Скандал! Кариерата в Беслен ще съсипе и здравето на хората и бъдещето в туризма на региона! ФАКТИ И ДОКУМЕНТИ
-
- ноември 28, 2024
Тази красота ще бъде съсипана от бъдещата кариера
Конфликтът хора-кариери стана съвсем нормално явление у нас. Мине, не мине време и виждаме протестиращи хора срещу кариери за добив на всякакви материали. После всичко утихва, забравя се и така до следващият протест.
И никой в държавата ни не прави анализ защо са толкова чести протестите, след като всички знаем, че тази дейност би трябвала да е от обществена полза за всички нас – за строеж на пътища например, но не знаем колко опасна е за качеството ни на живот в бъдеще. Как би се отразила тази дейност на природата около нас, когато всъщност нас няма да ни има вече, но ще ги има нашите деца, внуци правнуци. Още преди месец управителят и съдружник в „Илинденски мрамор“ Иван Шкевов качва на сайта на РИОСВ над 300 стр. документи за общественото обсъждане, което задължително съпровожда инвестиционно намерение за разработване на ново находище. Фирмата му „Илинда“ ООД, регистрирана в гърменското с. Марчево, получава през 2022 г. концесия за 35 г. за изграждане и експлоатация на открита кариера за добив на амфиболови гнайси в находище „Беслен“, с. Беслен, община Хаджидимово.
Процедурата се забавя, след като РИОСВ-Благоевград я подлага на процедура по оценка на въздействието върху околната среда, тъй като теренът попада в 2 защитени зони за опазване на дивите птици и природните местообитания на дивата флора и фауна. Първоначалната преценка на екоинспекцията е, че изкопните работи ще навредят на птиците и животните, ще нарушат местообитанията им, ще замърсят въздуха и минаващата наблизо река Места, и т.н. След двугодишни полеви проучвания експерти обаче са на мнение, че това увреждане ще е минимално и няма проблеми изкопните работи да започнат.
Находище „Беслен”, в което се добиват скалнооблицовъчните материали, е само на 644 м от Беслен и на 2,13 км от съседното с. Теплен. Откритият рудник е на площ от 89,3 дка. Теренът е с голяма денивелация и представлява основно запустели, необработваеми земеделски земи. Плановете на концесионера са за добив на 4350 тона гнайси годишно. В находището са изчислени запаси с общ обем от 148 682 куб.м и ресурси с общ обем от 904 894 куб.м от амфиболови гнайси.
Хората, които смятат, че ще бъдат засегнати от разработването на находището, се възпротивиха и заплашиха с протести. „Цяла България говори за екологии и за екологично чиста България, вие ще правите кариери тука да тровите хората, нашите деца какво ще дишат, нали това са белодробни заболявания, ракови заболявания…“, недоумяват хората. Преди дни разбираме, че група подкупн иполитици и обикновени хора в заведението на бившия кмет на селото са агитирали свои съселяни да говорят сред обществото, че проблеми няма да има. Никой обаче не вярва на клакьорите.
Предишната кариера на Шкевов в района също бе посрещната с протестна подписка от над 150 души от няколко села, въпреки че тя беше само на 4 дка. В крайна сметка протестът не доведе до спиране на изкопните работи. В България няма ясни правила за съвместно съществуване на хора и кариери, а държавата ни сама е поставила мина за този остър конфликт между двете страни – инвеститори концесионери, които искат да развиват стопанска дейност, и хората, които искат да имат здравословна жилищна среда и да не бъдат подложени на геноцид.
Тази красота ще бъде съсипана от бъдещата кариера
Всяка една страна е в правото си, а държавата е длъжна да осигурява условия и за двете страни и после да контролира кой как се ползва от правото си. И ако има нарушения, трябва да има санкции – безпощадни санкции.
Само че държавата ни е абдикирала от задължението си да създаде безопасна и здравословна среда за живот на хората.
Въпросът за кариерите в село Беслен не е само откъде минават камионите с натоварения камък, а безопасно ли е хора да живеят в район с подобно замърсяващо производство?!
