КРАЙ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ЕМБАРГО: Директорът на петричката гимназия „Пейо Яворов“ принуден да спази закона след медиен натиск
-
- февруари 23, 2026
Победата над административната арогантност е бавна, но неизбежна, когато е подплатена с факти и безкомпромисност. Случаят с Профилирана гимназия „Пейо Кр. Яворов“ в Петрич е позорен пример за това как една образователна институция може да съществува извън правния мир, докато не бъде притисната до стената. Вместо да бъде пример за правов ред, училището години наред е крило процедурите си за достъп до информация в тъмното. Официалният отговор на Омбудсмана Велислава Делчева до медията ни не оставя място за съмнение: директорът е бил принуден чрез „задължителни предписания“ да въведе правила, които законът изисква от десетилетия.
На 28 ноември 2025 г., под натиска на нашия сигнал и заведената жалба, директорът най-после е разписал Заповед № РД-08-114, с която утвърждава вътрешна процедура за достъп до обществена информация. Това паническо действие е самопризнание за досегашното беззаконие. Въпросът е прост: какво е крила гимназията до 28 ноември и колко граждани са били лишавани от конституционното си право на информация преди тази дата?
Директорката на гимназията се прочу като лицен ПР на екс главния прокур Иван Гешев
Анализът на документите разкрива класически опит за институционално „замитане под килима“. Омбудсманът признава нарушението, потвърждава, че предписанията са изпълнени едва след нашата намеса, но веднага препраща топката към Министерския съвет и Министерството на образованието за налагане на санкции. Това е административен „чадър“ в действие – признаваме, че законът е газен, но понеже нарушителят се е поправил под страх от наказание, сега се търсят вратички в чл. 42 и чл. 43 от ЗДОИ, за да се избегне личната отговорност на директора.
Работата на независимата медия не приключва с една заповед, публикувана на сайт. Фактът, че една гимназия е била принудена да стане прозрачна, е доказателство, че гражданският контрол работи, дори когато държавните органи са склонни към снизходителност. Ние не приемаме „затварянето на казуса“. Липсата на вътрешни правила за достъп до информация не е техническа грешка, а системно погазване на принципите на демократичното общество.
Сега на ход са контролните органи в МОН и МС. Ще дръзнат ли да наложат административна санкция за миналия период на нарушение, или ще приемат, че късното признание е оправдание за беззаконието? Ние ще изискаме проверка дали това не е практика и в други училища в региона.
Тази победа показва, че медията ни е реална сила. Може да е трудно, може да е стъпка по стъпка, но всяка осветена заповед и всяко извоювано право е доказателство, че времето на недосегаемите „феодали“ в образованието изтича. Продължаваме да настояваме за пълната строгост на закона, защото само санкцията, а не просто предписанието, гарантира, че грешката няма да се повтори.
КОМЕНТАР: Г-н Министър, докога ще пазите „феодалите“, които газят закона в тъмното?
Случаят с Профилирана гимназия „Пейо Яворов“ в Петрич не е просто административен пропуск – той е диагноза за системата. Когато един директор утвърждава правила за достъп до информация под натиска на Омбудсмана и след поредица от медийни сигнали (Заповед № РД-08-114/28.11.2025 г.), това не е „доброволно изпълнение“. Това е позорно отстъпление на един чиновник, който е бил хванат в нарушение.
Тук идва големият въпрос към новия министър на образованието: Трябва ли в българското училище да има директори, чийто първи инстинкт е да „крият и въртят“, вместо да спазват закона?
Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) не е пожелание. Той е инструмент за прозрачност. Когато един училищен ръководител съзнателно пренебрегва задължението си да обяви правила за достъп до информация, той изпраща ясно послание към учители, ученици и родители: „Аз решавам какво ще знаете, а законът за мен е формалност“.
Г-н Министър, време е за преценка на кадрите не по политическа лоялност или „стаж“, а по отношението им към правовия ред. Директори, които се нуждаят от „задължителни предписания“, за да спрат да крият обществена информация, нямат място начело на образователни институции. Образованието е сфера на светлината, а не на задкулисните заповеди и скритото управление.
Ако министерството продължи да си затваря очите и да прехвърля топката към други ведомства за налагане на санкции (както виждаме в писмото от Омбудсмана), това означава само едно – институционален чадър. Дали ще позволите на един директор да се подиграва със закона, или ще покажете, че правилата важат за всички?
Обществото вече не приема „поправяне в движение“. То изисква отговорност. Защото директор, който крие информация по закон, утре ще скрие и нещо много по-важно. Изборът е Ваш, г-н Министър: прозрачност или покровителство на информационното ембарго?
Медията ни ще следи дали МОН ще събере смелост за реална административна санкция, или ще остане съучастник в прикриването на нарушенията.
Be the first to leave a review.
