ТОП ПРЕСА представя Дъбраш: Ридът на омагьосаните пейзажи и забравените истории
В най-югозападният край на Родопите се намира ридът Дъбраш – между долините на реките Места и Доспат. Наричан още Беслетски рид или Доспатска планина, в него се намират многобройни природни чудеса – гъсти гори, живописни долини, причудливи скални образувания, бързи реки, бистри потоци, минерални извори и легенди, мнооого легенди.
Билото му с височина от около 1600 м. е широко и заравнено, с отделни върхове, като от тях най-висок е връх Беслет (1938 м.). Името му идва от вярванията на местните хора, че горите на Дъбраш са толкова гъсти, че в тях може да изчезнеш „без следа“ – оттам и Беслет.
В западното и югозападно подножие на най-високия връх на хребета Дъбраш – Беслет, който може би съдържа в себе част от етнонима на бесите, са съсредоточени четири значими и проучвани от експедицията ни скални светилища, а именно – Кара таш, Али алан, Селанов бук и известното и преди нашите проучвания скално светилище Кози камък. Мегалитното светилище Селанов бук се намира в непосредствена близост до тракийско и късноантично селище в м. Старото водно стопанство, в поречието на р. Вищерица. Сакрализирана е естествена скална „гъба“, която отдолу цялата е надупчена с кръгли, елипсовидни и правоъгълни ниши, така, че наподобява пита от пчелен кошер. На североизток нишата е пробита и преминава в скална арка, над която отгоре се „излива“ широк канал, изтичащ от импозантен скален котел. Котелът е изсечен отгоре върху „шапката“ на скалната гъба. Култовите площадки в съседство са осеяни с множество вкопавания – жертвеници. Те имат кръгла, елипсовидна или сложно-съставна форма. Имайки предвид символиката на пчелата и пчелния кошер, най-общо този забележителен по своята стойност мегалитен паметник трябва да се свърже с Великата богиня – майка.
Голямото съсредоточване на значими скални светилища в западното и югозападно подножие на вр. Беслет, към които трябва да прибавим и това от Каялийски скали, като че ли подкрепя първоначалната ни хипотеза, че този топоним може да се свърже с етнонима на бесите, а върхът да се мисли като символ на космическата планина.
В североизточната част на Беслет, склоновете на рида се спускат стръмно към Доспатската котловина. Склоновете му към долината на р. Места (на югозапад) са полегати, прорязани от речни долини, сред които най-красиви са тези на реките Канина и Сатовчанска Бистрица. Река Канина прорязва планината и си пропрява път към р. Места, а в миналото често е прииждала и е помитала всичко по пътя си, затова я нарекли „Кървавата река“. В средното си течение тя образува тесен и страховит каньон с бързеи и прагове, а в близост до с. Ковачевица се намира Синият вир. Съществува и друга легенда.
Река Канина е наричана „Кървавата река“ заради трагична легенда, свързана с времето на османското владичество. Според преданието, когато османските орди насилствено помохамеданчвали населението в Родопите, те стигнали до село, разположено край реката (най-вероятно село Огняново). Местните жители отказали да приемат исляма и в знак на протест се хвърлили в реката. Водите на реката почервенели от кръвта им. Според друга версия на легендата, турците избили много от жителите на селото заради отказа им да сменят вярата си и хвърлили телата им в реката, която се обагрила в червено. Името „Кървавата река“ остава като трагичен спомен за тези събития и за смелостта и съпротивата на местното население срещу насилствената смяна на вярата. Въпреки че тази история се предава като легенда, тя отразява тежките времена и насилието, на което е било подложено българското население по време на османското владичество.
В долината на река Доспат – в североизточното подножие, са скалните феномени Жабата и Побит камък. Последният представлява 5-метрова скала, стърчаща самотно сред ливадите.
В една от легендите за скалния феномен „Жабата“ в Дъбраш , се разказва, че живяла някога в едно от селата в рида Дъбраш много красива, но завистлива и злобна мома. Тя постоянно клюкарствала и се опитвала да навреди на другите. Един ден, докато вървяла през гората, срещнала стара баба, която ѝ направила забележка за лошото ѝ поведение. Вместо да се смири, момата започнала да се подиграва на старицата. Ядосана, бабата (която всъщност била горска фея или орисница) я проклела: „Щом сърцето ти е студено и отровно като на жаба, дано и ти се превърнеш в такава, за да останеш завинаги в тази гора и да напомняш на всички за злобата си!“ В същия миг, момата се вкаменила и приела формата на огромна жаба, която и до днес може да се види сред скалите на Дъбраш. Местните вярват, че в дъждовни нощи може да се чуе жално квакане, което е стонът на вкаменената мома, съжаляваща за своите грешки.
Разбира се, легенди не липсват и за феномена „Побит камък“.
Легенда за хвърления камък: Някога, в тези земи живял огромен великан. Той бил разгневен на хората от близкото село, които го обидили. В своята ярост, той откъснал огромен камък от планината и го хвърлил към селото, за да го разруши. Камъкът обаче паднал по-рано, насред ливадите, и се забил в земята, оставайки да стърчи самотно като вечен спомен за гнева на великана..
Според друга, по-мистична легенда, този камък не е обикновен. Той е откъснат от небето – паднала звезда или метеорит. Мястото, където е паднал, е свято и носи специална енергия. Местните вярвали, че докосването на камъка може да донесе късмет, изцеление или плодородие. Затова често са идвали тук, за да се молят или да оставят дарове.
От „Побит камък“ към Каялийските скали…
Каялийските скали представляват скален лабиринт от десетина успоредни скални ивици, високи между 10 – 50 метра, които са пръснати сред вековна иглолистна гора на обширна площ. Други красиви скални образувания в Дъбраш се намират при село Црънча и при каньона на река Доспат. Невероятно красиви са Дормановите скали, наричани още Сватбата, които се намират в близост до село Осеново.
Легенда за скално образувание Сватбата
Историята датира от преди векове. Според местните жители млади влюбени от Осеново и Гостун се влюбват, сгодяват се и идва денят на сватбата им. Сватбарите тръгват към мястото на бракосъчетанието, но свекървата се сеща, че е забравила нещо. Моли да я изкачат, а тя ще се върне, но няма да се бави. Наистина, не минава дълго време.
Връща се, но тях ги няма. Свекървата се ядосва много, настига ги и ги проклина. Те се превръщат в каменни фигури- скали, а тя е изобразена като разярена мечка, която се е изправила на задните си лапи и е отворила устата си. През последните години обаче се формират още и още скали, така че сватбата се увеличава, но проклятието на свекървата остава.
Има и друга легенда, която местните разказват. Местността се нарича и Друманови скали. Името идва от дядо Друман, която живеел в село Гостун или Осеново, но щом започнало османското нашествие, той бяга и се крие в скалите. Те не го намират, а той изчезва безследно, но остава верен на вярата си.
Южните склонове на Дъбраш са обрасли с вековни дъбови гори и са дали името на целия рид. В резерватите Конски дол и Тъмната гора има иглолистни и смесени гори, а там е и най-голямото естествено брезово находище в България. Посетете този райски край на България и открийте магията на Родопите!
Be the first to leave a review.