ЩЕ ТЕ ПОЛАЗЯТ ТРЪПКИ: Край Сърница, в Родопите, се крие змийски град на 20 000 години, за който никой не иска да говори
-
- октомври 11, 2025
Дълбоко в сърцето на Родопите, само на 4 километра от хасковското село Сърница, се крие едно от най-загадъчните и недооценени археологически открития в България – Змийският град. Комплекс, издълбан в скалите, напомнящ на изгубен мегалитен свят, за който мнозина все още не подозират, че съществува. Място, създадено – по някои хипотези – още преди 20 хиляди години. Светилище, сравнявано със Стоунхендж и Мачу Пикчу. Но въпреки това – изоставено, неизследвано, забравено.
Открит случайно през 2016 година, Змийският град е едновременно археологическа сензация и мистерия. За него научаваме не чрез официални разкопки или държавни програми, а чрез погрешно завиване в гората от страна на журналистически екип. Историята звучи почти филмово – група журналисти тръгват с дрон да заснемат скално светилище край Орлови скали, но се объркват в гората и попадат на върха на необикновена скала. А от въздуха – откровение: каменен комплекс с ясно оформени структури, скални порти, кули, стъпала и – най-впечатляващо – огромни змийски фигури, издълбани в скалата.
Първият поглед от дрон – началото на откритие
„Бяхме тръгнали с двама колеги към Орлови скали, за да направим снимки с дрон на изсечените там човешки профили – разказва журналистката Паулина Михова. – Но се загубихме. Точно тогава дронът на Иван Мануилов улови от високо нещо необикновено – изсечен скален комплекс, който никога досега не бе документиран.“
Човешки профили, заснети от Мирослав Чобанов при Орлови скали. Снимки: Уикипедия
Снимките са изпратени на експерти от Националния археологически институт към БАН. Проф. Ана Радунчева – водещ специалист по праистория – и доц. д-р Стефка Иванова незабавно идентифицират мястото като скално светилище. Датировките варират – според по-консервативната хронология, светилището е създадено около 8 000 г. пр.н.е., но според други изследователи и свидетелства на местните, структурата може да е на поне 20 000 години.
Комплексът – архитектура, мистика и змийски символизъм
Змийският град е внушителен по размер – дълъг близо 900 метра. Най-добра видимост към него има от въздуха, което подсказва, че създателите му са имали предвид не само хоризонталната, но и вертикалната перспектива – дали не са търсили връзка с небето? В центъра на скалата се намира портал, към който водят изсечени стъпала. От двете му страни – внушителни скални кули, оформени като увити змии, завършващи със змийски глави. В околността има и ниши – типични за тракийски и праисторически светилища, използвани вероятно за ритуали или оставяне на дарове.
Змийският град край Сърница е изсечен от високоразвита цивилизация, категорични са археолозите.
Проф. Радунчева е категорична: това не е природен феномен. „Змийските фигури образуват своеобразен защитен пръстен срещу непосветените. Стъпалата, изсечени в скалата, не водят наникъде. Единствената им посока е небето“, обяснява тя. Именно по тях заставали жреците – върховната каста на древното общество, което е построило светилището.
Кои са били тези хора?
Според проф. Радунчева, създателите на Змийския град са били част от високоразвита и дуална по структура цивилизация – с ясно разграничение между светска и духовна власт. Управниците обаче не били царе или военачалници, а жреци. Те не само управлявали обществото, но и били астрономи, лечители, архитекти и пазители на познание. Цивилизацията изчезва около 4 000 г. пр.н.е., но преди това оставя следи из цяла Евразия.
Изследванията на проф. Радунчева сочат, че хората от тази култура са били мигранти, движещи се в ритъм с космоса. „На всеки 2000 години се променя небесната сфера – тогава те се преместват. Първо идват от Мала Азия, после се насочват към Гърция, Египет, и отново се връщат към Мала Азия. След тях идват траките, които използват някои от светилищата, а в още по-късен период се появяват и християнски храмове върху същите територии“, обяснява археологът.
Подобни змийски изображения са открити и в Антиохия, Мала Азия, Италия, Испания и по почти всички острови в Средиземноморието. Там, както и в Сърница, се появяват символи като женска фигура с глава на змия или змийски тронове.
Има ли връзка с други мегалитни обекти?
Да. Освен с Мачу Пикчу, Змийският град е сравняван и с известни български светилища като Белинташ, Татул и Харман Кая. Проф. Радунчева е участвала в международни експедиции, заедно с известни учени като проф. Робърт Шох (геолог), Робърт Бовал (археоастроном от NASA) и астрофизикът Томас Брофи. Тези изследвания разглеждат ролята на древните светилища в контекста на знанието за звездите, земните токове и електромагнитните полета.
