СЕНЗАЦИЯ В ТОП ПРЕСА! БЪЛГАРИЯ ПОГУБВА ТАЛАНТИТЕ СИ! ИЗОБРЕТЕНИЯ НА ГЕНИЙ ОТ ПЕТРИЧ ГАСНАТ ЗАЕДНО С НЕГО ! ДЪРЖАВАТА НЕХАЕ!

Общественикът и учител от Петрич Васил Шумаров пред Топ Преса: Годините, които съм живял, са безсмислени, ще сложат в ковчега ми всичките ми разработки и така всичко потъва в земята с мен

Васил Шумаров е общественик от Петрич, но и учител по физика. Той е будната съвест в южния град и не крие да каже това, което мисли по въпроси, които са парливи за обществото. В. Шумаров обаче има и разработки, свързани с изборния кодекс и предвид това, в навечерието на изборите за президент, Топ Преса разговаря с него и препятствията, на които той е подложен от институциите. Той ни потърси, за да разкаже неволите, пред които е изправен и то в продължение на години.

– Г-н Шумаров, разкажете за проблема, който съществува?

– Проблемът е не само мой. И за съжаление не е само български. Той касае интересите на хора с по-нестандартно мислене. Това са изобретатели и др. Има един закон – казва се патентен. Той е отдавна в България и работи, може би, от сто години. Но при него може да се регистрират само технически изделия. Освен него, има и закон за промишления дизайн, при който проблемът не може точно да се дефинира. Кое точно от външния вид на някакво изделие – дали ще е автомобил или каквото и да било друго, е достатъчно да се признае, че има промяна във външния вид, в дизайна, за да се регистрира. Там е такъв проблемът. Дори има една смехотворна клауза, че най-малко седем елемента е трябвало да има нови, за да се признае за изобретение по Закона за промишления дизайн.

Още по-лошо е положението в Закона за авторското право. В трети член се казва, че обект на този закон не са идеи, методики, концепции, спортни игри, правилници, наредби и т.н. Има обаче една запетайка тук и пише: „Съставени от държавни органи.“ Сега, пита се например, ако човек се сети за някакви много важни изменения, айде да речем в правилника за някаква спортна игра, примерно баскетболната федерация не е държавен орган, това може ли да бъде регистрирано. Всички адвокати казват – не може.

Значи, аз имам една напълно разработена концепция, комплекс рационализации за избирателния процес, които ликвидират всички досегашни мъки, затруднения около изборите и преди тях. Потокът или по-точно потопът от молби за касиране на изборите след изборите.

– В какво точно се изразява тази ваша рационализация?

– Това не мога да го кажа. Значи, аз искам това да го регистрирам, ама така да го регистрирам, но целия комплекс. В него фигурират четири или пет технически изделия, които аз мога да ги регистрирам, но във всички 27 държави от ЕС по отделно. И на всякъде плащаш такса от 300 евро. Само регистрацията ще ми излезе около 6000 евро на едно от тези технически изделия. А те са пет. Това означава някъде над 100 000лв., за да ги регистрирам. Това се отнася само за техническите изделия. Моите технически изделия не самоцелни, а са свързани с комплекса. Всичко останало от комплекса са организационни мерки, които не подлежат на регистрация. Тоест, аз мога да ги публикувам, но професорът, на който съм дал 100 лв. за консултация, ми каза, че това означава, че ги подарявам. И още, той ми каза, че това е самоубийствено, ако го направиш. Където и да ги публикувам – във вестник или по телевизията, освен това, ако някъде ги реализирам, също ги подарявам. На практика, ако нещо е осъществено, то вече не може да бъде тайна. Значи, няма закон, според който, аз, като автор, да мога да забраня използването на моите авторски творения.

– И затова ли мислете, че досега животът ви е бил безполезен?

– Да. Аз целият си живот съм го посветил все на такива работи. Те са общо девет на брой и нито една не е реализирана. А всички са завършени. От моя страна всичко е завършено. Това е много тягостно чувство, да мислиш как като умреш, всичко това ще ти го сложат в ковчега. Включително и един съвсем нов проект за учебник по математика. След завръщането ми от Мароко седнах и написах проект за книга, която озаглавих „Математика за родители“. Съвсем непретенциозно и скромно. В нея се обяснява на родителите всички тънкости по понятията „дроби“ и „дробни числа“, за да могат те да обясняват от своя страна на децата си. Само, че при мен бе всичко написано нестандартно. Предложих го на издателство „Народна просвета“ да го публикуват. Идеята ми бе да го издам като помагало за родители. От там ми го върнаха с убийствено отрицателна рецензия от някоя си доц. Ницова от Софийския университет, катедра-методика на математиката. Какви ли не обидни неща бе написала, в това число, че моят метод е противоречал на науката математика. След това, със същия учебник и разработка отидох при една група млади математици, които ми се обадиха, и бяха написали възторжена рецензия. За същото. За всеки случай, отидох в дружеството на математиците, то е до физическия и математическия факултет, да ми кажат наистина ли това противоречи с легалната наука математика. И там един доц. Давидов ми написа на ръка на лист, че не противоречи. Между другото, при моя метод учебникът се съкращаваше двойно. От 190 страници ставаше 105 страници. Освен това, всичко, което се учи по моя метод, остава завинаги. А сега ¾ от материала, който се учи в средния курс, в прогимназията, след това се изхвърля. Изоставя се и аз го наричам „кофраж“. Моят метод пък го наричам „метод на лястовичето гнездо“, при който всичко, което се залепва, там си и остава. Завинаги.