В Крибул „изцеление“ или търговия? Турска медийна асоциация цитира разследване на Топ Преса за съмнителни практики край Провирачката

България все по-често попада в полезрението на турски наблюдатели, когато става дума за местни явления с духовен и икономически оттенък. Последният пример идва от село Крибул, община Сатовча, където под знака на „лечението с вяра“ се развиват ритуали, които предизвикват остри спорове.

Турската организация Anadolu İttifakı Medya ve Toplum Derneği публикува на 5 октомври материал под заглавие “Kribul’da şifa mı, yoksa ticaret mi?” (в превод: „В Крибул – изцеление ли е, или търговия?“), в който се позовава на репортажи и сигнали на Топ Преса – България.

„Kribul köyünde halka açık şifa uygulamaları artıyor. Bir kısım halk umut arıyor, bir diğer kısım şüphe duyuyor,“ пише турската организация в началото на разследването. Преводът е ясен: вярата на хората се сблъсква със съмнението.

Според Anadolu İttifakı, в Крибул се събират хора от цялата страна, които плащат между 30 и 100 лева, за да преминат през ритуали, обвързани с „лечебния камък“ и местната лечителка баба Юлия. В материала се посочва, че някои жители твърдят, че са получили помощ, но други говорят за „индустрия на надеждата“.

„İnsanlar umutla geliyor, ama sonunda hayal kırıklığı yaşıyor,“ цитира асоциацията думите на местен човек – „Хората идват с надежда, но си тръгват разочаровани.“ По данни, цитирани от турските журналисти, няма публично известни проверки на дейността около Провирачката. Anadolu İttifakı посочва, че българските институции са получили множество жалби и сигнали, но „отговорите са били неясни“.

В документа се използва определението “hukuki gri alan” – „правна сива зона“. То обобщава ситуация, в която няма обвинения, но има достатъчно основания за съмнение и проверка.

Турските журналисти не вземат страна. Те представят фактите и цитират както защитници, така и критици. Според тях местната общност е разделена:
„Bir kısmı ‘babaannelerimizin geleneği’ diyerek savunuyor, diğer kısmı ‘insanların inancı üzerinden para kazanılıyor’ diyor.“
Едни наричат това традиция, други – търговия с вяра.

От Топ Преса напомнят, че разследванията им за Крибул се водят от години и включват данни за нерегламентирани плащания, липса на фискални документи и неясен произход на част от даренията.

Anadolu İttifakı завършва публикацията си с призив:
„Yetkili Bulgar kurumları, Kribul’daki uygulamaları resmi denetime almalıdır. Halk bilgilendirilmeli, sağlık güvenliği korunmalıdır.“
В превод: „Компетентните български институции трябва да извършат официална проверка. Хората трябва да бъдат информирани, а здравната сигурност – гарантирана.“

Топ Преса ще предостави пълните си материали и документи на компетентните органи, включително интервюта със свидетели и записи от терен. Редакцията напомня, че не води кампания срещу религиозни практики, а настоява за прозрачност и отчетност, когато става дума за пари, ритуали и здравето на хората.

Случаят „Крибул“ вече има международен отзвук. А когато и съседите питат “şifa mı, ticaret mi?”, отговорът е дължим не само на вярата, а и на държавата.

В публикацията на Anadolu İttifakı е включено и становище на турски експерт по религиозни въпроси, който предупреждава за духовните рискове от подобни практики. Според него това, което в Крибул се представя като „вяра и изцеление“, всъщност носи белезите на синкретизъм и суеверие, което противоречи на каноните на исляма.

„Bu tür akımlar, İslam’ın özünden uzaklaşmış halk inanışlarıdır,“ коментира д-р Ахмет Кая от Института за богословски изследвания в Бурса. „Gerçek iman, Allah’ın kelamına ve sünnete dayanır. Şifa Allah’tandır, parayla satılamaz,“ добавя той – „Истинската вяра се основава на словото на Аллах и на сунната. Изцелението идва от Аллах, то не може да се продава.“

Експертът подчертава, че такива местни явления често се превръщат в опасна смесица от фолклор, езически ритуали и икономически интереси. „İnsanlar çaresizlik içinde umut ararken, din sömürüsü ortaya çıkıyor,“ казва той. „Bu durum hem İslam’a zarar verir, hem toplumun güvenini yıkar.“ Превод: „Когато хората търсят надежда в отчаяние, се появява експлоатация на религията. Това вреди както на исляма, така и на общественото доверие.“

Според него държавата и религиозните институции трябва да реагират ясно: вярата не може да се превръща в услуга, а духовността не трябва да се измерва в пари.