140 директори от Благоевград и Смолян дискутираха в Огняново качеството на родната ни образователна система. Оценката за поведение става фактор за класиране във ВУЗ

Над 140 директори на училища и ръководни кадри в сферата на образованието от областите Благоевград и Смолян взеха участие в семинар, относно качеството на образованието, който се проведе в Огняново. Той бе организиран от Съюза на работодателите в системата на образованието заедно с подразделението им в Благоевград. Лично да уважи проявата дойде заместник-министърът на образованието Атанаска Тенева, председателят на Националния съюз на работодателите в сферата на образованието Самуил Шейнин, шефът на РИО – Благоевград Огнян Соколов и бившият заместник-министър на просветата в правителството на Сергей Станишев, а сега депутат, доц. Кирчо Атанасов. Гост бе и кметът на община Гърмен Минка Капитанова, която е бивша начална учителка.
В своето приветствие при откриването Атанаска Тенева отбеляза ролята на директорите на училища като първите, които се сблъскват с проблемите на образованието и имат директен поглед върху основните задачи за решаване. Тя добави, че те са хората, които могат да решат възникналите казуси или да ги оставят на произвола. Освен това тя посочи категоричната воля на Министерството на образованието и нуждата от нов закон за образованието, който да отговаря на потребностите на обществото. В тази връзка, тя спомена Закона за предучилищното и училищното образование, гласуван през 2006 г., и последвалите наредби, които трябва да бъдат последвани от нова уредба на сферата като цяло.
По новия проект работят две групи – административно-експертна, разглеждаща всички закони и законопроекти след 2009 г., свързани с образованието, и втора – под ръководството на Кирчо Атанасов, с участието на експерти, работещи в регионални инспекторати, и директори на училища. В бъдещите им проекти бе обявено, че ще се разглежда образованието на само като процес, а и като социален статус с оглед завършването на определена степен. Атанаска Тенева отбеляза, че все още остава дискусионен въпросът кога да се завършва дадена образователна степен и дали да има първи и втори гимназиален етап. Също така и на това, че трябва да се постави акцент върху проблема за професионалното обучение, което да отговаря на изискванията на работодателите и икономическата реалност. В този аспект бе отчетен въпросът с демографския проблем и въвеждането на дистанционно и електронно обучение, свързано с идеите на ЕС за обучението на възрастните и ученето през целия живот. Бе отчетено, че и двете работни групи са обединени около разделянето на училищата на три категории: публични (всички държавни и общински училища), частни и духовни. Зам. министърът обяви, че ще има отделено внимание и върху извънучилищните форми на обучение в ученическите центрове, общинските детски комплекси, ресурсните центрове и центровете за професионално и кариерно развитие. Оказа се обаче, че все още липсва конкретен отговор за национален център на образованието, който да координира обучението на учителите и управленския персонал в сферата на образованието. Тепърва ще се коментира нормативната уредба за средищните и защитените училища, а така също въпросът за тяхното специално финансиране. Атанаска Тенева отхвърли интерпретациите по отношение на отпадането на делегираните бюджети, каквато информация се появи преди време. То бе оценено като успешно, но не отхвърли възможността да се извършват промени по някои критерии.
Като председател на една от работните групи за създаването на нов просветен закон Кирчо Атанасов обърна внимание върху някои от основните и належащи въпроси, които са център на вниманието в тяхната работа. Като един от най-сериозните проблеми той отчете темата „Отпаднали ученици“, които по различни причини прекратяват образованието си по-рано. Според него в последните 24 години не е направено нищо за неговото решаване и това, че казусът не търпи отлагане. „Демографският проблем не е тайна, че е един от най-големите не само за нашата сфера. Според проучванията на статистиката от 2001 до 2010 г. броят на учениците е намалял с 400 000, а броят на отпадналите ученици всяка година е в границите 20 000-30 000. Това определено е тревожно, защото не трябва да позволяваме децата да се лишават от образование“, коментира бившият зам. министър на образованието. Като начин за преодоляването на този проблем е създаването на училища „Втори шанс“, по подобие на Дания, където да се дава възможност на отпаднали ученици да продължат своето обучение. Според него това може да бъде път към реализирането на амбициозната цел – броят на хората, останали без образование, да спадне до 1% и дори под тази граница. Сред основните приоритети на ръководената от Кирчо Атанасов група се оказа дискутираният през годините въпрос за квалификацията на учителите. Според становището на депутата и колегите му в тази група в бъдещия закон трябва да залегне създаването на единен учителски регистър. Негов основен приоритет трябва да бъде обучението на учителите, които да бъдат в крак с най-новите изисквания. Финансирането трябва да бъде поето от Министерския съвет и Министерството на образованието. Според идеята за подобна банка всяка година в специален каталог ще бъдат публикувани всички теми за обучение на учители, от които те ще могат да избират от кои имат нужда. Това обаче не отхвърля налагането на допълнителна мярка от страна на държавата да задължава учителите през определен период задължително да преминават през подобно обучение. Към момента единствената дискусия е по отношение на това дали да бъде през 2, 3 или 4 години, каквито са обсъжданите варианти.
Кирчо Атанасов обяви, че сред основните аспекти в работата на неговата група е и дисциплината в училищата, която е сред дискутираните в обществото теми. Това не касае отхвърлянето на досегашните форми на санкция, предвидени в законодателството и вътрешните правила на училищата – „Забележка“, „Предупреждение за преместване в друго училище“, „Преместване в друго училище“ или полагането на общественополезен труд в полза на училището. Според него като лост за регулиране на казуса освен характеристика на ученика е и въвеждането на категорията „поведение“за по-тежки случаи на нарушения. Това обаче не означава връщането на познатото й състояние отпреди 1989 г., а фиксирането на възможността при извършване на подобни деяния да се вписва „намалено поведение“. Смисълът на тази мярка е обвързването й с по-нататъшното възприемане в жизнения път на ученика. Като пример за една подобна мярка е, ако има наличие на подобна мярка в характеристиката на лицето при кандидатстване във висше учебно заведение. Тогава при наличие на равен бал с друг кандидат без наложена такава санкция с предимство да бъде кандидат-студентът без „намалено поведение“.
Освен поставените от Атанаска Тенева въпроси и тези от Кирчо Атанасов бяха обсъдени и други въпроси относно системата на образованието. Сред тях бяха проблемите на бюджетите и казуси относно детските градини.

Освен това бе поставен въпросът с външното оценяване и ДЗИ, чиито критерии да бъдат обявявани преди изпитите, а не след тях, вземайки предвид получения преобладаващ брой точки и напасването по тях. Като пример за добро решение бе дадена програмата PISA, където всички аспекти и пунктове на оценяване са оповестени далеч преди провеждането на подобни изпитни тестове и проверки.

Вестник „Струма“