Градът: За благотворителността и показността

Лили ОХАРА

Наближава най-светлият християнски празник – Ко­леда в нашия град. Това е времето, през което правим някои равносметки, опитва­ме се да оставим несгодите в старата и да дадем нов шанс на доброто да ни последва в Новата година. Време през което се вглеждаме в душите си и се стараем да не бъдем завършени егоисти. Дните преди Коледа са белязани със знака на благотворител­ността. А тя също като хората е с две лица. Едната незабе­лежима, не натрапваща се и от сърце, другата – парадираща, бездушна, нелицеприятна и фалшива.

Инициативен комитет на хората с увреждания в Дуп­ница призовават собствени­ците на хранителни магазини да обособят по една „Коледна кошница“ в близост до касите си, където клиентите да оста­вят в тях трайно пакетирани продукти като ориз, брашно, захар и други. Идеята е съ­браните продукти да бъдат раздадени на хора, които не получават енергийни помо­щи заради надвишен с до 10 лева допустим доход. От инициативния комитет при­зовават всички дупничани с добри сърца да се включат в дарителската кампания.

Призоваваме магазини­те в Гоце Делчев, да вземат примера на своите колеги от Дупница, да направят кошни­ца за бедни, да свалят цените и да се спре със спекулата на празници цените да се за­вишават. Докато търговците изповядват кредото. Ден го­дина храни“, със сигурност скоро няма да се наречем ев­ропейци.

Идеята с потребителска­та кошница да се помогне на хората в неравностойно положение е похвална, ненатрапчива и няма нищо общо с отблъскващата фалшива загриженост, която цели не толкова да помогне на бедни и болни, колкото да се пока­же и да убеди света, че е съпричастна, състрадателна и милостива.

По Коледа най-обичам благотворителните акции. Толкова много хора се зани­мават с благотворителност, че се чудиш как изобщо са останали бедни и болни. Миналата година доживях да видя в национален ефир, ед­но презряно същество с ока- ляна репутация да набира средства за убиец отнел два живота… Видях и как може да спекулираш с нещастието и да го осребриш. Питам селищата от екрана и страниците на пресата популяризиращи най-голямото лицемерие на-речено. Българската Коледа по какви критерии опреде­лят кой е по-болен, по-гладен, по-нещастен? Апропо, осветлете ме мен, невежата има ли испанска, френска италиан­ска…. Коледа?

Веднъж в годината всеки може да се почувства фи­лантроп само за 1,20лв,без угризе­ния на съвестта. От медиите разбираме, че има гладни деца бедни и болни  възрастни само по Коледа… През останалата част от годината явно стават чудеса, щом оцеляват до този паметен за благотворителността  момент. Добре, че поне за рекламите презентиращи  ми­лосърдие“, си избират изглад­нели манекенки, а не слагат Искра Фидосова да ни говори за глада в до­мовете за сираци. Пошло е разни Златки, Шматки и други такива улични богат­ства, които имат нужда от хиляди левове за да отидат на фризьор да промотират и без това фалшивото мило­сърдие, а дечицата тъй като са още малки за силикон и диаманти, ще сърбат някоя студена чорба (осигурена от добре охранена ръка) в ко­ледната вечер и ще се молят един ден да станат празно- глави девойки с големи ам­биции, че и тях да дават по телевизията и да усетят кол­ко е щедър всъщност бълга­ринът, когато става въпрос за показна простащина.

Дали има иностранна Ко­леда – не зная, но съм чувала, че в Италия на Нова година е прието да се изхвърля всич­ко старо и ненужно… Затова предлагам да започнем със завистта, лъжите, обидите и пошлите постъпки, къде уме­ло, къде неуместно прикрити зад глупави неискрени каузи на „благотворителност“, кои­то са срамни и недостойни. А всичко, което е хубаво и ако е останало нещо такова от Старата отиваща си година, внимателно да опаковаме и пренесем в настъпващата Нова година! Крайно време е поне веднъж в годината на тези светли празници, като Коледа и Нова година, да свалим фалшивите маски на лицемерието и да лъснат отдолу истинските ни лица… Поне веднъж в годината да бъдем искрени и съпричаст­ни с болките на другите, нещо което трудно ни се отдава на­последък…

Уважаеми алтруисти, боле­сти, глад и нещастие има и на 24 май и на 23-ти септември., през всеки един от 365-те дни на годината. Нека не ги забравяме и през останалите 360 дни, защото е обидно и жалко. И когато правите бла­годеяния не правете панаири, а го правете тихо и с достойн­ство. Не вадете дивиденти и самореклама, която ви е удобна и обслужва интере­сите ви, защото самият Хрис­тос е казал: Богатият да не се хвали с богатството си, а благодетелят да не се хвали с благодеянието си…„ ако го на­прави, то той вече е получил наградата си и няма какво да очаква да му се въздаде в бъдещето.“