ВОЙНА В ОБИТЕЛЯ: Йеромонах Павел излиза на съд срещу игумена и беззаконието в Рилския манастир!

Скандалът, който разтърсва основите на Рилската света обител, навлиза в своята най-гореща фаза. Йеромонах Павел, духовникът, чието смирение бе подложено на 13-месечно изпитание чрез системен глад и финансова блокада, официално обяви: битката вече не е само за заплати, а за достойнство срещу административния произвол, случващ се под носа на игумена.

„В един манастир нищо не става без знанието на неговия предстоятел“, коментират запознати с църковния ред. Въпреки че йеромонах Павел деликатно насочва исковете си към счетоводството, в обществото остава тежкият въпрос: как е възможно в продължение на повече от година един монах на трудов договор да бъде оставен без средства за съществуване, без това да предизвика реакция от страна на игуменското ръководство? По закон игуменът е този, който представлява манастира и носи крайната отговорност за спазването на трудовото законодателство.

Към досегашните разкрития се добавят нови шокиращи детайли. Оказва се, че през целия този период на „финансов пост“, йеромонахът е продължавал да изпълнява своите духовни и художествени послушания, докато касиерката на манастира демонстративно е пренебрегвала неговите нужди. „Това е форма на духовно и физическо елиминиране чрез изгладуване“, споделят близки до иконописеца. Според тях, отказът да се изплащат дори минималните средства за храна е безпрецедентен акт на жестокост, който няма аналог в съвременната история на манастира.

Адвокат Иво Лулчев вече е окомплектовал пълния набор от документи, които доказват, че трудовите правоотношения на йеромонах Павел никога не са били прекратявани по надлежния ред. Липсата на писмена заповед за освобождаване прави действията на счетоводството директно нарушение на закона, което подлежи на тежки санкции. „На каквото си е послало ръководството със своето бездействие и административен хаос, на такова ще легне в съдебната зала“, категоричен е духовникът.

В разширеното си обръщение йеромонах Павел подчертава, че е изчерпал всички възможности за вътрешноцърковен диалог. Опитите му да намери закрила и справедливост в рамките на манастирската йерархия са се удряли в стена от мълчание и пренебрежение. Това го принуждава да потърси светското правосъдие като последна инстанция срещу самозабравилите се чиновници в раса и техните административни помощници.

Случаят „Павел“ вече не е просто трудов спор за неизплатени възнаграждения. Той е знаков процес за това дали манастирските порти могат да спрат силата на държавния закон. Очаква се съдебният иск да предизвика вълна от проверки от Инспекцията по труда и прокуратурата, които да разнищят как се разпределят средствата в обителта и защо едни служители са „по-равни“ от други пред манастирската каса.

„Ужасът, през който преминах – да гледам как котките в Метоха гладуват заедно с мен, докато някой заключва заплатата ми в сейф, няма да остане ненаказан“, завършва духовникът. Предстоят горещи дни в съда, които обещават да извадят на бял свят още неудобни истини за това как се управляват финансите на най-голямото ни национално светилище.

Ако подобен абсурд – монах на трудов договор да бъде оставен да гладува 13 месеца без заплата – се беше случил в друга православна държава като Гърция или Румъния, последствията щяха да бъдат светкавични и безпощадни. В Гърция, където клирът е на държавна издръжка, подобно административно своеволие би се разглеждало не просто като трудов спор, а като държавно престъпление. Игуменът и счетоводството щяха да бъдат незабавно разследвани от гражданската прокуратура, а медийният натиск щеше да доведе до оставки още на първата седмица. Там връзката между закон, държава и църква е толкова органична, че никой игумен не би посмял да си разиграва коня като феодален владетел, знаейки, че Инспекцията по труда влиза в манастира със същата сила, с която влиза в частна фабрика.

В Румъния пък, където църковната дисциплина е пословична, Светият Синод щеше да изпрати ревизия в Рилския манастир още след първия месец забавяне, а касиерката и отговорните лица щяха да бъдат подложени на строга канонична и светска санкция. Там е немислимо един иконописец и духовник да проси хляб от роднини, докато касата на най-голямото национално светилище е пълна. Реалността у нас обаче показва една опасна „държава в държавата“, където под прикритието на автономията се вихри чиновнически произвол, който в Гърция или Румъния би бил разсечен със замах от закона, докато тук се налага един йеромонах да търси справедливост чрез съда като последна надежда за оцеляване.

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search