Йордан Янев: Доволен съм от достиженията ни, но искам повече

г-н Янев е първият българин, класирал страната ни в призовата осмица в дисциплината “дълъг скок” на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Основател е на клуб – АК „Джордан“ – Благоевград. Спортиста отдавна не е давал интервюта. Не защото интереса към колоритната му личност е затихнал, а защото той самия не желае да разговаря с медиите… Обаче, аз въоръжен с диктофон съм решил, че на всяка цена ще представя на читателите на Топ Преса, стария си приятел, Джордан. Не само, че сме приятели, но и сме записвали в едно и също звукозаписно студио, преди 15-16 години. Искам първо да уточня за читателите, че името Джордан произлиза от Йордан, а не от Майкъл Джордан – “Въздушния”. Доколкото знам, Янев е известен, още преди Майкъл да започне да играе в НВА.

Срещаме се с г-н Янев, за да разкаже за успехите на – АК „Джордан“ – Благоевград и за бъдещите планове свързани с нещо светско. Нещо, което скоро ще разтърси Благоевград и неговите млади таланти.

Приятелю, кажи за какво се готвите в момента?
– Атлетиката е на два сезона, зимен сезон на закрита писта и през летния сезон сме на открито на голям стадион. Сега се готвим за закритата писта, през февруари в Добрич. С този арсенал с които сме в момента и още два пъти по толкова извършваме тренировъчна дейност. Най- добре подготвените отиват, за да се борят за медали. Такава е спецификата на нашия спорт за това и рекламата за атлетиката е по- слаба. На 4-5 месеца се чуват постижения или не. Не можем да правим реклама всяка седмица, както е при футбола, хамбала и други колективни игри. Затова при нас е повече блъскане, казано на спортен език. Повече тренировки, за да се подготви дадения състезател. Вече имаме водеща фигура в нашия клуб Иво Балабанов. Живи и здрави да са децата, следващата година има много състезания.

Как оценяваш изминалата година?
– Не мога да не бъда доволен. Ако съм средняк човек, който се задоволява със средно равнище или малко по- високо би трябвало да съм доволен. Но, аз съм реален максималист. Това е дадеността. Няма как да надскочим себе си. Взехме 5-то място от Европейското първенство и множеството републикански титли на Иво Балабанов. Познавайки себе си и амбициите ми все ми се иска малко повече. Но понеже и спорта ни е такъв при нас има метър, сантиметър. Направиш ли нещо изключително е направено с форсиране. А според мен трябва всичко да става естествено, за да може да се насладим на всяко постижение, което идва. Заключавайки мога да кажа, че съм доволен, но искам повече.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса