Mълния в планината уби стадо от 30 овце

Как един удар на мълния може да погуби десетки животни едновременно? Защо стадата по откритите планински пасища са особено уязвими, дори когато мълнията не попада директно във всяка овца?

Около 30 овце са загинали при удар на мълния на планината Хърбина, край град Купрес в Босна и Херцеговина. Инцидентът е станал около 13 часа на 21 юли 2026 г., докато над района са преминавали силни гръмотевични бури.

Босненската обществена телевизия БХРТ съобщава за около 30 загинали животни. В публикации на местни медии броят е посочен в диапазона между 30 и 35 овце. Към вечерта на 21 юли няма информация за ранени хора.

Първоначалните съобщения се позовават на местния портал Info Bugojno. Точният размер на щетите подлежи на потвърждение от собственика и ветеринарните власти, но наличните кадри и публикации показват множество животни, загинали в ограничен участък от пасището.

Инцидентът е край Купрес, а валежът е измерен в Бугойно

Планината Хърбина се намира в района на Купрес. Отделно от инцидента със стадото, Федералният хидрометеорологичен институт на Босна и Херцеговина съобщава за изключително интензивен краткотраен валеж в Бугойно.

Между 11:30 и 11:40 часа там са измерени 16 мм дъжд. Това не означава, че за цял час са паднали 100 мм. Стойността представлява интензитет, екстраполиран за един час: ако темпът от 16 мм за 10 минути беше продължил без промяна, количеството би достигнало приблизително 96 мм.

Разликата е съществена. Измереното количество е 16 мм за десет минути, а почти 100 мм за час е математически еквивалент на моментната интензивност. Подобен кратък порой е достатъчен за бързо натрупване на вода, намалена видимост и локални проблеми с отводняването.

ESTOFEX постави Южна Босна в най-високото ниво за силни бури

Развитието на бурите не е било неочаквано. В прогнозата си за периода от 06:00 UTC на 21 юли до 06:00 UTC на 22 юли Европейската лаборатория за прогнозиране на силни бури ESTOFEX постави части от Южна Босна, Хърватия, Черна гора и Косово в трето, най-високо ниво.

Основните прогнозирани рискове са били много едра градушка, разрушителни пориви на вятъра и по-малка вероятност от торнадо. Оценката е допускала образуването на дълготрайни суперклетъчни бури и бързо движещи се гръмотевични системи.

Прогнозните изчисления са показвали между 1000 и 2000 джаула на килограм конвективна потенциална енергия над части от Западните Балкани, съчетана със силен вертикален срез на вятъра. Това е комбинация, която може да поддържа мощни и организирани буреносни облаци. Тези стойности са били част от прогнозната оценка, а не измервания на мястото на инцидента.

Второ ниво е обхващало по-широка зона от Италия през Балканите до Румъния и България. Това не означава, че навсякъде са били неизбежни разрушителни бури, а че атмосферната среда е позволявала локално развитие на опасни явления.

Как една мълния може да убие десетки овце?

Не е необходимо всяко животно да бъде ударено директно. След попадение в земята, дърво, ограда или друг обект значителна част от електрическия ток може да се разпространи хоризонтално по земната повърхност.

Това явление се нарича земен ток. Електричеството може да навлезе през крака, разположен по-близо до точката на удара, да премине през нервната и сърдечносъдовата система и да излезе през по-отдалечен крак.

Колкото по-голямо е разстоянието между точките на контакт със земята, толкова по-голяма може да бъде разликата в електрическия потенциал. Националната метеорологична служба на САЩ посочва земния ток като чест механизъм за масова гибел на селскостопански животни.

При стадо животните са близо едно до друго и могат да попаднат едновременно в зоната на разпространяващия се ток. Възможни са и други механизми – страничен разряд от ударено дърво или провеждане на електричеството по метална ограда.

Без официален ветеринарен оглед и изследване на терена не може да се определи кой точно механизъм е причинил смъртта на овцете край Купрес. Множеството загинали животни в малка площ обаче е съвместимо със земен ток или с провеждане на разряда през близък обект.

Планинските пасища са рискови при гръмотевична буря

Откритите била, високите пасища, самотните дървета, металните огради и водните площи са сред местата, които трябва да бъдат напускани при приближаваща гръмотевична буря.

Животните често се събират на група или търсят укритие под дърво при силен дъжд и градушка. Ако мълния удари дървото, част от разряда може да прескочи към намиращите се наблизо хора или животни, а друга част да се разпространи през земята.

Малки навеси, заслони с отворени страни, палатки и изолирани дървета не осигуряват надеждна защита от мълнии. Безопасното място за хората е масивна затворена сграда или автомобил с твърд метален покрив и затворени прозорци.

Как животновъдите могат да намалят риска за стадата?

Преместването на животните трябва да започне преди бурята да достигне пасището. Опитът за прибиране на стадо, когато мълниите вече са над района, излага пастирите и работниците на директен риск.

При прогнозирани бури маршрутът до защитено място трябва да бъде определен предварително. Стадата не бива да бъдат оставяни в най-високите части на терена, непосредствено до самотни дървета, електропроводи или дълги метални огради.

Щом се чуе гръм, мълнията е достатъчно близо, за да представлява опасност. Работата на открито трябва да бъде прекратена, а връщането на пасището е безопасно най-рано 30 минути след последния чут гръм.

Бурите в Босна бяха част от по-широка балканска обстановка

На 21 юли потенциалът за силни бури обхващаше широк район от Италия и Адриатика през Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия до България и Румъния.

Поставянето на България във второ ниво от ESTOFEX означаваше вероятност за локална едра градушка и силни пориви, но не гарантираше възникването им във всяка област. Точните предупреждения за страната се издават.