Енергийни полета и телургични токове
Изследователи и ентусиасти са провеждали експерименти в района, използвайки електроди за измерване на енергийни полета. Оказва се, че мегалитите в Змийския град действат като акумулатори на земна енергия. Телургичният ток се „събира“ и „освобождава“ на входа на комплекса. Електромагнитната активност е най-ниска през нощта и се покачва при изгрев. Според някои, начинът, по който са разположени камъните, напомня на съвременни ускорители на частици – структури, които насочват енергия в една посока. Дали това е съвпадение или доказателство за загубени знания?
И днес Змийският град чака своята наука
Журналистът Живко Тенев, участник в първата експедиция до Змийския град, казва: „Местните пастири разказват, че са водили стадата си на сянка под скалите. Отдолу не се виждат нито змийските глави, нито ниши, нито порталът. Единственото, което се вижда, е обикновена скала. Но от въздуха – това е друг свят.“
Змийското светилище, снимано от дрон.
Той допълва, че близо до комплекса се намира и Дикилиташ – възможният град на жреците, свързан със светилището. Възможно е именно там да е живял религиозният и социален елит на обществото, създало Змийския град. В околността се намира и светилището Доган Кая – известно с изсечени човешки профили, които също говорят за култова дейност и религиозен смисъл. Изсечените лица по скалите вероятно са изобразявали жреци, духовни водачи или божества, свързани с вярванията на древните хора. Целият район около Сърница е осеян със знаци от едно отдавна изчезнало общество, което обаче е оставило следи, достатъчно силни, за да ни накарат да се запитаме: какво всъщност знаем за най-старите обитатели на нашите земи?
Човешки профил при северозападния скален масив на Орлови скали.
Една изгубена цивилизация, едно неизследвано светилище
И до днес достъпът до Змийския град е изключително труден – теренът е пресечен, пътищата са обрасли, а държавно финансиране за организирани разкопки така и не е предвидено. Откакто е открит през 2016 година, светилището стои встрани от общественото внимание, а на територията му не са проведени нито задълбочени археологически разкопки, нито системни научни изследвания.
И това е повече от жалко, защото ако дори част от хипотезите за възрастта и значението на комплекса се окажат верни, Змийският град ще бъде едно от най-древните култови съоръжения не само в България, но и в цяла Европа.
Змийският град – българският Стоунхендж?
Проф. Ана Радунчева не крие увереността си, че става дума за археологическа ценност от световна величина, със значение, сравнимо с това на Стоунхендж във Великобритания. Ако в Англия хилядолетното каменно светилище се превърна в национална гордост и международен туристически обект, то у нас – Змийският град остава скрит в горите край Сърница, познат само на ентусиасти, местни пастири и няколко учени.
„Това място има не само културна и археологическа стойност – то носи енергия, мистичност и усещане за връзка с нещо, което е много по-голямо от нас. Може би заради труднодостъпността си, то е запазено. Но и забравено. Време е да го открием наново – като народ, като нация, като европейска цивилизация“, казва археологът.
Уфолози и алтернативни теории: мистика, енергия и звезден път
Интересът към Змийския град не идва само от археолози. Уфолози, езотерици и изследователи на алтернативна история също обръщат внимание на мегалитния комплекс. Някои от тях вярват, че древните архитекти са притежавали знания за електромагнетизъм, които сме загубили. Други твърдят, че мястото е използвано за комуникация със звездите – нещо като „астрална обсерватория“, чрез която се следяли промените в небесната сфера.
Измерванията на телургичния ток и разпределението на енергийни зони в рамките на комплекса пораждат въпроси: Случайни ли са разположението и формата на мегалитите? Или са част от система, изградена по модела на съвременен ускорител на енергия – но създадена хилядолетия преди ние да познаваме електричеството?
Място на силата… и на забравата
Историята на Змийския град е показателна за това как България – страна, богата на древност и културно-историческо наследство – често подценява или изцяло пренебрегва своите най-ценни открития. Докато Мачу Пикчу е посетен от над 1,5 милиона туристи годишно, а Стоунхендж има собствена музейна инфраструктура, Змийският град все още няма дори указателна табела.
И все пак – надеждата остава. Защото знанието не умира, когато е открито – а когато не бъде предадено. А легендата за Змийския град тепърва може да се превърне в нова глава от историята на човечеството.
България не е просто земя на траки, славяни и българи. Тя е земя на древни цивилизации, на култови центрове, на звездни пътища. Змийският град край Сърница е едно от онези места, които шепнат на вятъра истини, които науката тепърва трябва да осмисли.
А ние? Ние трябва да започнем да слушаме. И най-вече – да действаме.
Време е Змийският град да излезе от сянката. За да заеме своето място не само на археологическата карта на България, но и на световната.
Be the first to leave a review.
