Топ Преса: Огнян Вълев: Изкуството е необходимост

Елена АНГЕЛИНИНА

Огнян Вълев е музикант, чието сърце винаги е туптяло в унисон със сърцето на неговия народ. Роден е на 5 октомври 1959 г. в град Гоце Делчев. Завършил е Българска Държавна Консерватория специалност „Китара” в гр. София. Има завършен майсторски клас по камерна музика в института за артистична практика Михаелщайн – Германия. Концертирал е в няколко европейски страни. Има реализирани записи в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Автор е на учебниците “Методически основи на обучението по китара” и „Свиренето на
китара начин на живот – Магията на пръстите”. Художествен директор е на Международния фестивал на класическата китара “Гоце Делчев” (най-старият китарен фестивал в България) и Лятна академия за изкуство “Родопска магия”, провеждани всяка година в родния му гр. Гоце Делчев и с. Скребатно.

– Коя беше причината да започнете да се занимавате с музика и по-специално – с китара?
– Когато бях малък голямото желание на баща ми и най-вече на баба ми беше да свиря на цигулка. И първите ми стъпки като музикант бяха с цигулка. Бил съм на 9 години когато започнах да ходя на уроци при един учител по музика. Обаче имаше много голям конфликт между мен и баща ми и тогава аз му казах, че искам да свиря на китара. Той отказа да ми купи и аз си взех сам първата китара. Може би това беше причината. Замених цигулката с китарата.
– Кои бяха изпълнителите, които са Ви повлияли най-много, и кой Ви е любимият китарист?
– Първите впечатления от китарист, наистина разтърсващи за мен бяха от Пако де Лусия. Като го чух за първи път бях омагьосан. Даваха го по БНТ и тогава окончателно реших да се занимавам с китара. Исках да свиря фламенко, но това е специфичен стил, характерен за Испания. Трудно човек може да го усвои без учител. Може би един Мануел Баруеко ми е повлиял в голяма степен, както и Ерик Клептън. А любим китарист ми е Георги Василев. Голяма европейска звезда, мой приятел, изключителен български китарист с много големи постижения.
– Защо е добре младите да се занимават с музика?
– Ако приемем че музиката е част от изкуството, то човек не би оцелял без нея. Тъй като изкуството е създадено да ни помага. Хората имат нужда чрез музика да се обогатяват и развиват. Изкуството е вид необходимост. Музиката дава на младите самочувствие, популярност и сила. Хората на изкуството са световни лидери. И техните послания достигат до милиони. Ако един млад човек има качествата и възможностите, то може да го постигне.
– Каква е ползата от ходене на уроци, при положение че в интернет е пълно с tutorials и акорди?
– Има ли полза или няма – не мога да кажа. Това всеки сам трябва да реши за себе си. Ала много хора имат нужда някой да ги събуди и може би затова биха ходили на уроци. Обаче ако искаш да се развиваш, трябва задължително да си помагаш с Интернет. Защото там на практика има всичко. Можеш да гледаш най-добрите в света и да се учиш от тях. Учители много, идеи много, но трябва да поемеш по собствен път. Смятам, че учителят има своето място и може да допринесе за развитието на младия китарист, но това е до време.
– Кое кара един рок/метъл фен да стане музикант?
– Нека приемем, че музиката е вид духовна храна. Това е така, защото тя е емоционална енергия. И ако отидеш на един концерт, ти сякаш си плащаш за тази емоционална енергия, която създават изпълнителите. Те ти въздействат психически. И много често хората имат нужда от примери. Самите музиканти, които изпълняват съвременна музика, рок и всичките му разновидности, те въздействат и визуално на самата публика. Феновете искат да приличат на тях и затова започват да се занимават с музика.
– Ако имате възможността да направите собствена група от музиканти от световната сцена, кои бихте избрали?
