Разследват ПИБ АД в Гоце Делчев за неотчетени 36 000 лв. вноски по кредит на Румен Ципаров, бизнесменът: Банката съсипа здравето ми, надвзеха ми неправомерно и лихва от 2076 евро

Вложих 300 бона в рибарниците, а съдия-изпълнител ги продава за 167 134 лв., изпратиха ми анекси даже без подписите на управителите Христослав Танчев и Вера Граховска

Криминалисти от Гоце Делчев разследват ПИБ АД за некоректни банкови операции и липсващи вноски по кредита на Румен Ципаров за спечелен проект по САПАРД. Той е собственик на рибарници в землището на Борово. Подава жалба в полицията за некоректни операции в погасителният план на кредита му, който той изтеглил за обезпечаване на спечелен проект по програма САПАРД.

„Здравето ми е унищожено, потънах в борчове, банката ще ми отнеме всичко, което градено през целия им живот”, оплака се Ципаров. Самите рибарници представляват апетитно кътче с ресторант, няколко бунгала, огромна овощна градина с над 300 плодни дръвчета. По проекта е направена ограда за над 100 хил. лева, 8 големи рибарника са изградени и поддържани също по проекта и всичко това е разположено на над 40 декара площ. Инвестицията, вложена по проекта от Румен Ципаров и семейството му, е на стойност 300 хил. лева, а оценката на съдия-изпълнителя на имотите и имуществото на Ципарови е 167 134 лева.

До разследването се стигна, след като съдия-изпълнител обяви за публична продан собствеността на Ципаров заради задължения към ПИБ АД, с която той е сключил договор през 2007 г. за ипотечен и инвестиционен кредит за увеличение на рибното производство. Сумата по ипотечният договор с ПИБ АД е в размер на 171 300 евро и е сключен по времето, когато шеф на клона на ПИБ АД в Гоце Делчев е бил Христослав Танчев. До момента кредитовзисквателят Румен Ципаров и семейството му са изплатили на ПИБ АД 196 000 евро, като банката предявява претенции за още дължими суми в размер на 75 000 лева. Имотът на Ципаров пък е обявен за публична продан от съдия-изпълнител за 167 134 лева, въпреки че реалната му цена надхвърля един милион лв.

Според вносните бележки, които пазят Ципарови, за погасяване на кредита реалната дължима сума е в размер на 36 000 лева.

„До ден днешен нямам обяснение, а и не съм получил отговор въпреки многобройните ми писмени запитвания защо 25% от субсидията от държавният бюджет по проекта ми бяха спрени от банката и не са ми изплатени все още, а в същото време ми обявяват фалит. Цялото имущество на семейството ми е обявено за публична продан от съдия-изпълнител, и то на изключително занижената първоначална тръжна цена от 167 134 лева, като в описа са включени и постройки, които не са били заложени или ипотекирани в банката при тегленето на кредата ми”, чуди се Румен Ципаров. Разследването стартира преди седмици заради възражението от страна на потърпевшия Ципаров за допуснати фрапантни грешки от страна на банката, заради което процедурата за продажбата е спряна до пълното изясняване на установените „грешки” на ПИБ АД, които са в ущърб на Ципаров. Запознати коментираха, че това е поредното разследване на същата банка от ощетени кредитовзискатели.

Ципаров сподели, че не европейските проекти са проблем за България, а банките, които правят всичко възможно да възпрепятстват усвояването на европейски средства. „Всеки, решил да ползва банков кредит за изпълнение на спечелен проект, трябва най-напред да завърши висша икономика, да е работил в Световната банка и да прежали немалък финансов ресурс от проекта за комисиони и рушвети на банкери, които поставят без срам условията си. Ако кредитовзискател не отговори с поискания му процент, те намират начини да си го вземат сами. През 2007 г. сключих договор с ПИБ АД – Гоце Делчев и започнаха проблемите ми. Колкото коректно се стекоха нещата от страна на програма САПАРД и държавата, толкова некоректни се оказаха от банката, които ме доведоха до фалит и пълен крах. Първоначално се натъкнах на грешка, допусната от банката, за над 2000 евро. След разправии и доказване на правотата ми те я признаха и ми възстановиха сумата, което ме накара още по-стриктно да следя движението по погасяването. Следващото нарушение (да не го наричам кражба), което установих, че ми липсват в погасителния план неотразени четири вноски за солидни суми, за които аз имам оригинални вносни бележки, че съм ги внесъл, а такива суми се оказа, че липсват в погасителния ми план.

Става въпрос за неотчетени в погасителния ми план вносни бележки от 10.02.2012 г. за 1000 евро, от април 2012 г. – за 32 000 лева, от септември 2012 г. – за 1000 евро и от 31.10.1012 г. – за 500 лева. Това са вноски за над 36 000 лева, с които ми се увеличава дължимата сума за погасяване на кредита”, коментира Румен Ципаров. Проблемът с ПИБ АД на Ципаров започнал още от м. декември 2008 г., когато след започването на световната финансова криза започнал да пада и процентът на индекса на така нареченият EURIBOR, което съответно водело до по-малки лихвовземания от банката. „При моя забележка защо при това положение се работи по стария ми погасителен план, а не според падежа на индекса EURIBOR, ми бе отговорено, че това не ме интересува и продължиха да ми начисляват старите стойности лихви, без да свалят, както изисква законът, процента според падежа. На 08.06. 2009 г. банката получава субсидия по спечеления ми проект на стойност от 54 хиляди и 100 евро и не ме уведомява за превода, а дни по-късно прави служебно спиране от субсидията, но по стария погасителен план със сумата по главницата в размер на 2380 евро плюс лихва. След като реагирах за това неправомерно и самоволно погасяване от страна на банката, те признаха, че са направили пак „грешка” с надвзета лихва в размер на 2076 евро и ми я възстановиха. След тази „грешка” веднага поисках да ми бъде направен анекс и нов погасителен план, с който да обезпечавам задълженията си. След десетина и повече молби, изпратени от моя страна до централния офис на ПИМ АД, ми бяха изпратени анекс и приложение с имената на бившите шефове на клона на банката в Гоце Делчев Христослав Танчев и Вера Граховска, които бяха даже и без техните подписи. Аз категорично отказах да подпиша въпросните незаконосъобразни документи, защото освен че бяха от името на несъществуващи вече в същата банка служители и без каквито и да са подписи, на всичкото отгоре в едното от изпратените ми приложения лихвата бе завишена на 11% в пълно нарушение на постановление на Министерския съвет за ненадвишаване на лихвите над 10 %, а другото приложение бе със лихви по стария погасителен план. Разликата между двата погасителни плана, забележете, е 7000 евро. Така според единия погасителен план дължа 71 000евро, а според другия – 78 000 евро. 25 месеца вече чакам отговор от банката по какъв начин неподписани от мен анекси и липсващите в погасителния ми план вноски в размер на над 36 000 лева е изчислена сумата за предсрочно изискуемост пред Районен съд-Гоце Делчев и имотът ми е обявен за публична продан. Искам банката да ми отговори на каква база е направена оценката на „Рибарниците” от съдия-изпълнителя и защо тя е занижена многократно”, каза още Румен Ципаров.

Снимките:

1 Ташка и Румен Ципарови  с цялата си изрядно подредена документаци

2 Липсващата вноска от 2000 евро

3 Рибарник

В-к Вяра