„Не сме роби!“ — Национална стачка днес срещу 13-часовия работен ден спря транспорта в цяла Гърция
-
- октомври 1, 2025
Гърция буквално спря. Влакове не се движат, фериботите останаха по пристанищата, Атина е без градски транспорт, а улиците на десетки градове се изпълниха с гневни хора. Причината? Плановете на консервативното правителство начело с Кириакос Мицотакис да узакони 13-часов работен ден предизвикаха национална 24-часова стачка и вълна от недоволство.
Стачката, водена от двата основни синдиката – GSEE (частен сектор) и ADEDY (държавен сектор), обхвана почти всички сфери – учители, болничен персонал, държавни служители, железопътни работници, моряци, шофьори и много други. Демонстрациите избухнаха в цялата страна около обяд, а синдикатите излязоха с категорично послание: „Реформата е атака срещу човешкото достойнство“.
В центъра на спора е все още неофициален законопроект, който позволява на работодателите да изискват от служителите си да работят до 13 часа на ден при „извънредни обстоятелства“. Това трябва да става със съгласието на работника и срещу 40% увеличение на заплащането, като мярката може да се прилага до 37 дни годишно. Според правителството това е механизъм за по-голяма „гъвкавост“ в икономиката.
Прокомунистическият синдикат PAME не спести думи: според тях правителството „легализира съвременно робство“, където хората ще се превърнат в изтощени работни единици без право на личен живот. „Не говорим за реформи, а за регрес. Това е опит за узаконяване на 19-ти век в 21-ви“, заявиха от синдиката.
Министърът на труда Ники Керамеус настоя, че това е изключителна и доброволна мярка, валидна само в строго определени случаи. „Не става дума за задължение, а за възможност за онези, които искат да работят повече и да печелят повече“, подчерта тя пред телевизия Mega TV.
Самият премиер Мицотакис също защити реформата, като посочи, че много млади хора в момента имат по две работни места и това ще улесни трудовите им отношения. „Гарантираме свобода на избор и за работодателя, и за работника. Това не е антисоциално“, заяви той.
Но обществото не е убедено. Въпреки че икономиката на Гърция показва устойчив растеж от 2,3% през миналата година, според Европейската комисия, ниските заплати и високите разходи за живот продължават да мачкат ежедневието на гърците. Минималното възнаграждение е 880 евро месечно – недостатъчно, според синдикатите, за да покрие дори базови разходи.
Гърците вече са сред най-натоварените работници в ЕС, със средно 39,8 часа на седмица – далеч над средните 35,8 часа за ЕС. А в туризма, един от ключовите сектори на икономиката, условията често са безмилостни – 12-часови смени без почивен ден, особено в пиковите летни месеци.
Освен това, Гърция вече легализира шестдневната работна седмица в някои сектори – нещо, което беше прието с широко неодобрение.
Синдикатите предупреждават, че сега не става дума просто за една конкретна реформа, а за дългогодишна тенденция към дерегулация на трудовите права. От дълговата криза през 2009 г. насам, работниците плащат цената на икономическите експерименти, а новата мярка е поредната стъпка към демонтаж на социалната държава, казват те.
Стачката е ясен сигнал – хората не вярват, че „свободата на избор“, за която говори Мицотакис, е реална. Те усещат натиск, умора и страх. А когато ежедневието започне да прилича на борба за оцеляване, става ясно, че границата между труд и експлоатация е била прекрачена.
Гърция отново е на кръстопът. Между икономическата ефективност и човешкото достойнство. Между свободата да работиш и принудата да оцеляваш.
Въпросът е: накъде ще поеме?
Be the first to leave a review.
