Бивша учителка от Гоце Делчев проплака пред Топ ПРЕСА: Пет години се боря със съд, прокуратура, висш съдебен съвет и всички инстанции, които са корумпирани и глухи за обикновените граждани на Република България!

Отворено писмо от Атанаска Апостолова Тупарова от гр. Гоце Делчев

Пише Ви една обикновена бивша учителка на 88 годи­ни, с голяма мъка, болка в сърцето и сълзи в очите, след петгодишна борба със съд, прокуратура, висш съдебен съвет и всички инстанции, които са корумпирани и глухи за обикновените граждани на Р България.

Историята ми е следната: С много труд и лишения със съпруга ми Велик Димитров Тупаров построихме дом в центъра на град Гоце Делчев. Имам две дъщери, едната е омъжена в София, а малка­та в град Гоце Делчев. През 1997 год. бяхме принудени от съпруга на дъщеря ми Георги Кунчев да дарим къщата си на малолетната му тогава дъ­щеря Цветанка Кунчева. Без да обърнем внимание какво е написано в нотариалния акт, от който Ви изпращам копие, разбираме, че зет ми е измамил и съда, и нас, като се самонадаряват с дъщеря ми с първия етаж от къщата и гаража към нея. Гаражът впоследствие се превръща в магазин, отдаден под наем, а наема от него получават те. След смъртта на мъжа ми 16.09.2007 г. започна моят ис­тински ад от страна на зетя, внучката и дъщеря ми. Всяка вечер се употребяваше ал­кохол в дома ми, а след това започваха скандали, закани за побой, че ще бъда изхвър­лена като парцал, ще бъда унищожена психически и фи­зически, всичко това е за благо­дарност. Децата бяха малки, ние ги отгледахме, за да може дъ­щеря ми да ходи на работа, тъй като Кунчев бе осъден да из­плаща издръж­ка на извънбрач­ната си дъщеря.

Още тогава си показа магари­ите, що за човек е, като се закан­ваше, че ще ни убие нас и жена си. Животът вкъ­щи бе непоно­сим, мъжът ми бе лесовъд по различни обекти по селата, нала­гаше се да ста­ва много рано сутрин, но на този ад не можа да издържи. Бе принуден да ги изгони от дома ни. Излязоха на една влажна квартира, деца­та се поболяха от хронични бо­лести астма и бронхити, тогава голямата ми дъщеря се помо­ли брат ми, сега покойник, да ги прибере при него да живе­ят на ул. „Бяло море“ 21. Кун­чев и там продължил с тор­моза над жена си чрез побои. Цветанка (внучката) тогава се премести да живее при нас с дядо й, тъй като тя не можеше да издържа на този тормоз, живя при нас, дока- то завърши образованието си. Дадохме пари на дъщеря ми и зет ми да си закупят са­мостоятелно жилище на ул. Серес №9, с надеждата да се успокоят нещата. Принудиха ме да направя фирма на мое име, като пенсионер, за да не плащат големи данъци. По­магахме им във всичко, бя­хме им буквално слуги само и само да не ни тормозят, прибраха парите от наслед­ството на брат ми, след като той почина. Дъщеря ми се превърна също като зет ми в звяр, изобщо не му прави забележка и двете с внучката се съгласяват с него. Смъртта на съпруга ми бе повод да се настанят в къщата ми, като целта им е била и моето лик­видиране от този свят. Дър­жаха с мен като с враг. На 18 октомври 2007 г. пред очите на внука Кръстьо, Георги ме нарече ненормална, проста, откачена, обърна се към мен с думите, че в неговият дом се слуша само неговата дума, че ще става това, което той каже и ако много знам, ще ме качи на втория етаж, където няма вода и тоалетна, за да стоя на студено и да умра като без­домно куче. Никаква реакция от дъщеря ми, внуч­ката, вну­ка, значи всички са солидарни с господа­ря на моя дом… Из­гориха ми дървата и въглищата и продадо­ха нафта­та от две цистерни от по 500 литра, кои­то мъжът ми бе заку­пил. Същи­ят факт бе изопачен в съда, че аз, възраст­ната жена, съм прода­ла тяхната нафта.

