МЕДИЙНА БОМБА! Дело срещу Топ Преса става пример за правосъдие, което наказва без да проверява фактите
-
- декември 3, 2025
Туороператорът „Еми Турс“ води дело в съда срещу Топ Преса и твърди, че ежертва на клевета. Делото срещу Топ Преса, заведено от представител на фирма „Еми Турс“, се превърна в пример за два напълно различни подхода към правосъдието. Първата инстанция в Гоце Делчев приема, че материал на медията е клевета. Мотивът е, че публикацията твърди наличие на прокурорски действия срещу туроператора, а представеният от ищцата документ от Районна прокуратура Гоце Делчев показвал, че тя не е привлечена към наказателна отговорност. Решението игнорира факт, който може да бъде проверен с едно служебно действие. Производството не е било прекратено. То е било прехвърлено в друга прокуратура след отвод на местната. Това означава, че документът, на който стъпва съдебното решение, не отразява реалната ситуация към датата на публикацията.
Този пропуск е съществен. Журналистът се позовава на информация, която наистина съществува. Институциите са извършвали проверки. Има движена преписка. Има административни актове и установени нарушения от Комисията за защита на потребителите. Това са факти. В този контекст публикацията за „Еми Турс“ не е измислица. Тя е резултат от журналистическо наблюдение върху дейност, която засяга интересите на клиенти и туристическия сектор. Това я прави част от обществения интерес, а не лична атака.
Част от докумените н акоито сме се позовали!
Въззивният съд в Благоевград подхожда различно. Допуска съдебни удостоверения. Изисква документи от прокуратурата и КЗП. Проверява движението на преписката. Изяснява дали има образувано производство срещу фирмата. Това поведение показва стремеж към обективност. Не се приема върху доверие нито една теза. Пълната фактическа картина се събира, а не се предполага. Това е стандартът, който гражданите очакват от всяка инстанция.
Друг ключов въпрос е отговорността за публикациите. Искът срещу Топ Преса се основава на тезата, че медията е автор, администратор и пряк извършител на публикацията. В материалите по делото липсват доказателства за това. Няма връзка между домейна и конкретния автор към датата. Няма данни за умисъл. Няма доказателства, че публикацията е резултат от действие на управителя или служител на медията. Първата инстанция не оценява тези факти. Въззивният съд ги поставя на масата. Това е разлика между предположение и доказване.
Казусът ясно показва, че проблемът не е само юридически. Той е системен. Част от съдебните актове в страната продължават да се базират на формално тълкуване на документ, вместо на проверка на пълния контекст. Някои съдии не изследват движението на преписките. Не изискват информация от институциите. Не разграничават личен интерес от обществен. Такива решения създават усещане за несправедливост и превръщат стандартни медийни спорове в тежки удари срещу свободата на словото.
Съдебната реформа често се представя като въпрос на структури и закономерности. Казусът „Еми Турс“ показва друго. Реформата започва от мисленето. От това дали съдът работи с факти или с едностранни интерпретации. От това дали решенията се базират на проверена информация или на удобството да се приеме първият подаден документ. От това дали институцията е арбитър на истината или администратор на формални твърдения.
Фактите в случая са конкретни. Имало е проверки срещу туроператора. Имало е прокурорска преписка, прехвърлена в друг съдебен район. Имало е административни нарушения. Въззивният съд тръгва да изяснява всичко това. Когато съдът започне да осветлява реалната картина, предпоставките за справедливо решение се увеличават. А когато една медия е обвинена без доказателства, фактите са най-силната защита.
Казусът е тест за системата. Дали правосъдието ще възнаграждава формалността. Или ще защитава истината.
КАКВО КАЗВАТ ЮРИСТИТЕ?
Юридическият анализ по делото показва, че първата инстанция е формирала правен извод върху непълна фактическа основа. Съдът приема за меродавен документ от Районна прокуратура Гоце Делчев, който удостоверява единствено, че там няма образувано производство. Не е проверено, че прокуратурата е извършила отвод и преписката е прехвърлена в друг съдебен район. Това поставя под съмнение извода за невярност на журналистическата информация. При дела за клевета съдът е длъжен да установи реалното движение на преписката. Това не е сторено. Така е пренебрегнат ключов факт, който променя правната оценка на публикациите.
Следващият пропуск е свързан с анализа на журналистическата дейност. Публикациите на Топ Преса са базирани на данни за проверки от държавни органи, както и на налични сигнали и административни актове. Европейската практика ясно указва, че информация, свързана с дейност на фирма, която засяга потребители, попада в полето на обществен интерес. При такъв интерес се изисква прецизна проверка дали журналистът е действал добросъвестно. Първата инстанция не анализира този критерий. Не е преценено дали към датата на публикуване информацията е опирала на реални факти. Този пропуск води до неправилен правен извод.
И КЗП доказа че твърденията ни са истина.
Въззивният съд в Благоевград тръгва по различен път. Съдът допуска съдебни удостоверения. Изисква информация от прокуратурата относно движението на преписката. Изисква документи от Комисията за защита на потребителите. Това показва търсене на пълна фактическа картина. Когато се съберат реалните данни, се вижда, че публикациите на медията стъпват върху съществуващи институционални проверки. Липсват доказателства за умисъл. Липсват доказателства за невярно твърдение. Липсва връзка между домейна и предполагаемия автор към датата на публикуване. Всичко това е в полза на Топ Преса и показва, че първата инстанция е стигнала до необоснован правен резултат без пълноценен анализ на фактите.
Европейските стандарти поставят под съмнение решението срещу Топ Преса
Втората линия на анализа е свързана със задължението на съда да провери фактите, преди да определи дадено твърдение като невярно. Европейската практика настоява, че националните съдилища са длъжни да установят фактическата основа на публикацията. В казуса с Еми Турс първата инстанция приема един-единствен документ от Районна прокуратура Гоце Делчев като доказателство, което напълно отрича наличието на прокурорски действия. Съдът не проверява дали преписката е преместена. Не изследва дали са предприети действия в друг съдебен район. Това противоречи на принципа за „due diligence“, изискван от европейските стандарти. Когато има непълно установяване на фактите, ограничаването на свободата на словото е несъразмерно.
Третият европейски критерий е свързан със степента на вина и добросъвестността на журналиста. ЕСПЧ приема, че медията не носи отговорност, ако е действала на базата на достъпна информация от институции, особено когато темата засяга потребителите. Публикациите на Топ Преса се опират на реални проверки от КЗП и на данни за прокурорска преписка. Въззивният съд започва да проверява тази основа. Първата инстанция не го прави. Европейската практика е категорична, че при наличие на обществен интерес, държавата трябва да прояви максимална сдържаност при санкциониране на медии. В случая санкцията е наложена при липса на доказана вина и при непълно изясняване на фактическата картина. Това поставя решението в противоречие с принципите на пропорционалност и необходимост, които са основни в европейската защита на журналистиката.
Be the first to leave a review.
