Здравка Евтимова: Културата е истинският живот, нация без култура сама копае гроба си

Здравка Евтимова

Разговаряме с писателката Здравка Евтимова за най-обичания български празник – 24 май, Ден на българската писменост, просвета и култура. Каква е магията на тази дата? Как да помогнем на новите поколения да откриват красотата на словото и необятния свят на литературата? Има ли шанс културата да бъде приоритет в политиката на новите управляващи? Каква е ролята на писателя в дигиталния свят, когато всички четат от устройства, но това четене е някак повърхностно?

– Г-жо Евтимова, честит празник! Помните ли още миговете от Вашето детство, когато сте участвали в празнични събития по повод 24 май?
– С огромен трепет си припомням миговете, когато моите съученици от училище „Кирил и Методий“ в с. Църква (сега квартал на Перник) минаваха по моята улица и всички тръгвахме за празника. Нашата класна г-жа Вучкова ни приемаше с такава радост, сякаш бяхме нейни деца. Тя ни даваше нещо мъничко да си хапнем, а после ни слагаше ленти „Отличник“. Нейното красиво, усмихнато лице завинаги ще бъде за мен олицетворение на този прекрасен празник. Тя умееше да създаде толкова топла, щастлива атмосфера, че ние усещахме, че нещо хубаво ще ни се случи. Защото тя беше успяла да ни внуши, че България ще ни помогне, а ние също трябва да помогнем на България… Помня и честването в Английската гимназия: нашата класна г-жа Градинарска ни научи, че най-хубавото в живота е да постигнеш нещо със собствени сили. С голяма радост си спомням за моите съученици от випуск 1978 – толкова талантливи бяха! И днес когато се събираме, имам чувството, че годините не са минали, въпреки че косите ни са побелели… 24 май ни дава красотата на миналото и красотата на бъдещето, защото и днес виждаме децата как отиват да празнуват, как родителите ги изпращат и всички се вълнуват. Именно това вълнение ще стопля българските сърца хилядолетия напред.

– Какво е Вашето усещане за ролята на нашите първоучители? Можем ли хипотетично да си представим, че те не са сътворили глаголицата, че не са създали школа с талантливи ученици, които оформят българската кирилица? Каква България щяхме да имаме днес?
– Аз си представям територия, на която едва ли би имало България. Именно чрез азбуката ни се ражда истинската България. Тя направи народа ни да оцелява в извънредно трудни условия: да намира щастие дори тогава, когато щастието не съществува. Азбуката се е превърнала в огромен стимул за невроните на всеки българин, тя е продължение на нашите неврони. Когато си служим с нея, дори без да усещаме, ние сме силни… Ако я нямаше тази азбука, какво ли бих правила? Всичко друго е неимоверно по-бледо и по-тъжно в сравнение с нашата азбука. Тя ни е превела и през щастливи, горди моменти, и през времена на дълбока скръб. Тя ни е направила хора, личности, които не се предават.

– Зачита ли българинът празника, уважава ли дейците на образованието, науката и културата?
– Българинът обича този празник с цялото си сърце. Ние, българите, сякаш винаги ще намерим за какво да се начумерим. Но това всъщност е много необходимо – то ни предпазва от риска да изхабим красотата на българските думи, като ги повтаряме за щяло и нещяло. Когато дойде 24 май, разбираме колко са важни учителите за нас и децата ни. Помня как моята внучка отиде на първия учебен ден, а учителката прегърна всяко едно дете, което тя щеше да обучава 4 години. Това изключително ме развълнува. По същия начин децата виждат и 24 май – прегръдката на учителя, който е честен и им казва, че могат повече. За да може след няколко години пораслите ученици да полетят по такъв начин, че светът да каже „Браво!“. Това „Браво“ е браво на десета степен за българския учител…

