134 лева за „се*си“ Червена шапчица и 11 лева за шест прилепа: Хелоуин срещу Будителите – вечната война за тиквите и буквите
-
- октомври 23, 2025
134 лева за „секси“ Червена шапчица и 11 лева за шест прилепа. Така изглежда съвременният пазар на страшното – пълен с брокат, латекс и изкуствена кръв. Магазините се задъхват от оборот, рафтовете са пълни с черепи, тикви, дяволски рога и всякакви начини да си „страшен“ за една вечер.
А между костюмите на вампири и зомбита, някъде в прашния ъгъл, тъжно се е свило едно знаменце – за Деня на народните будители. Пет лева. Без отстъпка.
Костюмът като огледало на времето
Дамите над 20 години избират секси версии на приказни героини – Червената шапчица за 134 лева е абсолютен хит.
Мъжете, от своя страна, се превъплъщават в граф Дракула, „големия лош вълк“ или в дяволи с рога и червени лещи – все пак, ако ще бъдеш грешник, поне го направи с вкус.
Гримовете и аксесоарите са задължителни – кървавите следи по лицата струват колкото една вечеря.
За децата изборът е още по-пъстър: от зомбита и монахини до ангели с крила от черни пера.
Цените варират от 20 до 100 лева, според това колко детайла и гланц е вложил производителят в миниатюрната версия на страха.
Комерсиалният рай: когато ужасът продава
Хелоуин е истинският златен сезон за търговците.
По рафтовете се редят тикви от пластмаса и гипс, черепи, свещници, тематични чаши и покривки, стикери с кървави отпечатъци за 8 лева, комплекти прилепи за 11 лева, черепи за маса по 10 лева.
Най-скъпите украси достигат 50 лева и изглеждат толкова автентично, че биха стреснали и най-спокойния съсед.
Но на фона на този комерсиален апокалипсис един празник стои в ъгъла, забравен и мълчалив — Денят на народните будители.
По витрините почти не го виждаш. Единственото, което напомня за него, са български знаменца за 5 лева, продавани между балони и свещи.
Будителите онлайн: патриотизмът на тениска
В интернет се намират тениски с ликовете на Левски, Вазов и карта „България на три морета“ — между 20 и 26 лева.
Най-скъпата — „Аз съм българче“ — достига 30 лева с доставката.
Патриотизмът в дигиталната епоха се носи на гърди, не в сърцето.
Така се ражда въпросът, който всяка есен ни разделя на два лагера:
Да празнуваме ли Хелоуин или да пазим своето?
Битката на аргументите: Хелоуин срещу Българщината
Седмици преди 31 октомври интернет се превръща в бойно поле.Всяка година.
Едната армия вдига знамето на традицията, другата – на забавлението.
Социалните мрежи се превръщат в барикади от тикви и цитати на Левски.
Против – Българщината в отбранителна позиция
Основният довод: Хелоуин е чужд празник.
Не е наш, не отразява нашите вярвания и не ни прави по-българи.
В свят, който все повече прилича на огромно село, е лесно да изгубиш себе си, ако постоянно копираш съседите си.
Затова мнозина вярват, че трябва да пазим българската културна територия, защото в нея е нашият корен.
А без корен няма народ.
За – Реализмът на съвременния свят
Привържениците на Хелоуин контрират:
„А празнувате ли Свети Валентин? А имате ли нещо против Дядо Коледа?“
Истината е, че белите булчински рокли, хвърлянето на жартиери и сватбените торти също не са български обичаи.
И все пак ги обичаме.
Светът се смесва – и да, влиянията идват отвън, но това не значи, че ще загубим себе си.
Има място и за носия, и за маска.
Забавлението – детски смях или културна подмяна?
Хелоуин е празник, който събира децата под едно знаме – на играта.
Родителите шият костюми, рисуват лица, снимат усмивки.
„Нека се забавляват!“, казват те.
„Детството е кратко.“
От другата страна обаче стоят онези, които припомнят: и ние имаме свои маскаради – кукери, коледари, сурвакари.
Почти всеки български град е имал свой карнавал.
Не е ли време да ги съживим, вместо да купуваме евтин ужас в найлонов плик?
Религията: под маската на духовния спор
Опонентите на Хелоуин виждат и религиозен проблем.
Той идва от католическия свят, не от православния.
„Защо да почитаме чужди светци и духове?“ – питат те.
Но малцина знаят, че православният календар има свой Ден на всички светии — в първата неделя след Петдесетница.
Само че нашите деди не са го превърнали в народен ритуал, както Гергьовден или Коледа.
Може би защото не са имали нужда от маски, за да повярват в чудеса.
От другата страна звучат по-сурови думи:
„Какви християни сме ние, че се страхуваме от Хелоуин, а не познаваме собствената си вяра?“
Повечето българи палят свещи без да знаят защо.
Може би не Хелоуин, а лицемерието ни е истинският враг.
Страхът от чуждото
В сърцевината на всеки спор стои един и същ демон — страхът.
Страхът, че ако пуснем чуждото в дома си, то ще ни изяде.
Но всяка култура, която се страхува от новото, бавно се превръща в музей.
Може би вместо да горим тикви в името на патриотизма, е по-добре да ги превърнем в светлина.
Хелоуин – икономика на страха
В САЩ този празник е индустрия за милиарди – 2 милиарда долара за костюми, 4 милиарда за бонбони.
В България мащабите са скромни, но логиката е същата:
страхът продава, защото ни кара да се чувстваме живи.
Хелоуин е единственият ден, в който ужасът има касова бележка.
Заключение? Маската и огледалото
Хелоуин в България е повече от просто чужд празник – той е лакмус.
Показва кои сме, от какво се страхуваме и колко лесно забравяме, че традицията не е вещ, а чувство.
Можем да празнуваме и двете – и Хелоуин, и Будителите.
Едното за игра, другото за смисъл.
И може би тогава няма да питаме „да празнувам или не“, а ще разберем, че няма страшно да си различен – стига под маската да има…. Лице!
Be the first to leave a review.
