Роденият в Абланица Мартин Газиев в ексклузивно интервю: Винаги съм се чувствал добре, където е ставало дума за футбол

Димитър СЕРАФИМОВ

Роденият в Абланица Мар­тин Газиев е един от известни­те футболисти в югозападния регион, където си извоюва място в сърцата на феновете със сърцатата си и безком­промисна игра. Юношата на „Локомотив“ (Пловдив), извес­тен със своето трудолюбие, направи първите си стъпки в професионалния футбол с екипа на „Пирин“ (Гоце Делчев), към който ни­кога не е крил санти­ментите си. Не­веднъж е изтъквал, че Градският ста

ства особено комфортно и вина­ги идва с особено удоволствие. Именно с екипа на местния тим той натрупа сериозен опит в „Б“ и „А“ група преди да премине в „Пирин“ (Разлог), където игра в последните две години. Там хал­фът бе взет от тогавашния тре­ньор Димитър Соколов и намери много приятели, а местните запа­лянковци не крият симпатията си към него още от първия ден, в който се състезава там.

През тази зима след реоргани­зациите в клуба и стъпването на нови спонсори той стана един от тримата състезатели от есенната селекция, заедно с Димитър Руй­чев и Петър Дебърлиев, които бяха включени в селекцията за пролетния дял на шампионата под ръководството на Николай Митов. В първия мач от рестар­тираното първенство миналата неделя той излезе с капитан­ската лента за своя отбор при домакинството срещу звездна­та селекция на „Литекс“. В този двубой той и съотборниците му направиха 0:0 срещу безспорно най-качественaта селекция в „Б“ група, който само преди две сед­мици се надиграваше с колоси като „Динамо“(Киев) и „Спар­так“(Москва).

За отбора и това как се чув­ства в ролята си на капитан, раз­говаряме с него

– Мартине, за първи път в своята футболна кариера излезе като капитан, тежи ли лентата и как се чувстваш в новата си роля?

– Това е голяма отговорност и задължава още повече. Аз не съм човек, който да бяга от отговор­ност и не се плаша да я поемам. В крайна сметка капитанската лента ме мотивира допълнител­но да работя още по-усилено, за да оправдая доверието, което ми е възложено.

Има много млади момчета, с които разполага отборът и на които, ние с по-голям опит тряб­ва да помагаме.

– От началото на пролетния полусезон играеш на непривичен за теб пост – в центъра на от­браната, а не в халфовата линия, това не те ли затруднява и това ли е твоето място в игровата схема на тима в новата му фор­мация?

– Да, играя на една непри­вична позиция, но смятам, че се справям до момента. Моята работа е да играя и да изпълня­вам нарежданията от страна на треньора. Това е нещо нормал­но и аз трябва да се раздавам до край, да върша възможно най-добре своята работа. Аз не се плаша от новото и приемам предизвикателството. Където и да съм бил, съм давал всичко от себе си в името на отбора. Ни­кога не съм претендирал, че аз няма да играя на този или онзи пост, както може да се случи на някого. Играл съм, там където е имало нужда и треньорът е пре­ценил.

– Какви цели постави пред вас новото ръководство за пролет­ния полусезон?

– Нашите цели са ясни. Ми­слим мач за мач с амбицията да спечелим, колкото е възможно повече точки, за да играе „Пирин“ (Разлог) и следващата година в професионалния футбол. Лични­те ми са да се усъвършенствам и да бъда максимално полезен за постигането на задачите пред нашия отбор.

– Как усещаш новата обста­новка?

– Нормална, както във все­ки един отбор. Прави се всичко възможно, ние футболистите и треньорите да имаме възмож­но най-добри условия за работа и подготовка, да не мислим за нищо друго освен за футбол, кое­то е най-важното. С една дума – работи се професионално. По­степенно се опознаваме като ха­рактери. Хубавото е, че всички се усещаме като отбор и мога сме­ло да кажа, че сме един отличен колектив, който ще става още по-хомогенен.

– В кой „Пирин“ (Разлог) се чувстваш по-добре? Предишни­ят или настоящият?

– Винаги съм се чувствал добре, където е ставало дума за футбол. Това е моята люби­ма игра и мога да кажа, че така е било винаги. В тази светлина мога да кажа, че и преди, и сега се чувствам у дома си в отбора. Няма как да бъде, след като ви­наги е имало високи цели и са се преследвали високи резултати.

– Кой треньор предпочиташ? Христо Джоджов или Николай Митов? С кой от тях работиш по- добре?

– Вижте, имам щастието до момента в своята кариера да работя със страхотни професио­налисти, с които всеки прекаран ден, всяка тренировка, всеки момент можеш да научиш нещо ново и добро. Това са хора, които са отдадени на професията си и най-важното, мотивират и теб да бъдеш професионалист! Мога само да кажа, че желая на всеки да работи с наставниците, с кои­то аз съм имал и имам възмож­ност да работя – и като хора, и като специалисти. Така че подо­бен въпрос е неуместен.

– Останахте само трима от стария състав. Защо се получи така?

