Кому е полезна в този дигитален свят сладката държавна работа в РТВЦ – Благоевград?!
-
- януари 27, 2025
Съдбата на Българското национално радио и на Българската национална телевизия (БНТ) след 10.11.1989 г. е незавидна според някои, според други си е чиста 6-ца от тотото . Десетилетие след промените двете медии са подложени на силен и продължителен политически натиск. Отсъствието на устройствен закон, каквото е изискването за демократичното им функциониране от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България от 1991 г., подпомага тази управленска практика да се наложи успешно преди и след приемането на сега действащия медиен закон в края на 1998 г. Своеобразно по своята настойчивост е това усилие спрямо Българската национална телевизия.
То се отнася както към националните, така и към регионалните й програми. Стартирането на частната инициатива в областта на телевизионното излъчване не отклонява фокуса на този „натиск“. Напротив, стимулира го да се затвърди и превърне в хронично и неизкоренимо за българската действителност заболяване. Активизира формирането на неприемлив за свободните общества постулат, че точно тази медия трябва да бъде потискана политически, притискана финансово и ограничавана технологично. Тоест живи да ги ожалиш….
Като дори всичко това се случвало под благовидния и лицемерен предлог, че трябва да се даде път на стопанската дейност, да се разбие монополът в медийния сектор и да се привлекат чуждестранни инвестиции. Нека обаче да видим, това дали е така?!
Възникване и развитие на регионалните телевизионни програми в България
Българската национална телевизия има четири районни поделения, които възникват през 70-те години на миналия век – в Благоевград, във Варна, в Пловдив и в Русе. Те се появяват от нищото в рамките на 5-годишен период по време на управлението на генералния директор Иван Славков.
Регионален телевизионен център в Благоевград е създаден през 1975 г. като регионално поделение на Българската национална телевизия. Първото ефирно излъчване е осъществено на 9 септември 1975 г. с участието на Иван Славков – генерален директор на БНТ и Петър Дюлгеров – първи секретар на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в Благоевград. Водеща от новото студио е Юлия Велева. Като единствен телевизионен оператор в региона регионалното поделение на държавната медия се превръща в най-авторитетната медийна организация в Югозападна България. Причината за неговото възникване е да се отговори на агресивната пропаганда на съседна Социалистическа федеративна република Югославия.
Чрез ефира на БНТ в него се подготвят, реализират и излъчват телевизионни предавания с всестранна жанрова тематика – новини, спортна информация, актуално-публицистични предавания и документални филми, свързани с националното историческо, културно и фолклорно наследство: „От извора“ – първото фолклорно състезание в националната телевизия, “Студио Българска история“, “От песен в песен“, “Фолклорни срещи“, “Фолкшоп“, „Бисери от Македония“, „Изкуството да живеем“, „Още за риболова“, “Студио 64“ и др.
През 1992 г. РТВЦ-Благоевград започва излъчването на двучасова регионална програма „Канал Пирин“. На 19 юли 2001 г. тази програма вече има лиценз за 4-часово ефирно време, което постепенно се увеличава, като през 2008 г. лицензираната програма достига 8 часа и се излъчва с ново наименование – БНТ Пирин.
Финансови показатели, или как се сдобиваме с разходи от 93 770 100 лв., при приходи от 10 000 000 лв. и субсидия от 80 553 500 лв.
Бюджет във връзка с указания на МФ, дадени с писмо № БЮ 1/18.03.2022 г., за подготовката и представянето на бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за периода 2023-2025 година, бе изготвена, приета от УС на БНТ бюджетната прогноза на БНТ за периода 2023-2025 г., съобразена с бюджетните взаимоотношения, определени с Решение № 268 на Министерски съвет от 27.04.2022 г. Определените размери на трансфери, ограничават финансовия ресурс, с който БНТ следва да финансира и развива своите програми и затрудняват обезпечаването на законодателно регламентираните задължения на БНТ като обществен оператор. В хода на бюджетната процедура 2022-2024 г. с Решение на Министерски съвет № 42 от 01.02.2022 г. е одобрена Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., където бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за БНТ е в размер на 82 553 500 лв. за 2022 г. С Решение № 51 на Министерски съвет от 03.02.2022 г. е утвърден норматив за час програма на БНТ за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми през 2022 г., както следва: · от 1 януари до 31 март – в размер на 2 175 лева; · от 1 април – в размер на 2 184 лева.
С последващо Решение на Министерски съвет № 141 от 10.03.2022г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., одобрена с Решение № 42 на Министерския съвет от 2022 г., се намалява бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за БНТ на 80 553 500 лв. за 2022 г. С Решение № 140 на Министерски съвет от 10.03.2022 г. е утвърден норматив за час програма на БНТ за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми през 2022 г., както следва:
- от 1 януари до 31 март – в размер на 2 118 лева; · от 1 април – в размер на 2 127 лева. При така определения норматив за час програма, предоставената държавна субсидия следва да обезпечи 35 040 часа програма, в това число:
- „БНТ 1“ – 8 760 часа /24 часа на ден/;
- „БНТ 2“ – 8 760 часа /24 часа на ден/;
- „БНТ 3“ – 8 760 часа /24 часа на ден/;
- „БНТ 4“ – 8 760 часа /24 часа на ден/. Със Закона за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/ за 2022 г. е определено бюджетно взаимоотношение на БНТ с централния бюджет в размер на 80 553 500 лева, в т.ч. 6 100 000 лева целева субсидия за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи в изпълнение на чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. При спазване указанията на Министерство на финансите, дадени с писмо ДР № 2 от 22.03.2022 г., УС на БНТ прие бюджет на БНТ за 2022 г., разпределен по регионални центрове и почивни бази. Намалението на трансфера от централния бюджет за БНТ в размер на 2 000 000 лв. за 2022 г. се отрази негативно върху една от най-скъпо струващите дейности на БНТ, а именно таксите за цифрово наземно радиоразпространение на 3 от програмите на медията, необходимият финансов ресурс за която на годишна база е в размер на 9 289 410 лева. На основание чл. 62, т. 6 от Закона за радиото и телевизията, при спазване разпоредбите на Постановление № 31 от 17.03.2022 г. на Министерския съвет, Управителният съвет на БНТ утвърди Бюджет за 2022 година /Протокол № 13 от 31.03.2022 г./ със следните параметри:
- Наличност по сметки към 01.01.2022 г. – 1 083 120 лв.;
- Субсидия – 80 553 500 лв., в т.ч. 6 100 000 лв. за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи;
- Приходи в размер на 10 000 000 лв.;
- Разходи в размер на 91 636 620 лв. Съгласно изискванията на ПМС № 31/17.03.2022 г. беше изготвено и прието от УС на БНТ месечно разпределение на бюджета на БНТ за 2022 г. Във връзка с ДР № 2/22.03.2022 г. на МФ, относно изпълнение на държавния бюджет и на сметките за средствата от Европейския съюз за 2022 г., са извършени промени по бюджета на БНТ за 2022 г. и актуализирано месечно разпределение на бюджета на БНТ.
Предлагам на Вашето внимание информация относно процентното изпълнение на приходите по поделенията на БНТ:
Изпълнение на разходите по бюджета на БНТ
Към 31.12.2022 г. отчетените разходи са в размер на 93 770 100 лв., при годишен план в размер на 95 882 187 лв. Изпълнението спрямо уточнения годишен план е 97,80%. Разпределението по дейности от ЕБК, е както следва: Ø дейност „Телевизия” – за подготовка, създаване и разпространение на телевизионна програма – 93 108 789 лева; Ø дейност „Почивно дело” – 660 001 лева; Ø дейност „ОМП, поддържане на запаси и мощности“ – 1 310 лева. Предлагам на Вашето внимание информация относно процентното изпълнение на разходите по поделения спрямо плана им и спрямо общия разход на БНТ.
Телевизията – трансформация в глобално дигитално забавление
Бъдещето на медиите в ерата на дезинформацията включва всички посредници, на които бихме се доверили- традиционните медии, социалните медии или телекомуникационните гиганти…
Глобалният медия бизнес очевидно показва, че традиционното гледане на телевизия намалява, особено сред милениум поколението. Видео потреблението нараства, подхранвано от общото повишаване на онлайн видео потреблението, конкретно мобилните услуги и видео по поръчка. Потребителите гледат съдържание често в съчетание с други форми на забавление – т. нар multi-tasking – гледане и ползване на няколко програми едновременно. Ето защо, световните телевизионни корпорации инвестират много в стримийнг услуги и оригинално съдържание – такиваонлайн продукти и брандове, които да предоставят адекватно на очакванията на публиката дигитално съдържание – истории и съпреживяване. Всички тези аспекти в оформянето на бъдещето на медиите водят до т.нар. конвергенция между аудио-визуални и телекомуникационни индустрии.
Предизвикателствата пред телевизионния пазар в България следват подобни глобални тенденции. Новите медийни компании, които се очаква да се установят на местно ниво, би следвало да развиват услуги, които да свързват потребителите със съдържание през няколко екрана – в движение, вкъщи, онлайн, офлайн, чрез телевизионна програма или каталог по заявка – т.нар. линейна или нелинейна услуга.
Бъдещето на местните медии се нуждае от много по-задълбочено размишление, което да преминава през публичния контрол, политическите въпроси от типа на “горещ картоф” и свободния избор на потребителите.
Всичко това ни довежда до въпроса, кому наистина е полезна в този дигитален свят сладката държавна работа в РТВЦ – Благоевград и като цяло регионалните телевизионни програми в България?!
Be the first to leave a review.