– Какво мислите за състоянието на родната култура? Тук отново ще спомена мизерния 0.4% от БВП, който обрича на бедност културните институти. От 36 години творческите съюзи не получават държавно финансиране, няма как да подкрепят своите членове. А в цяла Европа културата е приоритет и се финансира между 1% и 2% от БВП.
– Нали толкова се говори в обществото, че сме равноправни членове на ЕС?… Защо е това пренебрежение към дейците на културата? Бих желала да отправя апел към новото правителство и към парламента да се издигне културата като приоритет в държавната политика. Защото въпреки този недоимък, въпреки финансовите препятствия и дори пропасти, българските таланти оцеляват. Творчеството идва дълбоко от сърцата на хората. То е като извор с минерална вода, който носи радост, гордост, но и тъга… Ние имаме прекрасни учители и библиотекари. В Столична библиотека работят професионалисти, на които аз се възхищавам – те създават поколения читатели. Познавам и много читалищни творци, например поетесата Виктория Катранова от столичното читалище „Пенчо П. Славейков – 1921“. Тя и нейните колеги в другите читалища организират невероятни срещи с писатели, художници, музиканти. Едва ли някой ще им каже „Браво!“. Но какви незабравими вечери създават тези хора, какви празници и за писателя, и за читателя! Тези вдъхновени вечери се дължат на техния огромен ентусиазъм.

– Какво поколение расте? Как да им помогнем да открият красотата на словото и необятния свят на четенето?
– Ние имаме една много важна и може би единствена обменна валута. Това е интелектът на нашите сънародници. 24 май е толкова красив празник, защото в него се отразява стремежът интелектът да получи признание. Аз имам известно притеснение: експертите алармират, че има спад в образователното ниво. Това означава, че интелектът започва да губи блясъка си. Неграмотността е съвременното робство. Не добре образованият човек подлежи на манипулация, той може да бъде лесно заблуден, да попадне в капана на фейк новините, да не е изградил умение да проверява информацията, която му подават от различни сайтове. Убедена съм, че този спад в образованието ще бъде кратковременен. Българинът не е роден да бъде роб, нито би трябвало да се влачи след световните постижение в науката. Ролята на учителите трябва да се повиши неимоверно. Много е важно учителят да оценява знанията в адекватна степен – да не се пишат високи оценки, да не се поставят кухи шестици. Те всъщност са свлачището, което ще се излее върху главите ни, ако не овладеем този процес… Като народ ние се стремим да бъдем в най-новите сфери на живота, но кухите оценки ще ни обрекат да се движим с конски впряг след човечеството, което лети със звездолети. Нека учителите оценяват учениците справедливо и с достойнство.

– Вие преподавате творческо писане на студенти – откривате ли самородни таланти, каквато беше преди 50 години Петя Дубарова?
– Категорично казвам „Да“! Всеки нов випуск ме убеждава, че България е гнездо, където се раждат таланти. Не мога да си обясня как става това. Талантът на българина е онзи ключ, който ще отваря не само железни врати, но и вратите, заключени с най-модерни технологии. Ето някои имена на мои студенти, които пишат интересно: Константин, Екатерина, Гергана, Румяна, Сияна, Михаил… Казвам ги по ред на моето възхищение от тях. Това са филолози магистри, а те специализират творческо писане по тяхно желание. Как работим? Разкривам им различните подходи при изграждане на художествения образ в разказа. Във всеки един курс ги запознавам с един от големите разказвачи, за да разберат как животът на писателя намира отглас в творчеството му. Говорили сме за Кафка, Херман Хесе, Стайнбек, Хемингуей, Албер Камю. И особено за ролята на учителя, който ги е подтикнал да творят. Например Албер Камю, след като получава Нобелова награда, се обажда първо на майка си, а след това – на своя учител, на когото казва: „През всичките тези години аз съм Ви прегръщал с огромна благодарност“.

– Каква е ролята на писателя в дигиталния свят, когато всички четат от устройства, но това четене е някак повърхностно?
– Когато писателят създава произведение по болезнените проблеми на нашето време, тогава повърхностното четене се изпарява. Читателят иска да вижда истината за живота, а творбата да не бъде изсмукана от пръстите, а да попада директно в кръвта, в ума, дори в костите на читателя. Всяка една дума не трябва да бъде натоварена с лъжа. Това е въпрос и на талант. Талантът е единственото пространство, което може да превърне нещо банално в интересно. Когато един писател раболепничи спрямо политическа партия, за да получи награда или облага, той губи таланта си.

