуби позиции в Сирия, където станаха тези истории с кюрдите и сега по този начин иска да покаже на света, че е силен лидер и има място в световната политика“, казва 50 годишният Мехмед Боюкли. Той е седнал във фотьойла в хола си в къщата си в Брезница – най-голямото село в района с близо 4 хиляди души население.

Мехмед Боюкли е от Брезница. Той е 50 годишен, работил е като строител.
Фотограф: Цветелина Белутова

Пред Боюкли е компютър (не слуша новини, а ги чете в интернет), а зад него библиотека с книги. И той потвърждава, че хората от селата са настроени положително към Ердоган заради икономическите възможности, които получават там. И каквито не вярват, че ще имат в България.

„В България има криза, няма какво да се лъжем. Ние сме Европейски съюз, ние сме демокрация, но може би показна демокрация.

След като хората бягат навън, трябва да си зададем въпроса защо? Кои са местата, където навлиза фундаментализмът, независимо дали ислямски,

болшевишки, християнски или националистки? Това са онези места, където хората не ги считат за хора“, казва Боюкли, който е работил дълго време като строител. Един от двамата му сина работи в чужбина. Не смята, че случващото се в Турция ще се отрази вътрешно политически у нас. Боюкли казва, че „хората по селата са в гето“.

Капсула, в която много трудно може да бъде допуснато влияние отвън. Но и от която трудно се излиза.

Заради постоянните действия срещу общността – законодателни инициативи (като закона за забрана за забулване, така и действията на прокуратурата и ДАНС в Пазарджик) . „Това е насаждане на омраза. А омразата не ражда нищо добро“, казва имамът на Сатовчва Ахмед Абдурахманов. Той беше подсъдим по първото дело срещу 13-те имами, което завърши само с една осъдителна присъда срещу Ахмед Муса. Казва, че това е било като връщане на комунизма за мюсюлманите, а за него – е било „огромно разочарование“. По думите му всеки път преди избори политиците вадят „религиозната карта“.

„Единственият начин, по който сме интегрирани в държавата, то е чрез администрацията, представена от ДПС“, казва Боюкли. По думите му гласуването за партията на Ахмед Доган е „стокхолмски синдром“.

Табелката пред село Лъжница. Там преди време ДАНС направи акция
Фотограф: Цветелина Белутова

Нито той, нито хората по селата обаче говорят за алтернатива.

Нито за ДОСТ, чиито структури все още се оформят.

„Без да го има ДОСТ, ДПС губеше подкрепа на твърдия си електорат. По няколко причини, някои от тях, свързани със самата политика на ДПС, други с цялостната международна обстановка и икономическа криза. Основната част от хората, които напускаха страната донякъде чувстваха причината в партията, която ги представлява, или по-скоро в неспособността да им предложи поне минимум условия за оставане“, казва местният координатор на ДОСТ Мехмед Хаджи. Той за кратко е бил член на ДПС, но много бързо се е отвратил. По думите му партията на Лютви Местан, която все още не е получила регистрация от съда, набира бързо симпатизанти и за някои хора ще бъде последната надежда.

„Когато започне истинската партийна дейност ще си проличи. Главният изпит ще са изборите“, казва Хаджи. Дълго време той е бил имам на село Брезница. Сега е на 38 години. Той мисли, че събитията в съседната държава едва ли ще се отразят на вътрешнополитическия живот.

Мехмед Хаджи, координатор на ДОСТ в Благоевград
Фотограф: Цветелина Белутова

„Фактът, че анализаторите не са на едно мнение означава, че и хората не са на едно мнение и оценката им няма как да бъде еднаква. Но ако трябва да се обобщи, то е, че може би е дошъл краят на възможността военните по недемократичен начин да установяват контрол върху властта където и да било, не само в Турция.

Тоест демокрацията има своите средства и способи за установяване на една или друга власт,

тоест една или друга партия печели избори или прави коалиция, установява определена власт, хората дават оценката си за тази власт на следващите избори и така един процес, който ни е вече добре познат от 25 години. Но явно там много фактори са довели до това да се стигне до опит за нещо по-различно“, казва още Хаджи.

A каква е надеждата за хората в региона?

„Мислите ли, че има надежда?“, пита Ахмед Абдурахманов, имамът на Сатовча. Започва да се смее с глас. „Терминал 1 и Терминал 2, както го пишат“. След това със спокоен тон казва: “ Едно от ислямските качества е че човек трябва да е оптимист, да е добронамерен, Но преходът вече е 25 години. Имаме ли напредък?“