Тихата корупция в културата – милиони за събития, които никой не помни
Културата в България отдавна се е превърнала в удобен параван за източване на публични средства. Особено на местно ниво, където отчетността е символична, а контролът – формален. Докато в София се обсъждат стратегии за културно развитие, в малките общини парите за „фестивали“, „пленери“ и „инициативи за културно наследство“ потъват тихо и редовно.
В страната всяка година се организират стотици културни събития с минимална публика – понякога 40–60 души, от които половината са участници и роднини. За тях се изписват бюджетни средства в размери, които биха стигнали за поддръжка на цяла библиотека. Концерти с микрофон от местния магазин се фактурират като „музикални продукции с професионално озвучаване“. Изложби в читалища без отопление се отчитат като „национални културни форуми“.
Най-характерен е случаят с Благоевград по времето на Атанас Камбитов. Градът стана известен с фестивали, които често бяха повече счетоводен, отколкото културен акт. Провеждаха се десетки събития годишно, отчитани с огромни бюджети и фиктивни спонсори. Именно тогава избухна скандалът с откраднатия касов апарат, използван за отчитане на билети от общинско мероприятие – детайл, който символично описваше цялата схема.
Подобни практики не са изолирани. В малките градове културните календари се превърнаха в удобен механизъм за прехвърляне на средства към приближени лица, сдружения и „културни посредници“. Фестивали, за които няма видео, няма публика и няма реален ефект, продължават да се финансират с десетки хиляди левове. Читалища с петима активни членове получават грантове за „иновативни културни проекти“.
Министерството на културата формално изисква отчет, но рядко проверява реалното провеждане на събитията. Контролът се свежда до снимка на празна сцена и подписан протокол. А там, където липсват данни, се появяват нови фактури и „допълнителни разходи за организация“.
Резултатът е абсурден. Културните бюджети на общините растат, но интересът към културата – не. Истинските творци и организации, които реално работят, остават без подкрепа, докато приближените кръгове продължават да организират събития „на хартия“.
„Тихата корупция“ в културата не се вижда в афиши и сцени. Тя е скрита в обществените поръчки, в отчетите на местните дирекции и в измислените културни събития, които се провеждат за чиновниците, не за хората.
Be the first to leave a review.