– Вие сте член на национални комисии за присъждане на литературни награди. Откривате ли нови интересни автори?
– Изчела съм хиляди книги. Трудно ми е да отделя най-талантливите. Но бих насочила вниманието към стихосбирката на Антония Антонова „Нощно кафе“. Това е изключителна книга. Харесах романа на Красимир Димовски „Тезеят в своя лабиринт“ и „Керван за гарвани“ от Емине Садкъ. Когато попадна на особено силен разказ, аз го предоставям на Румен Леонидов за публикация в сп. „Факел“. В края на юни отново ще бъда председател на журито в Международния конкурс „Вълшебното перо“, организиран от българското училище в Париж. Тази година са пристигнали 912 творби от 25 страни – изключително високо ниво, участват българи от цял свят.

– Коя е магическата формула за създаване на грабващ сюжет, на запомнящ се разказ?
– Това е магическата липса на време. Не знам как се случва, но когато имам два часа – чакам автобус или влак – изваждам лаптопа и натрупаното през деня или седмицата излиза… Даже не знам как е дошло.

– Какво предстои в професионален план?
– Вече не ходя на писателски резиденции – имам си едно прекрасно място в Каварна, което е по-добро от всички чужди резиденции. Все пак ще спомена Унмеша (Unmesha) – фестивал в Индия, където през есента на 2025 година участвах заедно с 500 писатели от цял свят. Преди дни се завърнах от Европейския писателски фестивал в Британската библиотека EUNIC, където участваха 26 писатели от 26 страни на ЕС. Много интересно ми беше – работата включваше панели от по трима автори. Видях как различните писатели възприемат света, бяха задавани много професионални въпроси. Впечатли ме мнението на един датски писател, който каза: „Аз съзнателно оставям в края на романите си с мрак. Когато захвърлиш читателя в мрак, ти му даваш сили да изплува към светлото“. Слушайки такива разсъждения, човек се чувства особено и си запазва желанието да направи обществото ни по-човечно.

– Доколко според вас е важна културата за оцеляването на нацията?
– Културата е оцеляване. Представете си, че тя липсва. Тогава бихме се превърнали в една колония от амеби, които се опитват да изядат съседите си, докато погълнат цялата колония, докато се пръснат. Тогава човек се превръща в едноклетъчно. Може да оцелее, но ще е изял толкова много амеби, че накрая ще остане единствена и заради своята глупост и алчност, ще прегризе собственото си гърло. Това означава нация без култура – огромна духовна празнина. Това би било нация, която сама копае гроба си. Културата е истинският живот.

– Вие изпитвате ли страх от изкуствения интелект, или вече той е Ваш помощник?
ИИ е изключително полезен. Но понякога се страхувам, че ИИ ще ни привикне да не мислим. Постепенно ще ни наложи да не е обикновен консултант, а да стане въздухът, който дишаме. В момент, когато ще сме лишени от него, ще станем безпомощни. Като орел, който е захвърлен в дълбоко на океана и не знае къде се намира. ИИ трябва да ни помага в случаите, когато имаме мисия. Възможностите му съкращават неимоверно времето за работа, дава ни информация, но аз съм свикнала да засичам информацията от 7 източника – за различни цели използвам различен тип ИИ. От нас зависи да не се превърнем в негов придатък, а да бъдем партньори.

Визитка

Здравка Евтимова е една от най-популярните български писателки у нас в момента. Родена е в Перник през 1959 г. Завършила е английска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и сама превежда повечето от творбите си на английски език. Автор е на 12 книги на български език (сборници с разкази и романи), които са преведени и издадени в над 30 държави. През 2021 г. тя спечели националното състезанието по БНТ „Любимците на България“ в категория „Любим писател“. През януари 2024 г. Здравка Евтимова беше удостоена с новоучредената награда за фантастика „Доктор Т. О’Конър Слоун“ (“Dr. T. O’Connor Sloane“) в САЩ по повод излизането на романа й „Той носи моето мълчание“ (“He May Wear My Silence“). Призът се присъжда от американското издателство Starship Sloane Publishing за произведение в областта на фантастиката. Тя е носител на множество национални награди, сред които са Националната „Вазова награда“ и Националната награда „Христо Г. Данов“.  

trud.bg