Градът: Пътуването ми до Испания е свързано с личността и творчеството на Пабло Пикасо по проект на Сара Лукас, която живее и работи в САЩ

Имах честта да подаря две авторски произведения в музей на Съвременното изкуство и да оставя други за бизнес.

В Малага видях родния дом и музеят на Пикасо. Той е андалусиец и каталунец, испанец и французин, чужденец и бохем, благодарение на който парижкият квартал „Монмартър“ влиза в легендите. Художник, скулптор и поет, той пречупва илюзионистичния, фигуративен стил задължителен за времето на ренесанса. Пламенен любовник, съпруг и баща твори близо осемдесет години. Неговите платна напомнят интимен дневник, прославящ еротиката и красотата. Жените са горивото на неговия бушуващ гении. Те го тласкат от син към розов период, от бакъреноземлист към червен. През 1909 г. Пикасо разсича хубавото лице с бадемови очи на Фернанд Оливие, превръща го в причудлив масив от ъгли, ръбове и смело влиза в анали-тичния, зрял Кубизъм.
Най-великолепното и просто определение за него е „Рисуващия човек с музата“.
Музата е велико нещо.
Тя е божествена мярка за стойността на гения. Тя е свръх понятие, явление над биологично-физическия свят, хиперженственост, безотказна, възвисяваща сила, космическа мистерия.
Пикасо е обладан от музата през целия си живот и я обладава, променяйки мисленето на XX-то столетие.
Благодарение на него стъпих на „Коста дел сол“ и влязох в родния му град с очите на дете.
Усетих природата, климата, архитектурата, темперамента, кухнята и всичко принадлежащо към най-екзотичната част на красивото Средиземноморие.
Почувствах се значим и свободен. Радостта от живота блика от всякъде: на плажа, в катедралата, музея, кръчмата, улицата, лодката, или кораба. Общуването е леко, виното силно. Аферим! Червения цвят възбужда не само бика от арената, но и хомосапиенсът, който не може само с една лъжица да изгребе всички разновидности на човечеството. Елинистичният свят общува с персийско-арабския и това намирам за плюс.
По Коледа 2014 г. предстои обща Художествена изложба, посветена на Пикасо в Мадрид. Ред участниците познавам: Салма Темел – Истанбул, Михалис Гарудис – Солун, Флавио Триумори – Милано, Сара Лукас-Севиля, Анжей Бабарико – Краков, Марк Маккив – Ню Йорк.
Сара рисува персонажи от нощни клубове в луминесцентни светлини, Марк използва за основа врати от изоставени фабрики, Гарудис работи с парчета от лодки, корабни въжета и морски камъни, Бабрико рисува само небе – чисто, или тревожно, в залез запалено.
Чувствам се комфортно в тази компания. Иска ми се, да вярвам на мисълта на Хемингуей от романа “Фиеста“, чието действие се развива в Испания: И светът е почтена фирма „Даваш и получаваш“. Де да беше така, щях да бъда опустошен от хавански пури и от „дайкири“. Всъщност Испанско Мексико съвсем прилича на Малага. Наздраве с българска гроздова и шопска салата. Животът е скучен само с вода!
P S. Благодаря на Сара Лукас, общ Гоце Делчев, Ваня и Мариан, чиито подслон е по-скъп от гостоприемството на американските структури в Европа.
Влизането в света на човек и усвояването на същия е по-ценен от която и да било, строена с векове, катедрала, било то „Едноръката“.