Вестник „Градът“ пита: За какво взимат заплати във Военния клуб?

Изпълнителна агенция „Военни клубове и воен­но-почивно дело“ ра­боти като държавна туристиче­ска аген­ция – сто­панисва хотелите на воен­ните, дава под наем зали и на­бляга на културните меропри­ятия като предста­вяне на книги с военна тематика. В региона има поделения в Благоев­град и Гоце Делчев, където стопанисва хотелите си – с по 2 звезди и на сравнително народни цени за хора извън структурите на Министер­ството на отбраната. Напри­мер апартаментът е 40 лв., а 4 човека могат да преспят в 1 стая срещу скромните 50 лв. Голямата задача на аген­цията всъщност е да следи дали някой от ръководния състав на МО, Българската армия и структури на пряко подчинение на МО няма да прояви желание да преспи в гоцеделчевския хо­тел баш когато апар­таментът е зает от някой простосмъртен турист. Тогава наста­ва едно звънене, едни отмени на резерваци­ите, едно суетене, и в крайна сметка ту­ристът бива преместван без преду­преждение в друга стая. Тема­та повдиг­на нашата колежка Ваня Си­меонова от вест­ник „Струма“ и нашият екип реши да я доразработи и да пита за това ли само държавата издържа местните хора от военния клуб. Там вземат немалки заплати, ползват немалко привилегии, а имаме инфор­мация, че част от началство­то си върти семейния бизнес, без проблем и без никой да следи дейността му. С един куршум два заека, казват хо­рата. Заплатата към военен отдел си върви, а през деня работим на частно… Да не го­ворим, че слуховете из град Гоце Делчев носят мълвата, че застарелите коцкари полз­ват терена на хотела от Воен­но дело, за да посрещат за час-два мор­ни труженич­ки на шиваш­кия бизнес… Не се заяж­даме с никой, просто иска­ме отговори и държавата да не се ощетя­ва… В крайна сметка, нещо ако не рабо­ти ефективно и ако хората на заплата не работят за заплатата си, защо я взе­мат, а не се съкратят?