DEA свърза град Гоце Делчев като средище на ОПГ, свързана с „Килърите“ и ПИБ, в схема за пране на пари от трафик на наркотици

„Килърите“ на Мила Георги­ева организирали мащабен трафик на цигари и наркоти­ци, и кражби от еврофондове. Помагат им бивши и настоящи служители на ДАНС. „Инвести­циите“ в престъпния бизнес и изпирането на парите от прес­тъпната дейност ставали с кредити и кешови плащания от „Първа инвестиционна банка“ (ПИБ).

На 30 май 2016 г. прокурату­рата разпространи прессъоб­щение, че на 28 май са аресту­вани О. Попов и П. Йорданова – с над 100 кг. амфетамини. На следващия ден им е повдиг­нато обвинение по чл. 354а от НК за държане на наркотични вещества с цел разпростране­ние. В текста има едно важно уточнение:

„По предварителна информа­ция в схемата е участвало и тре­то лице, но в хода на разследва­нето е установено, че не се касае за организирана престъпност, а престъплението е извършено от Йорданова и Попов в съучастие.“

Разликата по НК е „само“ в наказанието, което е от пет до петнадесет години за действие в организирана престъпна гру­наредил да бъде задържано и загадъчното трето лице, трипа. Тоест, ако прокурорът беше мата щяха да бъдат съдени от Специализирания съд по алинея втора от същия член: особено голямо количество наркотици и организирана престъпна дейност. Сега два­мата съучастници рискуват най-много от три до двана­десет години. А третият не рискува нищо. Налице е по­редният показен пример за „чадъросване“ на криминални лица и покриване на престъп­на дейност от страна на бъл­гарската прокуратура.­

Още на следващия ден някои медии се включиха с „оперативна“ информация. „Решихме да ги атакуваме точно след като бяха купили рекордното количество от 101 кг амфетамини“, обяснили ан­тимафиоти. В подадената ин­формация няма нито дума по основните въпроси: „Откъде идва този наркотик?“, „С какви пари е купен?“, „В България ли е произведен или е внесен от чужбина?“, „За кого е предназ­начен?“, „Кое е мистериозното лице, което не е задържано?“

Вместо това е съобщено, че двамата арестувани няма­ли интимни отношения, и че – едва ли не като извинение – ГДБОП е действала по сигнал на американската служба за борба с наркотиците DEA. (В случая интимните отношения на Олег Попов не са без зна­чение, защото той е съпруг на Деница Николова – служител на ГДБОП и дъщеря на Ната­ша Александрова Николова, която е бивша шефка на 6 РПУ – София.)

В съобщението на прокура­турата се казва още, че Попов е обвинен за участие в органи­зирана престъпна група (ОПГ) по друго дело, което се наблю­дава от Специализираната прокуратура. Пропуска се оба­че неприятният факт, че Попов не е стоял в ареста след задър­жането му, а е освободен още същия ден благодарение на неговата тъща. Задържането дори не е отразено по делото, което е известно като „Килъри­те“ и е образувано срещу Мила Георгиева, нейният син и Олег Попов – за поръчкови убий­ства, рекет и изнудване.

С две думи налице е ясна симбиоза между тежката орга­низирана престъпност и лица, облечени с власт. Като вторите се стараят да прикрият деяни­ята и да смекчат наказанията на първите. Нещата обаче са много по-зловещи, отколко­то изглеждат и разплитането на този случай може (а и би трябвало!) да доведе до дъл­гоочакваната дълбока чистка на корумпираните елементи в ДАНС и в прокуратурата, рабо­тещи за сметка на организира­ната престъпност.

Акцията на ГДБОП наистина е по сигнал на DEA. От години обаче служителите, ангажира­ни с разследването, са притис­кани да бездействат, а разкри­тията на спецовете – съвсем умишлено – така и не намират успешна реализация.

Извършените проверки по събраната оперативна информация, единствено потвърждават данните в до­клада. Последната акция на ГДБОП, проведена заради оказаното външно внимание към групата, също валидира данните, които са обхванати в разработката.

