Вестник ГРАДЪТ представя: Големият български родолюбец Георги Младенов, родом от с. Мусомище, Неврокопско

георги-младенов-вестник-македонскае-трибунаГеорги Младенов е роден и израснал в с. Мусомище, Нев­рокопско (дн. Гоцеделчевско), в подножието на легендарна­та Пирин планина. Родителите му са бежанци от с. Търлис, Драмско. Закърмен отрано с родолюбивите традиции на българската възрожденска среда, понесъл на детските си плещи трудностите на бе­жанския живот, будният мла­деж формира своя характер в един от най-бурните и дра­матични периоди от новата българска история. Участието на България във Втората све­товна война и краткият миг на мечтаното дългогодишно обе­динение на българския народ през 1941 г. оставят дълбоки следи в неговия духовен мир.

През втората половина на 40-те години учи и завършва гимназия в Неврокоп, точно когато Титовите пратеници от Скопие – учители, книжари и други емисари, със съдей­ствието на българските комунисти-интернационалисти, правят неуспешни опити за денационализират принуди­телно българското население в Горноджумайска област (Пи­ринския край). Високомерие­то на сръбските възпитаници, отношението им към местна­та интелигенция, въвеждане­то на един чужд за население­то език, наречен „македонски език“ – някаква груба смесица от сръбски и местните бъл­гарски говори във Вардарска Македония, предизвикват стихийна и организирана съ­протива сред населението в областта. Младият Георги е в редовете на тези, които не одо­бряват и публично изразяват несъгласието си с насилстве­ната промяна на българската националност.

Затова, че от българи, както са се чувствали неговите деди, родителите му и хилядите като тях, принудени да напуснат род­ните си огнища, за да живеят в свободна Бълга­рия, някой се оп­итва да ги пре­върне в някакви „македонци“ антибългари.

Новата тоталитарна власт обаче не търпи другомис- лещите и интернира цялото семейство в с. Черни Вит, Тетевенско. Недоволен от отредената му съдба, Георги Младенов търси пътя на сво­бодата. На 18 април 1951 г., заедно с още няколко младе­жи – негови съмишленици, той успява да премине границата и през родното село на ро­дителите си Търлич, вече е в Гърция. След кратък престой в южната ни съседка младият човек се отправя за далечна Канада. От този момент на­татък тя става втора родина в неговия живот. Там Младе­нов, „за да не остане сакат“, както обича да се шегува, за­вършва висше образование специалност фармация, и се отдава на това поприще близо шест десетилетия.

В същото време обаче той не се оттегля от активно учас­тие в обществения живот, въпреки нелеката съдба на емигранта – първо поколение. Господин Младенов се свърз­ва с организираната патриотична българска политическа емиграция. Става член на Ма­кедонската патриотична орга­низация „Любен Д. Димитров“ в гр. Торонто, Канада, пише ярки статии във в. „Македон­ска трибуна“, участва активно в годишните конгреси на орга­низацията. Заедно с брат си г-н Пандо Младенов установя­ват връзки с Иван Михайлов в Рим и дълги години го подпо­магат морално и материално.

В този смисъл с перо и с дела г-н Георги Младенов се изявява като един от най-яр­ките защитници на истината на българщината в Македо­ния през най-тежките години, когато официална София е принудена да мълчи по този проблем.

Промените в България през 1989 г. откриват нови хори­зонти за родолюбеца Младе­нов. Още в първите месеци на демокрацията той се свързва със Съюза на македонските дружества, по важни поводи пише меморандуми и открити писма. Той е един от първите, който даде идея и подкрепи практически възстановяване дейността на Македония нау­чен институт в София (МНИ). Както някога проф. Любомир Милетич и проф. Никола Стоя­нов дадоха собствените си средства за дострояване на Македонския културен дом, така и през 90-те години на ХХ в. г-н Георги Младенов не пожали парични средства, за да се набави първата офис техника за възстановяване и нормалната дейност на Съ­юза на македонските друже­ства и особено дейността на МНИ. Той си остава най-щедрият дарител на Македонския научен институт, като пре­достави сериозни финансови средства за четири компютъ­ра и друга техника. При вся­ко посещение в България г-н Младенов внасяше своята ле­пта, като подпомагаше други личности и организации, анга­жирани с родолюбивата бъл­гарска кауза. И в това отноше­ние трудно може да се посочи друг пример за сравнение, как един успял българин в чужби­на подкрепи българската нау­ка и духовност през периода на прехода към демокрация.

Георги Младенов продъл­жи да се занимава и с из­дателска дейност. Плод на неговите усилия е списание „Македоно-български преглед „Вардар“, което години наред задоволяваше интереса на четящата публика в България и чужбина със статии и доку­менти на родолюбива тема. Със завидна упоритост и по­следователност Г. Младенов преодолява трудностите и години наред това издание получават български патри­отични организации, минис­терства, посолства и др. За своите заслуги към българ­ската патриотична кауза, г-н Младенов е избран за по­четен член на Македонския научен институт в София и участва в някои важни нацио­нални и международни науч­ни прояви, като 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (Благоевград), годишнина от убийството на Тодор Александров (Мелник) и редица други.

Междувременно посещава Скопие, води разговори с пре­зидента на новата република Македония г-н Киро Глигоров, среща се със стари познати и близки приятели, които убеж­дава в необходимостта между Р България и Р Македония да съществуват нормални, до­бросъседски отношения, като се признаят общите корени на народа в двете съседни дър­жани. Неговите беседи, докла­ди и съобщения се посрещат с много голям интерес, защото позицията му по македонския въпрос е пределно ясна и справедлива.

Никакви обстоятелства не промениха мнението му за вредната роля, която е изи­грал сръбския македонизъм, завоювал със сила обществе­ния живот в Р Македония.

В чисто човешки план ха­рактерът на Г Младенов се отличава с благородство и толерантност, така характер­ни за една широко скроена и високо културна личност. Години наред той приема и посреща у дома си в Канада близки, познати и непознати, съмишленици от близо и да­леч, оказвайки им всестран­на помощ, „за да не затворят ресторантите“, както се изра­зява той шеговито. Надарен с тънко чувство за хумор, и то хумор, който се излива сякаш като тих пирински ветрец, който се понася волно надо­лу към Драма, Младенов е уникален българин и интере­сен събеседник. В споровете е емоционален, принципен и непоколебим защитник на националната кауза, на коя­то той е посветил живота си. Тази кауза продължава да се реализира и с последните си проекти – електронното из­даване на в-к „Македонска трибуна“ в Охрид с Владо Панков.

Българската интелигенция познава дълбоката диря, ос­тавена през живота на голе­мия патриот г-н Г. Младенов, която доказа, че за здравия български дух – за истинския патриот, нито времето, нито разстоянията могат да бъдат препятствие, за да се защи­тават справедливи каузи. Неговият пример служи като образец на поколенията и има непреходна стойност.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене