В Сандански! Шестица за здравето — не я губете! Новата болница край Дамяница е реален план; отлагането — скъпа илюзия
-
- ноември 15, 2025
Сандански има шанс, който не идва всеки ден: както Топ Преса писа първа „Софиямед Инвест“ заявява готовност да изгради нова болница върху собствен терен от приблизително 49 дка, със собствени средства в размер на 50 млн. лева, без да иска общинско финансиране, без да залага активи на общината и с амбицията обектът да бъде реализиран в двугодишен срок. Инвеститорът избира публично-частно партньорство не като параван, а като рамка за обществена легитимност, контрол и предвидимост. Общинският съвет вече направи първата крачка — с 22 гласа „за“ даде мандат на работна група да изготви проектодоговор. Това е правилното решение. Времето на безплодните колебания изтече, а цената на забавянето е висока: отложен достъп до спешност 24/7, продължаващ режим 15/15 дни между филиалите в Петрич и Сандански, изтичане на кадри и пациенти по пътищата към София.
На масата не лежи абстрактна визия, а конкретна възможност: частни пари, частен терен, заявен кратък срок, готовност да се проектира ПЧП така, че обществената услуга да остане достъпна по линия на НЗОК и да се гарантира устойчиво покритие за Сандански и Петрич. Печалбата за региона е очевидна: модерна инфраструктура, по-високо ниво на клинични пътеки, връщане на доверие в местното здравеопазване и реална перспектива да задържим и привлечем млади лекари и медицински сестри с апаратура, среда и кариерен хоризонт. Именно затова прозвуча и онова искрено признание в залата — „шестица от тотото“, както го формулира Антон Цанев, и онзи здравословен реализъм на Аспарух Костадинов: „Говорим за инвестиция за 50 милиона, ние тези хора трябва да ги носим на ръце.“
Срещу това стои познатата инерция на „въздържал се“. Тя се маскира като предпазливост, но на практика е отказ от лидерство. Към съветниците, които избраха тази поза, критиката е неизбежна и трябва да бъде персонална, защото говорим за публични позиции с реални последици за хората. Явор Аргиров настоя: не може „с лека ръка“ да се каже „да“ и че първо трябва да се види инвестиционното предложение и какво общината ще даде. Това е легитимен въпрос — и точно затова Общинският съвет създаде работна група с мандат да защити обществения интерес: да договори структурата на ПЧП, обема на задължителните услуги, мерките за достъпност, ключовите показатели, санкциите при неизпълнение, гаранциите за персонала и статута на евентуално използвани общински активи. Проблемът днес не е в „да“, а в „кога“. Забавянето, опаковано в още кръгове „нека да уточним“, е парализа, а парализата в здравеопазването струва скъпо. Ако има алтернативен план за нова болница без общински пари и в двугодишен срок — той трябва да бъде представен незабавно. Ако няма, „въздържал се“ е отказ от отговорност.
Николай Шаламандов постави под съмнение дори включването на темата в дневния ред и извади отделни фрази от контекст. Но контекстът е кристално ясен: частно финансиране, частен терен, липса на искане за залог на общински активи, готовност за старт веднага и търсене на ПЧП заради общественото приемане и регулаторната предвидимост. Да се отлага такъв шанс означава да изберем най-лошото от двата свята: без модерна инфраструктура и без устойчиво общинско здравеопазване. Ако съмненията са за съдържанието на бъдещия договор — те се решават в договора, а не с блокаж на процеса.
Димитрина Хаджиева-Недина формулира липсите: неясни правила, неясно процентно участие, неясно какво общината ще даде. Тези въпроси са точни — и решими. Правилата не падат от небето, те се договарят. Това означава независима оценка на всеки общински актив, ако се предоставя ползване; забрана за залог върху общинско имущество; гаранции за запазване и повишаване на заетостта, за обучения и кариерно развитие на персонала; ясно разписан минимум от услуги — спешност 24/7, интензивни грижи, ключови отделения; лечение по НЗОК като принцип и прозрачни правила за доплащанията; конкретни показатели за качество и достъп — време за реакция, среден престой, усложнения, удовлетвореност, кадрова обезпеченост; периодични одити и санкции при неизпълнение; право на общината да влезе оперативно при тежко нарушение и предсрочно прекратяване с възстановяване на контрол. Несигурността тук е управляем риск, не алиби за отлагане.
Да бъдем точни: подкрепата за проекта не е „бял чек“ за инвеститора. Подкрепата е мандат да се договорят твърди правила, които правят частните пари и публичната отговорност съвместими в полза на гражданите. Инвеститорът иска ПЧП за обществено спокойствие — нека това спокойствие бъде гарантирано с текстове, които издържат на одит и на съд. Общината има инструментите да защити интереса си: модел на партньорството, срокове с междинни етапи и неустойки при забавяне, дялово участие или такси за достъп, прозрачно отчитане, клауза за непрехвърляемост на контрол без съгласие, както и синхронизация с регионалната здравна карта и договорите с НЗОК. Кметът Атанас Стоянов формулира прагматично очакването: новата структура да прекрати абсурда с режима 15/15 дни между Петрич и Сандански. Това очакване трябва да бъде записано и измеримо.
Защо „въздържал се“ вреди? Защото губим време в момент, когато всяка седмица означава още пациенти на път към София и още едно дежурство без достатъчно хора. Защото без ясен хоризонт млади лекари няма да дойдат, а настоящите ще продължат да напускат. Защото двойните разходи — поддържане на остаряла инфраструктура без перспектива — изяждат възможностите за утрешния ден, както напомни и Живко Иванов. И защото общественото доверие не издържа безкрайно на „нека още да уточним“ — то се топи и става цинизъм, който прогонва и кадри, и инвестиции.
Никой не отрича правото на скептицизъм. Но скептицизмът е полезен, когато предизвиква по-добър договор, не когато се превръща в системно оправдание за бездействие. Днес отговорното лидерство казва „да — при следните условия“ и ги превръща в правно обвързващ текст. Ако съветниците, избрали удобната поза на „въздържал се“, имат равностойна алтернатива с финансиране, терен и двугодишен срок, това е моментът да я представят. Ако нямат, моралното им задължение е да не спират проекта и да помогнат той да бъде договорен по най-добрия възможен начин за хората на Сандански и Петрич.
Това е изпит по зрялост за местната политика и за общността. Имаме инвеститор с пари, терен и срок, имаме предварителна политическа подкрепа, имаме и инструмент — ПЧП — който, ако бъде изграден правилно, гарантира обществен интерес, достъпност и качество. Сега топката е в терена на работната група и на съветниците. Историята няма да запомни колко пъти сме се „въздържали“, а дали сме осигурили модерна болница и достойно здравеопазване тук, у дома. Време е да продължим напред.
Be the first to leave a review.
