Прецедент: Пенсионирана учителка отваря кутията на Пандора предизвиквайки трусове в трудовото право
-
- май 31, 2025
Историческа победа срещу системата! Ще отприщи ли решение на ВКС лавина от трудови дела, след като пенсионирана учителка преобърна съдебната практика?
Бивша учителка от Смолян постигна историческа победа срещу собственото си училище. Решението на Върховния касационен съд не само пренаписва правилата, но и запалва искрата за предстояща лавина от съдебни дела. Делото, определяно от юристи като „революционно“, за първи път дава ясно тълкуване на понятието „същия работодател“ по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.
Стефка Василева, дългогодишен учител по туризъм и педагог в ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“, се изправя срещу институцията, която години наред е наричала свое работно място.
След пенсионирането си през юли 2021 година, тя получава само две брутни заплати като обезщетение – практика, приета за стандарт. Но Василева има различно мнение – и подкрепена от адвокат, специализиран в трудово право, започва съдебна битка, която преминава през всички съдебни инстанции.
Делото започва в Районен съд – Смолян, който отхвърля искането ѝ за допълнителни четири заплати, а Окръжният съд потвърждава отказа. Аргументът: стажът ѝ не е при „същия работодател“, въпреки че е работила на една и съща длъжност в идентични институции.
Развръзката идва едва във Върховния касационен съд. С решение от 13 май тази година, магистратите отменят решенията на долните инстанции и постановяват: Василева има право на пълното обезщетение от шест работни заплати. В решението си, съдът посочва, че понятието „същия работодател“ включва и институции, финансирани от държавния бюджет – независимо дали са различни учебни заведения. Подобна правна интерпретация не само защитава правата на работника, но и създава правен прецедент.
Съдът се позовава на Постановление № 31 от 1994 г., според което шестмесечното обезщетение е дължимо дори когато стажът е придобит в различни, но идентични по функции бюджетни организации. ВКС подчертава, че обективните причини за работата в различни учреждения – като прехвърляния, закривания или административни промени – не трябва да ощетяват работника.
ВКС установи, че въззивният съд в Смолян е нарушил задълженията си по чл. 12 и чл. 235 от ГПК, като не е анализирал подробно всички доводи и доказателства, включително представените допълнения към въззивната жалба.
„Неизпълнението на това задължение… представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението.“
Съдът също така отхвърли възражението на ответната страна, че жалбата е просрочена, тъй като тя е била допусната с указания от съда и подадена в установения удължен срок.
Съдът присъжда на Василева сумата от 7 435 лева като обезщетение, 1 226.78 лева за лихва по забавяне и 3 498 лева за адвокатски разходи. Но значението на случая надхвърля чисто финансовите измерения – това е знак, че системата може да бъде коригирана отвътре, когато някой се осмели да ѝ се противопостави.
Тълкуванието, дадено от ВКС, проправя пътя за стотици – дори хиляди – подобни искове. Учители, медицински работници и други служители от бюджетния сектор, които досега са били лишавани от пълните си права, вече имат на своя страна съдебна практика.
„Щастлива съм. Това не е просто моя победа – това е победа за всички, които мълчаха“, каза Василева пред репортер. Тя призова бившите си колеги да не се отказват и да потърсят своето право в съда.
„ Делото поставя нов стандарт за тълкуване на понятието „същия работодател“ в Кодекса на труда и ще има трайни последици върху трудовите спорове в бюджетния сектор„ коментира за медиите адвокатът на Василева – Трайко Иванов от Пловдив.
Той добави, че решението на ВКС ще бъде вписано не само в съдебните архиви, но и в историята на битките за трудови права в България.
Be the first to leave a review.