Мила Георгиева е доведена­та дъщеря на бившия шеф на ГУ „Митници” в златните вре­мена на мутренската контра­банда – Христо Кулишев. Из­вестна е също като тартор на две ОПГ – „Универсалните“ и „Килърите“. От няколко години тя е разследвана и за цигаре­на контрабанда по оста Солун – София.

Вътрешните източници раз­криват зловеща схема за по­криване на широкомащабна престъпна дейност, свързана с висша корупция и пране на пари.

Миналата година в Бълга­рия пристига молба за правна помощ от чужда прокуратура. Чак през март 2016 г. тя стига до Следствения отдел на Со­фийска градска прокуратура, където е заведена с номер П-136/2016. В молбата се ис­кат различни документи. Сред тях са и документите, станали основание за издаване на ре­ферентно банково писмо от ПИБ на лицето Иван Христов Карацанов.

Иван Христов Карацанов е малоимотен българин, който при нормални обстоятелства е невъзможно да стане прино­сител на референтно банково писмо за милиони евро. Ро­лята му е да бъде подставено лице на Мила Георгиева. Той е също така управител на фир­мата „Ракел България“, която е собственост на панамската офшорка J-MAX. За съжаление панамските документи не раз­криват нищо за нейния реален собственик.

„RAQUEL“ e небезизвестната и много модерна на българ­ския черен пазар марка цигари на фабриката „EXPLOSAL LTD” , която се намира в безмитната зона на гр. Ларнака, Кипър.

От 2009 г. Мила Георги­ева работи с двама кипърци – Христофорос Торнаритис (Christoforos Tornaritis) и За­хариас Запитис (Zacharias Zapitis), които са собствени­ци на фабриката. Имената им често се срещат в медиите във връзка с разследвания за кон­трабанда.

Те доставят цигарите до тайни складове около Атина и Солун, откъдето хората на Ге­оргиева ги качват на камиони с тапа от тоалетна хартия и ги прекарват през ГКПП-Кулата. Установено е, че човекът на Георгиева в Солун е Красимир Петров, собственик на фирма „Перин“. Тази фирма официал­но се занимава с търговия, но има достатъчно данни, че това е само параван за контрабан­дата на цигари. Красимир Пе­тров е установен и като чове­кът, организирал товаренето на цигарите, складовете, доку­менти и т.н.

Но защо са му рефе­рентни писма от банка на собственика на „Ракел Бъл­гария“ Кара­цанов?

„Ракел Бъл­гария“ е реги­стрирана, за­щото в даден момент Мила Георгиева е имала наме­рения да ста­не официален дистрибутор на „Ракел“, а това не може да стане без пари с официален произход. Плановете за бял бизнес про­падат, но контрабандата с ци­гарите процъфтява.

Отговорник за трасето на контрабандните цигари през Кулата е бил Борислав Ман­джуков, който беше застрелян в София на 24 март 2014 годи­на. Разследващите имат опе­ративна информация, че Ман­джуков е застрелян от човек на Роди Черния по заповед на Мила Георгиева – заради зало­вен контрабанден камион ци­гари, за който на Манджуков са платени 100 000 евро.

След разстрела на Ман­джуков, Георгиева е загубила позициите си на ГКПП-Кулата и минава в нов бизнес, с нов съдружник. Именно тогава се появява Олег Попов.

Олег Николов Попов е от Велинград, собственик на ЕТ „АГРО – ОЛЕГ ПОПОВ“. Основният му бизнес е ло­кализиран не като земедел­ски, а източ­ване на ДДС и трафик на нар­котици. Той е бил арестуван заедно с Ге­оргиева през януари месец 2015 г. – при акцията „Килърите“. Oще съ­щия ден обаче е пуснат, защо­то тъщата му – Наташа Нико­лова е бивш началник на 6-то РПУ-София! Освободен е без дори ареста му да бъде отбе­лязан по делото.

