Неповторима и незабравима! В памет на народната певица Кремена Станчева

На 8 март 2013 г. на 71 години почина голямата българска народна певица Кремена Станчева. Ярко дарование, носителка на редица престижни национални и международни награди, тя никога не забрави своето родно село Ковачевци и родния Самоковски край.
Кремена бе и университетски преподавател. С изключително желание и умение тя учеше своите студенти и много деца и ученици у нас и в чужбина на любов към българската народна песен и към България. В спомените на читалищните деятели и на всички, които я познаваха, тя остава не само като забележителен талант, но и като рядко жизнерадостен и сърдечен човек. Нужни са за това не само талант, но и сърце и душа, отдадени на песента.

Ето, такава познават всички Кремена Станчева. И ще я запомнят с добро.

Жените от фолклорната група на родното й село Ковачевци и други представители на Самоков, водени от младата кметица Йорданка Бекярова, заедно с младите и перспективни певци и музиканти Радостина Симонова и Момчил Чалъков отдадоха на 12 март в столицата последна почит на народната певица.

Стотици тъжни лица – познати и непознати, цветя и венци, тихи разговори – на Централните софийски гробища бяха дошли много певци и певици, водени от уважение и обич към Кремена, от приятелски и колегиални чувства.

В залата за прощаване пред тленните останки на забележителната певица застанаха представители на различни селища и читалища, много културни деятели и приятели на Станчева. Даниел Спасов и Милен Иванов от фолклорното телевизионно предаване „Иде нашенската музика” пяха заедно с певиците от „Мистерията на българските гласове” под диригентството на Дора Христова. Прочетени бяха много съболезнователни телеграми, включително от името на самоковската управа и общественост. Венци и цветя покриха гроба на Кремена. Когато изнасяха ковчега от църквата пък заръмя дъжд – сякаш и природата усети голямата загуба…
Народната певица бе изпратена в последния си път с ръкопляскания – така, както е изпращана винаги, когато е била на сцена.

„Тя беше като майка за всички млади хора. Много ги ценеше и им помагаше с каквото може. Малко е да се каже, че направи една дълбока оран, в която да се посеят нови семена. Когато си с нея, усещаш топлината, сърдечността, които излъчват очите й, а усмивката й те успокоява. Невероятна жена, неповторим талант, гласът й ще се носи в бъдещето”, промълви покрусен певецът Илия Луков.

Александър Александров–Алекс се бе оттеглил настрани, за да бъде сам с мъката си: „На 2 август бяхме на празник в Илиенци. Тогава за последно се видяхме с Кремена. По нищо не личеше, че ще се поболее и днес ще я изпращаме. След концерта тя ме държеше за ръката и ме канеше: „Остани!” Но аз бързах, не останах и сега дълбоко съжалявам, че не можах да бъда по-дълго с нея. Преди това тук, в София, направихме с нея интервю. Беше толкова жизнена и въодушевена! Кой е предполагал, че ще се случи това нещастие… После все имахме надеждата, че тя е силна жена и ще се пребори с болестта. Много ни обичаше, ценеше работата с младите, не криеше нищо, гледаше да ми предаде всичко, което знаеше и можеше. Нека да я помним с добро и нея, и всички други светила, които са ни дали много в тоя живот!”

Дуетът на Кремена Станчева и Василка Андонова бе неповторим, сама Кремена казваше, че го смята за връх в кариерата си.

Величка Стамболова от „Мистерията…” разказва: „Моят мъж и съпругът на Кремена са били състуденти. На един неин рожден ден тя ни запозна. А после на моя рожден ден дойдоха тримата и тя ми каза, че той е моят подарък!… Много хубави спомени имаме от нашето дълголетно приятелство и от певческата ни кариера, от пътуванията из страната и чужбина. Кремена беше рядко възпитан, добър и сърдечен човек. До последно бяхме заедно…”

Съпругът на Надка Караджова споделя: „Техният дует бе един от великите, съществували в България. Василка почина преди време, а сега си отиде и Кремена. И до днес звучат гласовете им… Сигурно няма да има повторение на такъв уникален дует. И другите певци ще ти го кажат…”

Ето и думите на Олга Борисова: „От деца сме заедно с Кремена. Цели 50 години сме по сцените у нас и по всички краища на света. Разнасяли сме българската песен и това е едно от малките неща, които омайваха чужденците. На милиони хора сме доставили радост и удоволствие. Мога да кажа, че Кремена беше като емблема на България – точна, стриктна, прецизна, отдадена на песента изцяло. В човешки план беше добра и отзивчива. Гордея се и се радвам, че бяхме приятелки и пеехме заедно в „Мистерията…”
Янка Рупкина добавя: „Може много да се пише и говори за Кремена. Една много стилна, работлива и всеотдайна певица. С нея бяхме 40 години рамо до рамо, ръка за ръка. Имали сме и хубави, и лоши моменти. Но тя е останала в сърцето ми като прекрасна певица, майка, съпруга, приятелка. Пътят й беше труден, тя си отиде с песента. Прекланям се пред голямото й изкуство!”

Народната певица Славка Сакутова не издържа и сама се включва в разговора: „Имахме празник в моя чест в телевизия СКАТ и изведнъж се появи Кремена. Дошла специално да ме поздрави! Уверих се после, че тя е един много честен, умен и сърдечен човек… Заведох я на празник в моето село Беренде, Радомирско. Като запя, гласът й ми зазвуча като чист планински ручей… Беше добронамерена към всички. Ако някой я обидеше, тя търсеше първо у себе си вината и казваше: „Човек не знае в какъв момент го намираш… Затова не можеш да му се сърдиш.” Заедно сме били много години. Вярно, всичко е преходно, но колко е хубаво човек като Кремена да се отнесе към теб с добро. Тогава животът ти се струва прекрасен!”

А ето и разказа-изповед на известния фолклорист и диригент проф. Михаил Букурещлиев:
„Кремена и Василка се явиха в радиото. Аз отговарях за ансамбъла и когато ги чух, си рекох: „Това е уникално явление!” Този техен дует, двуглас /диафония/, в който единият води, а другият лежи-поддържа исовия тон, бе неповторим. Направихме записи, после изнасяхме концерти из страната. Двете винаги участваха и много добре си пасваха. Жалко е, че и двете си отидоха толкова рано… С Кремена живеехме в един квартал. Жена ми Виктория Стоянова-Букурещлиева беше редактор в радиото. Станаха големи приятелки с Кремена. Ходехме си на гости почти ежедневно. Тя винаги ни посрещаше с баница или с пита, с кисело мляко. И винаги на тези срещи искахме да ни пее. Ходили сме и в чужбина – Будапеща, Милано, в Полша… Кремена ни напусна преждевременно, тя имаше още какво да даде на България. Беше много културен човек, с висше образование. Действаше като барометър в ансамбъла, като истински дипломат. Много добре се справяше и с несгодите в живота. Тя беше личност!”