Лежал ли е кандидат-президентът Андрей Гюров в наркокомуна? Скандалните твърдения на Колтуклиева разпалиха нова политическа буря

Политическият дебат у нас навлезе в нова, изключително деликатна фаза, след като журналистката Соня Колтуклиева публикува остър коментар в сайта „Факла“ — блог платформата на популярния издател и бивш собственик на агенция ПИК Недялко Недялков. Централната тема, която буквално взриви публичното пространство, не е просто институционалното напрежение, а един нерешен и дълбоко смущаващ въпрос: лежал ли е някога подуправителят на БНБ и сочен за кандидат-президент Андрей Гюров в рехабилитационен център за зависими (т.нар. „наркокомуна“)?

Въпросът, който засяга пряко моралните устои и биографичните детайли на една от ключовите фигури в държавната администрация и финансовата система, излезе на преден план след скорошно телевизионно интервю на вицепрезидента Илияна Йотова. В ефира на БНТ на 19 септември Йотова направи загадъчен намек, който веднага бе подложен на детайлна дисекция от наблюдателите: „Не искам да правя кампания от лични проблеми на Гюров сега. Когато беше изключително силна кампанията срещу него за висящото му дело в Люксембург, аз застанах на негова страна. Казват мъдрите хора, че нямало ненаказано добро, но аз мисля, че един ден Господ си знае работата“.

Именно около тези „лични проблеми“ Колтуклиева разкрива взривоопасна подробност в своя текст за „Факла“. Според журналистката, още преди ключовите кадрови рокади и номинации, общ познат е изпратил до вицепрезидентката съобщение с твърдения, идващи уж от роднини на Гюров, че той в миналото си е пребивавал в комуна за наркозависими. По думите на Колтуклиева Йотова е отговорила хладно и незаинтересовано: „Мен това какво ме интересува“.

Докато Колтуклиева критикува вицепрезидента, че не е възложила моментална проверка на службите за сигурност, обективният поглед върху институционалната практика подсказва по-различна и зряла логика. Като вицепрезидент и опитен политик Йотова напълно основателно е преценила, че анонимни съобщения или непотвърдени слухове от „роднини“ не бива да се превръщат в инструмент за институционална разправа. Нежеланието ѝ да превърне „Дондуков“ 2 в централа за разчистване на лични сметки по-скоро свидетелства за сдържаност, човешко отношение и нежелание да навлиза в чуждото лично пространство или да обслужва черен пиар.

Въпреки това думите ѝ в национален ефир открехнаха вратата за тежки съмнения, които вече трудно могат да бъдат подминати. Всяка публична фигура, която претендира за президентския пост, за управлението на държавата и за доверието на милиони граждани, носи дълг за пълна прозрачност относно своята биография. Лежал ли е действително Андрей Гюров в подобно специализирано заведение в някакъв етап от младежките си години, или това е поредната злонамерена инсинуация, подготвена от конкурентни политически щабове и пиар агенции, търгуващи с компромати?

В момента мълчанието около тази тема работи изцяло срещу самия кандидат. Ако става дума за клевета, тя трябва да бъде категорично опровергана и защитена по съдебен ред. Ако обаче зад слуховете има дори зрънце истина, българското общество има пълното право да знае фактите, защото физическото и психическото здраве на хората на върха на държавата е въпрос от ключово обществено значение, а не просто семейна тайна.

В публичните си изяви напоследък Илияна Йотова показа видима умора от непрестанните интриги по високите етажи на властта. Независимо от някои непремерени фрази — като признанието ѝ около казуса с помилването на Васил Маникатов (петричкия Ескобар) или коментарите за употребата на кирилицата в интернет, които предизвикаха бурни дискусии в социалните мрежи — по казуса „Гюров“ тя очевидно се опитва да балансира.

Фразата ѝ, че „няма ненаказано добро“, издава известно огорчение от нелоялност в кулоарите на властта, но същевременно показва, че вицепрезидентката е предпочела да не участва пряко в целенасоченото очерняне на опонента си в най-деликатния за него момент. Вместо да размахва папки и да атакува Гюров, тя застана на позиция, че моралният баланс не е в ръцете на политическите играчи, заявявайки: „Господ си знае работата“.

Топката обаче вече е изцяло в полето на Андрей Гюров и неговите съмишленици. Общественият интерес изисква ясен и директен отговор, за да се разсеят всички съмнения около неговото минало и готовността му да се бори за най-високия пост в държавата.

ПЪРВОИЗТОЧНИК