ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА: 13 милиона за Кръстова гора и Белинташ … само на думи! Защо пътят, който „строят“ от 45 години, не е мръднал и метър
-
- септември 17, 2025
Пътят до Кръстова гора е не просто инфраструктурен проект. Това е пътят на една държава към самоуважение. И когато той стои недостроен 45 години, когато хиляди хора продължават да минават по разбити пътища за да стигнат до най-святото място в Родопите, а и в България, тогава въпросът не е дали някой не си върши работата, а защо не си е свършил работата.
45 години чакане. 45 години лъжи. И нито един метър асфалт!
Докато хиляди българи коленичат в молитва на Кръстова гора — свято място, пропито с вяра, надежда и мъчение — българската държава демонстрира пълно пренебрежение към светините ни.
Кръстова гора не е просто дестинация. Това е храм под открито небе. Това е символ на духовността ни, на православната ни вяра, на търсенето на изцеление — на тялото и на душата. Хиляди хора идват всяка година от всички краища на България — с болка, с молитва, с надежда. А какво им предлага държавата? Един разбит, тесен, опасен път, който минава през Лъки, Югово и село Борово, и който при всеки по-голям празник се превръща в капан.
Някога, още преди половин век, по времето на социализма, строителни войски започнали да динамитят скалите при село Мостово, за да прокарат нов път към Кръстова гора. Местният горски, дядо Стефан, отишъл лично в Пловдив да се оплаче — от гърмежите, от уплашените животни, от унищожаването на природата. Историята разказва, че когато думите му стигнали до тогавашния партиен велможа Пенчо Кубадински, строителството било прекратено незабавно. С един удар на масата.
Така духовната артерия между Родопите и Кръстова гора остана затворена за поколения напред.
Оттогава до днес — почти нищо не се е променило. Само думите. През 2020 г. кметският наместник на Мостово Райчо Тютюнджиев обяви, че проектът за път до Кръстова гора е готов и струва 4,5 млн. лв. Обеща се, че ще бъде реализиран до края на мандата на кмета. Пет години по-късно — не само че мандатът изтече, но и документите събират прах в някое чекмедже.
Идеята за пътя е не просто стратегическа — тя е съдбовна. Новият маршрут ще съкрати пътуването до Кръстова гора с 27 километра и ще съживи цели села в района – Червен, Доброслав, Орешец, Врата, Сини връх. В почивните дни Мостово се пълни със стотици хора, които търсят спокойствие и природа в местните къщи за гости.
Но без път – няма туризъм, няма развитие, няма живот.
Паралелно с този срамен провал, още едно национално богатство тъне в мизерия –Белинташ. Тракийско светилище, безценно културно-историческо наследство, свързано с древните вярвания и ритуали на предците ни, посещавано от хиляди всяка година. А как се стига до него? С трошенокаменна настилка, липса на път, липса на паркинг, липса на всякаква туристическа инфраструктура. Място с национално значение, оставено на произвола и калта!
Деретата- в отпадъци
Проектът за Белинташ предвижда:
- 2 км нов път;
- Паркинг за автобуси и автомобили;
- Туристически информационен център;
- Цялостна туристическа инфраструктура.
Прогнозна стойност: 5 милиона лева.
Проектът за пътя до Кръстова гора? 8 милиона лева.
Общо: 13 милиона лева.
Знаете ли колко километра асфалт има днес по тези трасета? 0.
Нула.
Празни обещания. Безкрайни стратегии. Концепции с гръмки имена като „КИТИ“, доклади с диаграми, презентации и чиновници, които си говорят сами. А хората — те газят в калта, вървят по камъни и завиват по опасни завои, за да стигнат до духовната си родина.
Срам!
Какво още трябва да се случи, за да се разбере, че тук не става дума само за туризъм. Става дума за национална чест. За уважение към културата, вярата и историята. Беланташ и Кръстова гора са символи. А вие ги тъпчете с бездействие!
Години наред местните хора се борят. С проекти. С подписи. С разговори. С молби. И с надежда. Същата онази надежда, с която поклонниците коленичат в Кръстова гора. Докога още?
Докога ще позволяваме светините ни да бъдат заложници на бездушие, бюрокрация и пълно институционално презрение? Не е просто срам. Това е национално предателство.
Време е някой да отговори защо светините ни са изоставени, а безсмислени проекти на другаде летят с милиони.
Време е не за нови обещания, а за реални действия.
Време е Кръстова гора и Белинташ да получат това, което им се полага – достъп, грижа и уважение.
Защото България без памет и без вяра – не е България!
Всичко е обрасло- а дупките…. Дори и Луната би ни завидяла
Be the first to leave a review.
