Възпитаник на ПМГ „Яне Сандански“ – Гоце Делчев сред най-добрите докторанти в България с проект за терапия при деца с аутизъм

В среда, в която науката все по-често е принудена да доказва обществената си полезност не с абстрактни обещания, а с измерим ефект върху живота на хората, появата на млади изследователи с ясна кауза и професионална зрялост е повече от добра новина. Такъв е и случаят с Иван Михайлов – докторант от катедра „Кинезитерапия“ към Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“, който тази година достигна до финалната четворка в конкурса за годишната докторантска стипендия на фондация „Карол Знание“. Постижението има и допълнителна символика: Михайлов е първият докторант от ЮЗУ, стигнал до финалния етап на конкурса – знак, че регионалните академични центрове не само произвеждат кадри, но и идеи със състезателна тежест на национално ниво.

Биографията му е показателна за рядко срещана последователност – от ранно изградената интелектуална дисциплина до устойчивото ѝ превръщане в професионална емпатия. Иван Михайлов е възпитаник на ПМГ „Яне Сандански“ в град Гоце Делчев – школа, която традиционно формира навици за аналитично мислене, методичност и уважение към доказателствата. В неговия случай тази основа не остава само академична характеристика, а се превръща в подход към човекознанието: търсене на работещи решения, разчитане на данни, структуриране на интервенции и оценка на резултатите. Пътят от профилираната гимназия към здравните науки изглежда логичен, когато зад него стои лична мотивация да се работи в най-трудните и най-деликатните зони на грижата – там, където терапията трябва да бъде едновременно научно обоснована и човешки чувствителна.

Като редовен докторант Михайлов разработва комплексна методика, която интегрира кинезитерапия и ерготерапия при деца със специални потребности, с особен фокус върху деца от аутистичния спектър. Самото понятие „комплексна методика“ често се използва като удобно клише, но тук смисълът е реален: целта е системна работа върху двигателните, сензорните и когнитивно-поведенческите умения, като отделните интервенции не се третират като паралелни „пътеки“, а като взаимно усилващи се елементи в цялостна терапевтична стратегия. В контекста на аутизма – където проявленията са силно индивидуализирани и често комбинират затруднения в моторното планиране, сензорната обработка и социалната комуникация – именно интегративният подход е този, който може да премине от частични подобрения към функционална промяна в ежедневието.

Научният фокус на докторанта от ЮЗУ не е само върху „уменията“ като изолирани показатели, а върху социалната адаптация и качеството на живот – две категории, които превеждат академичния език на практика. Там, където семействата търсят не просто напредък в тестовете, а по-добра самостоятелност, по-лесно участие в училищната среда и по-устойчиво включване в общността, научната работа придобива конкретен обществен смисъл. Затова и темата му попада в пресечната точка между здравни грижи, образование и социални политики – поле, в което България все още има нужда от повече стандартизация, повече доказателственост и повече качествено обучение на специалисти.

Финалът в конкурса на фондация „Карол Знание“ поставя този тип работа на видима сцена. Стипендията, връчвана персонално от 2012 г. насам и насочена към докторанти с изявен научноизследователски потенциал, е утвърден маркер за качество в академичната екосистема. Самият подбор – с участници от Софийския университет, ключови институти на БАН, водещи медицински университети и специализирани висши училища – очертава висока конкуренция и стандарти, в които не се влиза с ентусиазъм, а с аргументи, методология и перспектива за реален принос. В този смисъл присъствието на докторант от Югозападния университет сред финалистите е и институционално признание за способността на Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“ да подготвя изследователи, които се движат уверено по ръба между теорията и приложението.

В думите на Иван Михайлов личи и нещо, което често липсва в академичните биографии – усещането за общност и мисия. „Това преживяване не беше състезание, а среща на идеи, каузи и хора, вярващи в силата на науката да променя реалността“, казва той. Тази фраза не е просто емоционален щрих; тя подсказва зрялото разбиране, че научната кариера не е солов спорт, а колективен процес на натрупване на знания, етика на проверимост и постоянна връзка с практиката. В област като терапевтичните подходи при деца с аутизъм, където рискът от модни тенденции и недоказани методи е реален, подобна позиция е не просто похвална, а необходима.

Историята на Михайлов е и удобен контрапункт на клишето, че пътят към значимото научно постижение минава единствено през столичните институции. Започнал от ПМГ „Яне Сандански“ в Гоце Делчев – място, което формира характер и амбиция далеч от шума на големите центрове – той стига до национална научна видимост със тема, насочена към най-уязвимите. Това е пример за онази „тиха“ успешност, която не разчита на шумни обещания, а на работа, която може да бъде описана, проследена и оценена. И ако има урок за местната общност и за академичната среда, той е прост: талантът не е географски привилегирован, но има нужда от среда, която го подкрепя, и от лична последователност, която го превръща в резултат.

За ЮЗУ „Неофит Рилски“ и за Факултета „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“ този финал е повече от новина – той е сигнал за потенциал и посока. А за Гоце Делчев и ПМГ „Яне Сандански“ – повод за онази рядка, но важна гордост, която не се изчерпва с успеха на един човек, а подсказва, че системата на доброто образование все още работи, когато срещне смисъл и отдаденост.