– Аз бих взел 200 вокалисти, още толкова китаристи и барабанисти (смее се). Всъщност бих искал единият да е Стиви Рей Вон. Бих свирил с него, защото той е особняк. Окичва се с разни ненужни вещи, шапки и странни дрехи. И никога не е като останалите. Явно е доста ексцентричен. Което ме води към това за вокал да взема Лейди Гага. Заради това, че тя е изключителен, нетрадиционен изпълнител. Много бих искал да посвиря джаз, обаче на класическа китара с Дюк Елингтън на пиано и вокала Шаде Аду. Ще присъединя към групата и Майкъл Джексън. Изглежда доста невъзможно (смее се). Сега се сещам за едни симпатични хора. И това са Металика. Направо ще взема всичките от Металика!
– На кои български групи и музиканти симпатизирате?
– На първо място ще сложа „Щурците”. След това група „Сигнал”. Но музикантите са страшно много и то повечето от тях са ми съученици. Това са вокалистът Васил Петров – изключителен музикант на високо ниво, Александър Мариновски – китарист на „Сигнал”, Васил Пармаков – джаз пианист, който учеше в естрадния отдел – барабани, и, разбира се, Теодосий Цингилев – китарист в група „Немо” (‘Nemo’).
– Намирате ли разлика между музиката, която сте правили преди години, и сега?
– Разбира се. Интересното е, че аз преминах от класическа китара към електрическа, въпреки че съм завършил естрадния отдел на музикалната академия. Но винаги съм слушал блус и много обичах блусари като Би Би Кинг например. Като цяло тази музика много прилича на говоренето. Можеш много да разказваш с нея, докато импровизираш на сцена. Заради това, че синът ми искаше да се занимава с електрическа китара, трябваше да се върна години назад, когато аз самият бях запален. Сега преоткривам достойнствата на този инструмент от позицията на всичкия опит, който имам като музикант.
– Останаха ли тайни в свиренето на китара, които още не сте открили?
– Няма музикант, за когото не са останали тайни. Всичко е изпълнено с тайни. А музиката е едно огромно море от неизвестности.
– Как се разсвирвате преди концерт?
– Преди да свиря на концерт винаги ми е била нужна една хубава, стабилна психическа подготовка. Разсвирвам се бавно с подходящи технически упражнения за лява и дясна ръка. Но без да бързам, а по-скоро да се опитам да пресъздам цвета и качествата на тона. Защото искам да се представя добре на самия концерт. Все пак пресъздавам един своеобразен диалог между мен и китарата.
– Бихте ли разказали малко повече за новото си амплоа – барабаните.
– В последно време свиря преди всичко на барабани. И сега откривам качествата и стойността на този инструмент. И достигам до извода, че всичко, което ни заобикаля, е ритъм. В тялото ни непрекъснато тупти ритъма на сърцето. Цялата вселена се движи в някакъв ритъм. И това да свириш на този музикален инструмент те кара да осъзнаеш, че е в основата на всяка песен.
– Коя е любимата ви песен за свирене на живо?
– Песните, които творим в момента, са композиция на мен и на сина ми. Да си представим, че това са едни малки мотиви, които развиваме и съединяваме. И създаваме наши авторски песни и текстове. Имаме няколко нови песни, които свиря на живо с удоволствие. Едната се казва „Разбити мечти”, а другата – „Случайна среща”.
– Искало ли ви се е да се откажете от китарата?
– Аз съм от тези хора, на които целият им съзнателен живот е свързан с музика и изкуство. Искам да кажа, че от много малък само това правя и начинът, по който се издържам, никога не е бил по-различен. Това се състои в две направления. Имам школа по китара, работил съм в различни музикални заведения и в някои институти в България. Другият начин е чрез концертите. Имаше един период от живота ми, когато в репертоара ми бяха 12 концерта за китара и оркестър. Това е труден репертоар, който изисква много време, работа и концентрация. Аз живея в този свят. Това е моят свят, който не бих напуснал.