Друг ин­цидент – на 2.09.2008 г. в стая­та, където аз спя, си бяха по­канили гости – не­гови бра­товчеди. Ядоха, пиха до 12 часа през нощта, а аз през това време нито съм яла, гладна седя и не смея да мръдна от леглото. Дъщеря ми мъртво пияна лежи на другото легло, а Цветанка и Георги продължаваха да пият и разговарят на висок глас в другата стая, но да отидат до тоалетната трябваше да минат през стаята, където съм аз. Десет пъти със силни трясъци се ходеше до тоалет­ната, към 3 часа през нощта вече не можах да издържа и направих забележка, като казах, че утре внучката Цве­танка ще пътува до София да я остави да спи. Георги веднага изригна със страш­на злоба към мен – сега ще те убия, вампир такъв, ти ли ще ми кажеш какво да правя. От съседната къща са го чули как крещи, а на три пъти вди­гна стола да ме удари, тогава Цветанка дойде, също пияна, и започна да го моли да прес­тане. Аз й казах: „Нека ме убие, тъкмо ще се шири и ко­мандва тук“, а той й отговори, че за стогодишно говедо не иска да влиза в затвора.

Друг инцидент на 1 януари 2009 г., след пореден запой, вдигна от печката една тухла и искаше да ме удари. Отново внучката и дъщеря ми не пос­мяха да му противоречат. Съ­щата година по Коледа внуч­ката ми искаше да разплита една блуза, тогава аз й казах, че сега не се работи, голям празник е, и зет ми отново по­лудя, започна да крещи:

„Лайнар, ще те изгоря жива, ще те изхвърля на улицата“. След това си показа срамо­тиите, като ме заплю и зая­ви, че от никого не го е страх. Отново никаква реакция от страна на внучката и дъщеря ми. Приемете моите извине­ния за грозните думи, но това е езикът, с който общуват с мен.

Закри ми прозореца с бо­клуци, за да нямам никаква светлина, когато му направих забележка да ги махне, от- ново последва скандал: „не разбра ли, говедо, че къщата е Кунчева, че нямаш нищо, че ако до три дни не се махнеш доброволно, ще те изхвърля като бездомно куче, жива ще те изгоря и погреба при цига­ните, като ти взема и гробни­цата“. Тогава ме сграбчи за ръката, разтърси ме силно и от тогава тази ръка ми е саката. Разплакана и безпо­мощна отидох на улицата и помолих едно момиче да из­вика полицията, дойдоха три­ма полицаи. Зет ми им каза, че съм ненормална и понеже съм възрастна жена, те си тръгнаха, в малкия град всич­ко е корумпирано, няма спра­ведливост, дори се чувстваш ненужен и непотребен. Имам направление за ортопед, от което Ви изпращам копие. Все още не мога да си движа ръката без чужда помощ. От голямата уплаха диоптрите ми се вдигнаха от 8,5 на 12 и на двете очи. Това ме накара да дам под съд за домашно насилие собственика на мое­то жилище, но и това не трог­на внучката, дъщерята и внук ми. Впоследствие всички се отнасяха все едно съм чужда и непотребна вещ. Съдът му даде ограничителна заповед, но той не я спазваше.

Друг случай на 15 август 2010 г. – денят е Голяма Бого­родица, тежък християнски празник, Кунчевото семей­ство се връщат от два мана­стира с голяма печалба от продажбите на стоки. По на­реждане на дъщеря ми съм опекла голямо количество месо. всичко се слага на ма­сата, яде се и се пие, а аз стоя на леглото гладна, не ми се обръща никакво внимание, все едно ме няма. Стана ми много болно и обидно, тогава разплакана и разтревоже­на излязох пред къщи, като наистина бездомно куче. На масата присъстваха и чужди хора, приятелите на Цветанка и Кръстьо, но това не попре­чи на веселието им.

