В българския обществен живот болезнено често слушаме тържествени декларации за „надпартийност“, за „грижа за обществото“, за „общи цели“. Но рядко някой ги превежда на човешки език и още по-рядко ги прилага на дело. Зад всяка велика идея у нас обикновено дебне дребна човешка суета, облечена в лозунг. И ето — в този фон, далеч от софийския политически театър, кметът на Гоце Делчев Владимир Москов направи нещо, което по силата си е по-значимо от много парламентарни декларации: той отиде на форум на ГЕРБ.
Да, градоначалник от БСП — сред представители на партия, с която има дългогодишни идеологически различия. И вместо да се скрие зад удобното „нашите срещу вашите“, избра да покаже, че когато става дума за пътища, инвестиции и бъдеще, партийните граници са тесни дрехи за широките проблеми на хората.
Този жест беше урок. Не само за местните „коментатори“, които мерят морал с партиен сантиметър, но и за цяла България, която сякаш е забравила, че управлението започва от сърцето, не от централата. Москов демонстрира, че истинският обществен деец не воюва, а строи; не дели, а съединява.
Историята знае много такива примери. Уинстън Чърчил не се поколеба да покани опонентите си в правителство на единството, защото знаеше, че войната не пита кой за кого е гласувал. Ангела Меркел не се страхуваше да споделя властта със социалдемократите, когато стабилността на Германия беше по-важна от гордостта на партийната дисциплина. Нелсън Мандела не само прости на своите пазачи, но ги направи съучастници в общото бъдеще на Южна Африка — защото разбираше, че демокрацията без щедрост на духа е само шум.
Така и кметът Москов днес дава урок не по политика, а по мъдрост. Той не избира страната на партиите, а страната на хората. Защото само онзи, който строи мостове между идеи, може да изгради пътища за поколенията си.
И ако дребните гласове на местни и национални пишман ментори го упрекват, то нека знаят — историята никога не е помнила тези, които пазят партията, а винаги е помнила тези, които пазят града си. В света, в който всички говорят за визия, кметът на Гоце Делчев просто я показа.
Беше време някой да ни напомни, че истинската сила на политиката е да търси съгласие, а не да назначава врагове, както правят едни млади политици днес. И може би точно в този тих акт на надпартийна смелост има повече европейски дух, отколкото в десетки речи, които започват с „Уважаеми представители на…“.
Защото понякога една поява на „чужд“ форум е по-български, по-честна и по-историческа от всички партийни конгреси, взети заедно. И в крайна сметка — нека си признаем: градовете остават, партиите минават. А мъдростта винаги има куража да върви срещу вятъра.
