Нечуван скандал в Благоевград!„ Динатстрой“ срещу Пирин: когато „помощта“ става бизнес, а моралът – разменна монета

В Благоевград рядко има скандал, който така ясно показва разпада между думи и дела. Димитър Урдев и фирмата му „Динатстрой“ години наред се кичеха с образа на „приятели на футбола“, на хора, които „помагат на Пирин“. Снимки по трибуните, изявления за любов към отбора, уверения, че всичко е „за каузата“. Днес същата тази фирма съди клуба, за да си върне парите, които уж били дадени от добро сърце. Става дума за заем от 63 хиляди лева, сключен през 2009 г. със старото дружество ПФК „Пирин“, лихва от 3 547 лева и падеж, изтекъл още същата година. Когато дългът не бил върнат, „Динатстрой“ завел дело. Дванайсет години по-късно старият договор се вади от праха и се насочва срещу днешния клуб – ново юридическо лице, с нова собственост и общинско участие.

Това не е просто съдебен спор. Това е морален тест. Няма престъпление в това да търсиш дълг, ако той е твой по закон. Но има срам, когато го превръщаш в оръжие срещу символа на града, който твърдиш, че обичаш. „Динатстрой“ не е случаен кредитор. Това е фирма, получила години наред обществени поръчки, подкрепа, видимост и доверие именно защото се представяше като част от местната общност. Днес тази маска пада.

Димитър Урдев не е просто предприемач. Той е общински съветник, родом от гоцеделчевското село Мусомища. По време на предизборните си кампании като кандидат за депутат същият човек обещаваше средства за стадиона в селото и за развитие на местния спорт. Днес вместо помощ за спорта, Урдев влиза в съдебна битка срещу най-големия символ на благоевградския футбол. Репутацията му в Общинския съвет отдавна е ясна – не като глас на гражданите, а като човек, който защитава единствено бизнес интересите на себе си и приятелския си кръг.

Случаят е юридически ясен, но политически смразяващ. Ако заемът е към старото дружество, новият клуб не дължи нищо. Ако има правоприемство – да се докаже. Но какво послание изпраща един благоевградски бизнесмен, когато избира да съди собствените си съграждани, децата от школата, отбора, който събира хората на стадиона? Какво остава от понятието „дарителство“, когато то се оказва кредит с лихва и съдебен интерес?

Когато става дума за обществена кауза като Пирин, моралът е част от договора. Да дадеш пари и после да съдиш, не е подкрепа – това е бизнес под прикритие. Политическите зависимости между общината и свързани фирми правят този акт още по-уродлив. Ако утре „Динатстрой“ спечели делото, парите няма да дойдат от „някой друг“. Ще излязат от джоба на същите граждани, които Урдев убеждаваше, че обича клуба им.

В нормална среда такъв случай би приключил с извинение, не с изпълнителен лист. В Благоевград обаче често побеждава лицемерието – онова самодоволно убеждение, че „всичко е законно“. Законно може и да е. Почтено – не.

Днес феновете на „Пирин“ не дължат нищо на „Динатстрой“. Напротив. Те имат право да поискат отговор. Как човек, който се е снимал под знамето на отбора, сега подписва запор на сметките му? Как „любовта към Пирин“ се превръща в изчислена инвестиция с падеж?

„Динатстрой“ може да спечели делото, но ще загуби нещо по-голямо – лицето си пред града. Пирин ще оцелее, защото принадлежи на хората. Фирмите идват и си отиват. Отборът остава. А в този град паметта за предателството също остава. Ако Димитър Урдев и „Динатстрой“ имат капка достойнство, нека направят единственото, което може да изчисти името им – да се откажат от претенцията и да признаят, че помощ с лихва не е помощ, а цинизъм. Тогава може би Благоевград и Мусомища ще им простят.

Преди дни, на заседание на Общинския съвет – Благоевград, съветникът Димитър Урдев отново се опита да си върне вниманието, този път чрез добре познатия му трик – фалшива загриженост за съдбата на ФК „Пирин“. В емоционална, но куха реч той говори за „детската школа“ и „бъдещето на футбола в града“. Само че забрави да спомене най-важното – че е бивш собственик на клуба и човекът, който чрез фирмата си „Динатстрой“ заведе дело срещу „Пирин“, за да си върне пари от заем, даден още през 2009 г. Урдев, който по онова време се представяше като спасител на отбора, днес стои от другата страна на съда и чака клубът да му плати.

Иронията е пълна, защото същият този общински съветник, родом от гоцеделчевското село Мусомища, неведнъж е обещавал средства за спорт, включително за стадиона в родното си място, докато бе кандидат-депутат. Когато обаче дойде време за реална подкрепа, Урдев гласува против общинската субсидия за „Пирин“. Именно благодарение на тази субсидия школата продължи да съществува и да тренира десетки деца. В същото време фирмата му – същата, която години наред печелеше обществени поръчки в региона – се превърна от „дарител“ в кредитор, който иска лихви от клуб, преживял финансови и организационни трусове.

Този двоен стандарт е познат почерк на Урдев. Когато политическите му сметки изискват патос, той говори за каузи. Когато става дума за пари – действа като бизнесмен без морал. За него футболът е сцена, не кауза. Истинският парадокс е, че човек, който дълги години твърдеше, че „живее с отбора“, днес е част от проблема, а не от решението. „Пирин“ не се нуждае от популизъм, а от почтеност и памет. А паметта на Благоевград е дълга – помни кой даваше без лихва и кой сега си търси дълга със запор.