На по-малко от 1500 м от прозорците на гражданите. Това е максималното отстояние, на което масово се намират кариерите за добив на подземни богатства, които предизвикват сериозни негативи за хората – шум, взривове и запрашаване, унищожаване на реколтата и имуществото, както и инциденти и постоянен риск за здравето.
12 години след отмяната на Наредба 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищата липсата й се усеща все по-осезаемо. Без регулации за защита на обществото от вредни производства, концесиите за добив на подземни богатства в непосредствена близост до населени места масово се одобряват и разрастват.
От близо 250 подписани договора за концесии от 2011 г. досега, 150 се намират на по-малко от 1500 м от прозорците на гражданите. Това показва анализ на „Зелени закони“.
Анализът обхваща периода след 1999 г. и включва общо 552 концесии за добив на подземни богатства, включително за строителни и скалнооблицовъчни материали, за индустриални минерали и метални полезни изкопаеми. Данните са налични в публичния национален концесионен регистър, който се поддържа от Министерски съвет. Регистърът на разрешенията за търсене и проучване към Министерството на енергетиката разкрива и друга тревожна тенденция – още 171 актуални издадени разрешения за проучване на подземни богатства.
Наредба 7, единствената защитаваща здравето на хората наредба към Закона за здравето, е отменена през 2011 г. с аргумент, че преценките на регионалните здравни инспекции и процедурите чрез оценка на въздействието върху околната среда са достатъчни за тази цел. Времето обаче доказва, че подобен начин на контрол не е достатъчно ефективен. Голяма част от кариерите се допускат без оценка на въздействие на околната среда, въпреки добива посредством взривове. А отрицателните становища от РЗИ са рядкост, дори когато има очаквано отрицателно въздействие, здравен риск и опасно близки отстояния.
В същото време, на фона на това, че село Беслен е последното село преди границата на България с Гърция, пътят до там е вълнуващ заради поглъщащата красота на Пирин. Докато пътува в тази посока, човек се чувства напълно потънал в прегръдките на планината. Влюбва се – в свежия дъх от зелените вълни на красивите горски масиви, в щипещите слънчеви лъчи, в песента на виещите се реки. Дори прашните завои са красиви. Романтичното докосване, което човек получава с природата в тази част на България остава завинаги.
Много малка част от планина Боздаг се намира на българска територия и затова връх Чиплакбаир е най-високият й връх с едва 1091 м надм. вис. Туристически маршрут до него няма, но може да се стигне изключително лесно от село Беслен. Подчертаваме, че връх Чиплакбаир е граничен връх и за изкачването му е нужно да бъде уведомена гранична полиция.
Преходът до връх Чиплакбаир е кратък и лесен, но е хубаво да използвате GPS трака, защото в средата има няколко оплетени черни пътища и е много лесно да се объркат. Село Беслен е приятно нископланинско селце, до което се стига по тесен, но перфектен асфалтов път.
Тук голям потенциал би имал селският туризъм. В България той е все по-популярна алтернатива за тези, които търсят спокойствие, чиста природа и докосване до традициите. Тази форма на туризъм предлага уникалната възможност да избягаме от забързаното градско ежедневие и да се потопим в атмосферата на малките, но уютни селца, където времето сякаш е спряло.
Тенденцията към селския туризъм не е нова, но в последните години забелязваме истински бум, благодарение на желанието на хората да се свържат отново с природата и с автентичния бит на село като Беслен. То предлага спокойствие, което е невъзможно да бъде намерено в големите градове, а връзката с природата става все по-ценна за хората, живеещи в забързана и дигитализирана среда.
Друг важен фактор е възможността да се докоснем до автентичния български бит и култура. В селата като Беслен традициите са запазени живи – от местната кухня до народните обичаи и занаятите. За мнозина това е шанс не само да почиват, но и да научат нещо ново, да участват в стари ритуали и да присъстват на Бесленска сватба.
Be the first to leave a review.