Благодарна съм на голяма­та ми дъщеря, която се грижи за мен през цялото време, идва през две седмици при мен, къпе ме, чисти ми, па­зарува ми, води ме на лекар, за което могат да потвърдят много хора. След всички тези преживявания, реших да заве­да дело за разваляне на даре­нието, за да мога да си върна поне моята част от собстве­ния ми дом, така че да живея спокойно старините си колкото Господ ми е отредил, да не живея под страх в дома си. Делото премина в четири за­седания със съдия Стоян Хад­жиев, протакано във времето поради факта, че ответници­те си даваха грешни адреси, призовките не можеха да им бъдат връчени, дори бяха обя­вени от полицията за издир­ване. Парадокс в нашето съ­времие лице регистрирало се на едно местоживеене по лич­на карта, да живее на друго място, а собственикът да не може да го отпише от преди­шен адрес, според мен това е предпоставка всеки да върши престъпления и да не бъде на­казан и открит. Но да се върна на делото в РС гр. Г Делчев, не ми бе дадена възможност да заявя моята позиция, чрез подкуп бяха доведени свиде­тели със съмнителна репута­ция, които говореха неверни и измислени факти-единият е отец Георги Великов съден и лежал в затвора за краж­би от храма. Нагледах се на размяна на документи меж­ду адвокатите. Процедурата за разваляне на дарената от нас къща е -първо: искане на издръжка от надарената Цве­танка, която изтъква лъжи, че е на свободен наем и че взема 600 лева заплата. Напротив цялото семейство живее за­едно. Тя самата преди се хва­леше, че взема над 1000 лева, кара служебен автомобил, а лично мен ме изнуди да и дам последните си спестява­ния от 1800 лв., за да си купи кола, която сега я кара зет ми. Питам аз наемът от магази­на, който до скоро бе 300 лв. кой го взима? Аз не съм взела една стотинка, а на наемател- ката аз и плащам водата…

Откакто сме построили къщата, всички данъци, кон­сумативи: ток, вода плащам аз. Решението на уважавания корумпиран и подкупен съд е 88-годишна жена, която е по­строила дома си, да трябва да се примирява с положе­нието си, с тормоза и страха и да продължи да живее.

Делото за домашно наси­лие отново бе дадено на съ­щия съдия Стоян Хаджиев, за 10. 08. 2012 г. в 14 часа. От­ново съдът се подигра с мен, възрастната жена. Съдията си дал отвод, никой друг не се е наел да го замести, за кое­то не бях уведомена. Що за отношение, господа, в съвре­менна, правова България да унижават, да се подиграват с възрастните майки, дали всичко от себе си, всички да искат да се отърват от тях като ненужни вещи. Навярно всички чакат моята кончина, но над всички явно господ иска правосъдие, което ми се полага. Обжалвах в по-горна инстанция – Окръжен съд Бла­гоевград, където съдът със съдия Надя Узунова и нейния

екип, подходи професионал­но, взе под внимание всички доводи и спазвайки закона, отмени дарението на правно основание чл. 227,ал.1,б,в,от ЗЗД, направено от мен Атана­ска Тупарова.

През това време тормозът продължи с пълна сила. По време на изборите за народ­но събрание 12.05.2012 год., Цветанка се обажда в по­лицията в гр. Г. Делчев и съ­общава, че къщата ми гори, след което идват двама по­лицаи, а аз стоях на стълбите и ми викат; бабо, къщата ти гори, обадиха се от София, твоята внучка. Аз останах като гръмната, казах на мом­четата да видят дали гори, но те дори не се качиха, а само казаха, че е станала грешка. Как е възможно да се анга­жират органите на властта в такъв ден и те да останат не­наказани. Ето, господа, в как­во диво време живеем, всеки си прави каквото си поиска и след като е дал рушвет, всич­ко му се разминава.

Друг парадокс с родната полиция. Съпругът ми бе ръ­ководител на ловна дружин- ка, притежаваше пушка и па­трони. След неговата смърт аз я занесох в полицията за съхранение, както е по закон. Отново семейство Кунчеви продадоха пушката без мое знание и със разрешение на полицията. Е, че нали на тях в малкият град всичко е поз­волено, дори и да б, както те се изразяват и физически и психически.

Върху картофите, посаде­ни в двора, бе изсипана ня­каква течност, приличаща на препарат, така че да не стават годни за консумация. Как смятате, господа, нор­мални, отговорни хора биха ли направили това. Всичко е да бъда стресирана, да жи­вея в страх, че винаги може да ми случи най-лошото. Аз не желая нищо чуждо, аз си искам само моето, градено с много труд и лишения. Искам да умра спокойно, че домът ми няма да се разрушава от едно непрокопсано семей­ство, за което направихме огромна грешка, че им дадо­хме всичко, а сега дори не мога да си получа и малко­то, което ми е останало, бла­годарение на безобразията, ставащи в правосъдната ни система. Висшият касацио­нен съд дори не благоволи да ми изпрати решението си. Аз нямам интернет и компютър на тази възраст, за да следя тяхното решение.

