Тревожен сигнал: Пчелите изчезват, а реколтата в България намалява

Ранните затопляния, климатичните промени и пестицидите водят до тревожен спад на пчелните популации, а последиците вече се отразяват върху реколтата в България

Пчелите изчезват, което води не само до намаляване на производството на мед, но и на добивите от зеленчуци и плодове в България. Но най-голямата опасност за популацията са не толкова повишенията на средните температури, колкото ранното пролетно затопляне, последвано от резки застудявания и слани плюс продължаващи с месеци летни засушавания, предава „Труд“.

Това сочи публикация на сайта “Климатека” по повод 20 май – Световен ден на пчелата.

Според учените в Северна България – област Русе, е отчетена зимна смъртност през 2025 г. между 50 и 70%. Пчелари от региона съобщават, че проблемът се задълбочава всяка година и че традиционните методи за зимно подхранване вече не са достатъчни.

Това се дължи на комбинация от по-топъл климат, по-интензивно земеделие и по-висока употреба на пестициди. Опитни пчелари говорят и за физиологична деградация на пчелните ларви, от които се излюпват недоразвити и деформирани пчели с ниска жизнеспособност, намален имунитет и по-нисък праг на поносимост към паразити.

Авторът от “Климатека” Роман Рачков – агроном и председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, поставя акцента върху проблема с популацията и изчезването на земните пчели (Bombus). Той ги нарича косматите, бавни братовчедки на медоносната пчела.

В България, както и в цяла Източна Европа, най-често срещаните видове са два много близки, но екологично различни: “Bombus terrestris” – земната пчела и “Bombus lucorum” – планинската земна пчела.

Те имат коренно различни изисквания към местообитанията, което пък ги прави отличен индикатор за климатичните промени.

За разлика от медоносните пчели, които са социални насекоми с големи колонии, земните пчели живеят в по-малки семейства, но компенсират това с изключителна ефективност при опрашването на домати, чушки, патладжани, боровинки и ягоди, череши и редица други растения.

Намаляването на земните пчели води до по-слабо опрашване, по-малко и по-деформирани зеленчуци и плодове. Това се усеща от производителите на череши, ябълки и праскови в страната, като 2025 г. бе определена като “абсолютно нулева” по отношение на черешите в някои райони. Земеделците съобщават за 50-70% по-ниски добиви при овощните култури, което се дължи на комбинация от късни слани, унищожили цветовете, и липса на опрашители през краткия прозорец на цъфтеж, отбелязва Рачков.

Според него в дългосрочен план, продължаващият спад на опрашителите може да доведе до преструктуриране на селското стопанство и земеделците ще бъдат принудени да се откажат от култури, които са силно зависими от опрашване, и да преминат към зърнени култури или други, които не изискват опрашване.

Земната пчела се чувства добре в открити, топли и дори силно променени от човека ландшафти, но планинската земна пчела е много по-уязвима. Тя търси хладни и влажни горски местообитания, като у нас се среща предимно в планините и по-високите надморски височини в горите на Рила, Пирин, Стара планина и Родопите.

С покачването на температурите, подходящите местообитания постепенно се свиват, а пчелата бива изтласквана все по-нагоре към високите части на планините, където видът ще бъде изправен пред сериозен риск от локално изчезване.

Основният удар на климатичните промени по тези важни насекоми не е покачването на средните температури, а екстремността и непостоянството на времето.

През последните години зимите стават все по-меки, януари и февруари често изненадват с пролетни температури и това е капан за земните пчели. Ранното затопляне обърква биологичния им ритъм. Екстремни явления като проливни дъждове, наводнения и градушки също са опасни, защото земните пчели гнездят предимно в изоставени дупки на гризачи, под камъни или в хралупи.

Така цели гнезда биват заливани и унищожавани. Отделно, че градушките нанасят сериозни щети на растенията като унищожават цветовете и листата им.

В статията си Рачков сочи още, че климатът взаимодейства и с други стресови фактори за пчелите, най-вече с широкото използване на пестициди в земеделието и с разпространението на болести и паразити. Проучване на биолози от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” за последните седем години открива в проби от мъртви пчели над 35 различни пестицида с токсично действие.

В условия на климатичен стрес – недохранване, дехидратация и болести, имунната система на пчелите е отслабена.

Токсините, които при нормални условия може и да не ги убият, сега нанасят необратими щети на клетъчно ниво. Комбинацията от химичен и климатичен стрес се оказва фатална, пише експертът.

Пчеларят от Странджа Манол Тодоров пред „Труд news“:

Кърлежи причиняват високата смъртност при пчелите

Мария Кехайова
Труд news, Бургас

При пчелите има две коварни заболявания и причинителите им са кърлежи. През 2014 – 2015 година, например, в Странджа планина, където са нашите кошери, това беше голям бич. Имахме до 100 процента смъртност. През последните години този проблем намаля, но продължава да е факт за други райони на страната. Може да се каже, че средно, на различните места, се отчита висока смъртност.

Съществуват и други фактори – вследствие на климатичните промени – всичко изсъхва, няма прашец, няма пило… През август месец, пчелите стигат до един критичен минимум. Става дума за това, че майките спират да снасят. Това обясни пред “Труд news” известният пчелар от Странджа – Манол Тодоров.

В мановия мед, който произвежда, микроелементите са в пъти повече, в сравнение с останалите продукти. Единствено в Странджа планина расте дъб, който съдържа веществото кварцетин, което не се среща другаде и е едно от най – ценните в произведения тук мед.

Друга от причините за намаляване на пчелите е и масовото пръскане с пестициди. В Странджа това го няма, но навсякъде от страната има много оплаквания, добави Тодоров.

blitz.bg