– Това е тема, която не е в мо­ята компетенция. Мога да говоря за себе си. Доволен съм, че ми бе гласувано доверие да продължа да защитавам цветовете на отбо­ра, който толкова много обичам. Тук ми подадоха ръка, тук съм из­живял много радости и вярвам, че ще има още.

– Загубихте мач срещу пряк конкурент като „Нефтохимик“ в мач, който не изиграхте, както трябва. Какво ви каза старши треньорът Николай Митов?

– Това, което ни е казал тре­ньорът на разбора е вътрешна клубна информация. Това, кое­то си казахме ние играчите е, че трябва да направим всичко въз­можно да изличим горчивия вкус от загубата още в следващия ни мач срещу Созопол, а също така и във всеки един двубой до края на шампионата, за да осъществим целите си. Всички знаем, че няма да е лесно, но който иска лесно, нека търси друго поприще.

– Това не бе ли някакъв дисо­нанс във връз­ка с показаното срещу безспор­ния лидер в „Б“ група „Литекс“?

– Наистина изиграхме един много силен мач срещу „Литекс“, но също така се случва и да не бъ­деш на ниво в някой друг, което да ти послужи като възможност да си вземеш поука. Срещу „Неф­тохимик“ смятам, че играхме също на едно прилично ниво, но не успях­ме да отбележим, въпреки че съз­дадохме много ситуации. Явно нямахме и ден. Това обаче не трябва да служи като оправдание, щом не сме спе­челили точки, зна­чи не трябва да се успокояваме, а да анализираме сериозно нещата, просто не сме си свършили както трябва работата.

– След това постигнахте целта си и спечелихте първия си двубой за пролетта след изключително труден мач срещу Созопол. Тога­ва какво си казахте?

– Поздравихме се с успеха, който наистина дойде много трудно. Това бе една битка, но ни предстоят още много такива, докато спечелим войната. Наис­тина има много неща, които още можем да постигнем!

– Не си ли твърде критичен към себе си?

– Ако не гледаш критично на себе си, то няма смисъл от всич­ко останало. Когато си сгрешил, трябва да го признаеш, а не да се успокояваш и да търсиш оправ­дание в това или онова! Ако не се стремиш към по-добро, то тогава се губи смисълът на много неща.

– Един малко личен въпрос. Миналата година ти скъса с ер­генлъка, това промени ли те?

– Разбира се, че неминуемо подобно събитие води до промя­на. Смея да кажа, че тя е поло­жителна. Човек става още по-от­говорен, също така слага една блокада пред различни прояви на егоизъм, започва да мисли не само за себе си. Освен това смея да твърдя, че съпругата ми е един невероятен човек, който ме под­крепя изключително и ми помага да открия нови възможности в себе си. Няма да говоря повече за личния си живот и смятам, че това е достатъчно, което казах.

– Тя ли е най-големият ти фен?

– Тя е една огромна опора за мен, но ще отговоря и така: Щаст­лив съм, че имам цял фенклуб около себе си – не само съпругата ми, а майка ми, баща ми, брат ми и моите най-близки хора, които ми помагат да не се самозабравям и да се коригирам. За това им благо­даря. Те са винаги до мен и никога не са отказвали своята подкрепа, показвали са ми я, дарявали са ми я, но и не са ме щадели, когато съм имал грешки.

– Къде се чувстваш най-добре?

– Сред семейството си. Освен това, там където се играе футбол и се мисли за футбол. Чувствам се добре с добри приятели и по­ложителни хора.

– Говориш с изключителна топлина за „Пирин“ (Разлог), но преди време каза, че „Пирин“ (Гоце Делчев) е на сърцето ти?

– Тук не сме на конкурс кой е повече от другия. Вярно е, никога не съм крил своето добро впечат­ление и отношения към „Пирин“ (Гоце Делчев), това, че никога няма да го забравя, което не смя­там, че е ненормално. Това е мяс­тото, където съм изкарал едни от най-запомнящите се моменти, там имам много приятели, там съм дебютирал в професионал­ния футбол. Повярваха в мен и ми дадоха пълна възможност за раз­витие. Винаги са ме подкрепяли. Дори и сега, когато не играят там, хората не крият своето добро от­ношение към мен, което значи много за Мартин Газиев. Това не може да се забрави!

В същото време не мога не мога да забравя и добрия прием и доверието, което ми бе оказано. Тук също имам много приятели и се чувствам като във втори дом.

– Какво би пожелал и обещал на феновете на „Пирин“ (Разлог), на запалянковците на футбола въобще?

– Бих пожелал да бъдат здра­ви най-напред, защото здравето е най-важно, да бъдат късметлии и успешни. Желая на семе си и съотборниците, всички в клуба същото. Що се отнася до това какво мога да обещая е това, че лично аз и като отбор ще дадем всичко от себе си в името на клуб­ната чест. Мога да обещая, че ще се стремим да бъдем по-добри и съм сигурен, че съвсем скоро това ще се види. Ние сме отбор, който има изключително голям потенциал, който тепърва ще се развива.

– Да го очакваме ли още срещу Созопол?

– Дано и искрено си го желая. Бъдете сигурни, че тепърва ще се говорят добри думи за „Пирин“ (Разлог).