Мила и Олег са засечени да организират логистиката и транспорта на количества хе­роин от Турция за Гърция.

Според графика на движе­нието им в началото на 2014 година Георгиева и Попов са пътували до Ларнака, за да се срещнат с производителя на цигари Тормаритис, а на след­ващия ден с ливански контра­

бандист на име Натали, който е и митнически агент, пред­ставител на няколко корейски марки цигари и работещ с ара­бин на име „Доктора“.

И на двете места Мила Ге­оргиева е удряла на камък, тъй като след провала с Ман­джуков никой вече е нямал доверие в нея. На другия ден Георгиева и Попов са кацнали в Солун, където се срещат с групата на „Турците“, оглавява­на от турски гражданин на име Осман.

Осман и неговите съучастни­ци са снабдявали Георгиева с цигари, произведени от Торма­ритис през 2010-2012 година. Заради обвинения в контра­банда, Осман напуска Истанб­ул и се мести в Солун. За база на групата му служи хотел „Електра Палас”.

Засечката е, че Мила Георгиева и Олег Попов са се срещнали с тях в подземния етаж на ка­фето срещу хотела. Там са се разбрали да рабо­тят заедно по трафик на хероин. Направени са два успешни вноса на мал­ки количества, но на 14 април 2014 г. става голям провал в гр. Александропулос.

При удара на гръцките служби са заловени шестима българи и наркотика, който е прекаран с лодка. Операцията е широко отразена в гръцките медии, вкл. със снимков ма­териал на заловената дрога, коли, валута и телефони.

След този случай Осман е обвинил Георгиева и Попов, защото наркотикът не е бил платен. Българите са излъга­ли, че трафикът ще е с кола, а заловеното количество е било прекарано с лодка.

През ноември 2014 г. е орга­низирана среща в гр. Гоце Дел­чев с представители на Осман. Според вътрешни източници, Георгиева е била закарана до там от Ивайло Божилов (Мал­кия Тенис), брат на Георги Бо­жилов (Големия Тенис) – също част от групата за мокри по­ръчки на Роди Черния и Мила Георгиева.

На срещата Георгиева е по­ела ангажимент за трафик на валута (30 млн. евро) – от Ам­стердам до Средния Изток. Поет е ангажимент и за трафик на халюциногенни хапчета от България за Турция, скрити в тайници на леки автомобили.

На 9 декември 2014 г. Олег Попов заминава за Амстер­дам, но не успява да установи връзка със собственика на парите. Георгиева заминава няколко дни по-късно, като използва маршрут през Солун. Целта е българските власти да не засекат крайната й цел – Ам­стердам.

На 14 януари 2015 г., Мила Георгиева, нейният син Мар­тин Георгиев и Олег Попов са били арестувани при операци­ята „Килърите“. Но, както вече споменахме няколко пъти, Олег Попов е пуснат още съ­щия ден, а ареста му не е отра­зен в материалите по делото!

През цялото време Георги­ева поддържа тесни връзки със собствениците на „Първа инвестиционна банка“ (ПИБ) и по-точно – с лицето Ивайло Му­тафчиев. Още през 2007 г. тя е купила от него апартамент за 359 873 лв., финансиран с ипо­течен кредит от ПИБ.

Тогава е създаден и обръч от фирми: „Вейлмес“, „Дженез­ис“, „Никстом“, „Еликс“, „Зите­ра“, „ВМП“ и „ВМК“. Тези фирми са получили над 100 млн. лв. кредити за месо, захар и жито, но не са върнали абсолютно нищо.

По предварителна информа­ция, дупката към началото на 2012 г. е 104 млн. лв., „дадени“ на роми и социално слаби.

Сметки в тази банка обслуж­ват и плащанията по трафика на цигари. Дистрибутор на цигарите „RAQUEL“ е фирмата „ROSTCOCK“. Към тази фирма има плащания на 5-цифрени суми от сметка на фирма­та-фантом „БРАНДЪЛ СЕНТ 2000“ в ПИБ.