Според моята адвокатка и според мен не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на посочени основания – чл.280 ал.1 от ПК. Аз не пре­тендирам за издръжка, като проява на признателност за извършено дарение. Имам нужда от постоянни грижи и средства, които сама не мога да си подсигуря. Пенсията ми е 214 лева, сума недос­татъчна с оглед възрастта и влошеното ми здравословно състояние, с които не мога да си покрия нуждите от лекар­ства, отопление и храна.

Всичко изложено от Цве­танка в жалбата си към ВКС е лъжа. Отново са подведени, навярно и подкупени както те го могат съдиите Капка Юстиниянова, Л.Богданова и С.Димитрова, защото те от­ново повтарят решението от градския съд. Георги сам се хвали, че във ВКС има силни позиции, съдия Магдалинчев му е съселянин и че нямам никакви шансове да разваля дарението, напротив ще бъда принудена дори да му пла­щам наем. Надареният е длъ­жен по закон да дава всичко, от което се нуждае дарителя, тя се дава трайно, докато трае нуждата и до размера на подареното, до този размер дареният има възможност да я дава, докато притежава по­дареното.

Възможността да я отдели от другите си разходи е без значение. Разпоредбата на чл.227 ал.1.б.в.от ЗЗД въз­дига моралното задължение, надареният да бъде призна­телен за направеното му да­рение, при наличие на зако­нови предпоставки в правно задължение и санкционира непризнателността с отмяна на дарението, в случая без­спорно се взема предвид за­кона. ВКС е отново подкупен тъй като държанието им по време на заседанието беше надменно и подигравателно спрямо моят адвокат. Този съд повтаря всичко онова, което е поднесено от даре­ните. От доклада на съдия Белозелков се казва, че да­рението се разваля, когато са налице драстични форми на неблагодарност, какво пове­че от това може да бъде.

Но никой в тази Държава не го е грижа за възрастните хора. Остатъкът от живота ми, който Бог ми е отредил, искам да го изживея спокой­но, и когато вече не мога да се обслужвам сама, да дам на този, който действително се грижи за мен и ме уважа­ва. Те искат да им плащам наем, да бъда скована на лег­ло или във гроба. След като се разбра, че ВКС е издал решение в тяхна полза, още повече се озлобиха дейст­вията на семейство Кунчеви към мен. Беше ми изпратена нотариална покана, която аз отказах да подпиша, но поща- льонката, която я донесе, ми каза, че се касае да освободя стаята, в която живея и да се кача на втория етаж, който няма вода, тоалетна, баня, а стълбите са много стръмни и не обезопасени така, че да се пребия и умра. Не се мина много време, отново бях при­теснявана от Кунчев, който се появи с няколко човека, уж архитекти, които ми нахлуха в стаята, в която аз спя с на­мерението да я мерят, защо- то ще се прави магазин.

От всичките тези прежи­вявания се поболях, нима един нехранимайко, дошъл в собствената ми къща, пра­восъдието в България ще му разреши да върши безобра­зия. Писах до всички инсти­туции, от които чаках някак­ва защита, но уви, всички си измиват ръцете, като ми отго­варят, че не е в техните пра­вомощия.

Председателят на коми­сия „Професионална етика и превенция на корупцията“ Ясен Тодоров ми отговаря, че, ако в случай съм обект на престъпления, незабавно да сигнализирам прокуратурата и МВР От кога възрастните хора сме едни обекти, с кои­то всеки може да ни мести като шахматни пешки. Може би трябва да бъда убита и то­гава ще е на лице престъпле­ние, но тогава няма смисъл от нас възрастните хора.

Пиша това и плача от мъка, от лошото отношение към мен, но от мен имат само проклятие, не давам майчи­ната си благословия, нито на дъщеря си, нито на вну­ците, нито пък на измамника Кунчев, настанил се в чужда къща. Хаир няма да видят от своите дела, защото те не се страхуват дори от Бог.

Пиша това писмо с най-голяма мъка в душата си. Не се срамувам, нито се стра­хувам, защото говоря само истината, като се заклевам в мило и драго, и в Бог, а Кунчевото семейство го прокли­нам да не видят нищо добро, да се не нарадват на всичко онова което са ни взели, а на всички онези, които ги защи­тават, им пожелавам да им се случи такова нещо, та да видят тогава дали съм пра­ва. Мога още много работи да пиша, но и от това ще до­биете представа за това как всички институции и най-ве­че правосъдната система, „корумпирана особено в мал­ките градове“, се грижат за възрастните хора.

С УВАЖЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕ­ЛИТЕ!