Задава се нов проект – Енергиен възход или екологичен риск: Какво всъщност ще се случва по трасето Банско – Гоце Делчев?

В ход е предстояща мащабна реконструкция на въздушната линия 110 kV и ще е един от най-големите инфраструктурни проекти в Югозападна България за последното десетилетие. Проектът обхваща трасе с обща дължина от над 50 километра, което свързва ключови енергийни възли между подстанциите в Банско, Елешница и Гоце Делчев. Планираните дейности включват демонтаж на стотици остарели стълбове и замяната им с нови стомано-решетъчни конструкции, както и полагането на изцяло нови проводници и мълниезащитни въжета. Целта на това мащабно начинание е да осигури стабилност на електрозахранването в регион, който често страда от аварии при тежки метеорологични условия. Проектът преминава през землищата на множество населени места и пресича критични природни зони, което поставя въпроса как тази модернизация ще се отрази на околната среда в дългосрочен план.

Проверката на Топ Преса и консултациите с независими енергийни експерти потвърждават, че от техническа гледна точка проектът е крайно необходим. Подмяната на старите заварени конструкции с нови болтови стълбове е полезна, тъй като те имат по-голяма механична устойчивост и са проектирани да издържат на специфичните ветрови и снежни натоварвания в планината. Инженерите подчертават, че новите проводници ще намалят загубите по мрежата и ще подобрят енергийната ефективност на целия регион. Това безспорно е от полза за бизнеса и туризма, които разчитат на непрекъсваемо захранване. Но зад тези технически ползи се крият сериозни опасности, които излизат наяве само при внимателен оглед на терена и плановете за изпълнение.

Един от най-неудобните въпроси, повдигнати от еколози и хидролози при проверката ни, е свързан с преминаването на тежката строителна техника през речните тераси на Места, Глазне и Канина. Реконструкцията не е просто подмяна на кабели; тя изисква изкопни работи за нови фундаменти и изграждане на временни пътища за достъп. Експертите предупреждават, че навлизането в заливните зони на реките може да причини необратимо замърсяване на водите с наносни отлагания и петролни продукти от машините. Съществува реален риск от нарушаване на естествения дренаж на почвата, което в район със специфичен релеф като този около Елешница, може да провокира нови ерозионни процеси и свлачища. Вместо да се направи пълна и задълбочена оценка на тези рискове, често се разчита на формални документи, които не отразяват динамиката на местната екосистема.

Особено притеснителен е въпросът с биологичното разнообразие и т.нар. „птицезащитни мерки“. Независими орнитолози посочват, че долината на Места е международен коридор за миграция на птици. Макар проектът да предвижда защитни изолатори, самото физическо присъствие на работни екипи и шумът от монтажните дейности в близост до гнездови местообитания могат да имат фатален ефект върху местните популации. Проверката ни установи, че липсват детайлни графици, които да гарантират, че най-шумните дейности няма да съвпаднат с размножителния период на редките видове. Вредите тук не са само теоретични – всяко забавяне в рекултивацията на терена след приключване на работата води до деградация на пасища и земеделски земи, които са основен поминък за хората в региона.

Не по-малко важен е проблемът с управлението на строителния отпадък, който ще се генерира при демонтажа на 50-километровото трасе. Става въпрос за стотици тонове бетон, стомана и изолатори, някои от които са на десетилетия и съдържат остатъчни опасни вещества. Къде точно ще бъдат депонирани тези материали? Експертите изразяват опасения, че без строг и независим контрол, част от тези отпадъци могат да се окажат зарити на място в нерегламентирани ями, което е директна заплаха за подпочвените води. Топ Преса призовава за пълна прозрачност при отчитането на всеки депониран елемент, тъй като практиката показва, че именно при големите енергийни обекти контролът върху отпадъците често е най-слабото звено.

Обществото трябва да изисква ясни отговори и реални гаранции, а не само уверения за икономическа полза. Проектът за модернизация е полезен за енергетиката ни, но вредите от нехайство при изпълнението могат да превърнат долината на Места в индустриална площадка с нарушен екологичен баланс. Време е да се разбере, че истинската модернизация означава не само нови стълбове, но и нов тип отговорност към природата. Информираността на хората в Банско, Гоце Делчев и околните села е единствената преграда пред реализацията на проекти „на тъмно“, при които цената на прогреса се плаща от здравето на околната среда и бъдещите поколения. Независимият експертен контрол трябва да бъде постоянен, а не само на хартия, за да сме сигурни, че след края на ремонта ще имаме и стабилен ток, и чиста природа.