Сметката е захранвана в кеш със сто­тици хиляди евро, без това да направи впечатление на банката или на финан­совото разуз­наване. Никой не се впечатля­ва и от факта, че „БРАНДЪЛ СЕНТ“ няма дори регистра­ция по ЗДДС.

От съща­та сметка са превеждани големи суми и към още две фирми: офшор­ката „ZORGANE ASIA“ – която е собственик на една от фир­мите на Мила Георгиева, и „BALKAN HOLIDAYS“ в Англия – която е управлявана от Рад­ка Минева, съпруга на Цеко Минев.

Всичко това е класическо пране на пари, за което ДАНС си затваря очите, защото ше­фът на финансовото разузна­ване по това време – Полина Кавръкова, „виси“ на ПИБ с 200 000 лв. потребителски кре­дит.

Независимо от всички раз­следвания срещу нея, Георги­ева редовно обслужва кредита си към ПИБ, вероятно с парите от незаконния трафик.

Кредити за милиони има и нейната фирма „Дженезис Лаборатори“, собственост на офшорката „ZORGAN ASIA“. Като управител на фирмата Мила Георгиева редовно тегли големи суми кеш от нейните сметки. Освен това, адвокати на банката я представляват по наказателните ѝ дела и тя офи­циално използва контактите на Мутафчиев в ДАНС. Пример – вече споменатата Полина Кавръкова.

Само през периода декем­ври 2015 г. – фев­руари 2016 г., службите са за­секли две тайни срещи между Мила Георгиева и Ивайло Мутафчи­ев. Има данни, че Георгиева, заедно с престъпната й група, е започна­ла да събира не­законно просро­чените кредити на ПИБ.

Мила Георгиева и неназован пред­ставител на ПИБ са споменати изрично и в обвинителния акт на румънската антикорупцион­на прокуратура, която ги подо­зира за кражбата на 26 млн. евро от помощите за бедни.

Парите са за доставки на олио и брашно, които трябва да бъдат извършени от куха фирма, собственост на мало­имотния българин Валери Ми­лорадов, когото Биволъ интер­вюира. Валери е вербуван за подставено лице от Веселин Лафчиев, който е обвиняем – заедно с Мила Георгиева – по делото „Универсалните“. Име­то му фигурира и в обвинител­ния акт по румънското дело.

Договорът с румънците ста­ва възможен, защото ПИБ пре­доставя на клошара банкови гаранции за 26 млн. евро без никакво обезпечение. След като парите са разплатени от румънската Агенция по земе­делието, те изчезват в офшор­ни сметки. Доставки на олио и брашно няма, а ПИБ отказва да плати банковата гаранция на потърпевшата страна – в случая румънската агенция.

Парите, откраднати от ев­ропейските данъкоплатци, трябва да се проследят и да се провери, дали с тях банка­та не покрива старите кухи заеми, раздадени преди това на „клошарските” фирми, напр. „Еликс”, „Зитера” и „ВМК”? И което е още по-притеснително – дали с тях не е финансиран трафикът на цигари и дрога?

Тук решаваща роля има ев­ропейската служба за борба с финансовите измами ОЛАФ. Тя обаче е проследила преводите само до Хонг Конг и е вдигнала ръце, въпреки оперативна ин­формация в нашите разследва­ния, която дава насоки къде да се търси и кои кипърски смет­ки да бъдат проверени.

След провала в Александро­пулос, българските разследва­щи от ГДБОП опитват да раз­менят информация с гръцката Служба за борба с наркотици­те, но удрят на камък. Конта­ктите с гърците са им забране­ни, а на всички запитвания от Гърция не се дава информа­ция за Мила Георгиева. Нещо повече: ДАНС започва опера­тивно дело за шпионаж срещу служители на ГДБОП, които контактуват с гръцките си ко­леги по този случай. Всъщност това е повод те да бъдат под­слушвани, а информацията да се „снася“ на престъпната гру­па на Георгиева.