Градът: Уникална история от Гранични войски – Гоце Делчев

• Дръжте ги! – крещеше дежурният офицер и множе­ство подковани ботуши за- трополиха по петите им.

Двамата бегълци в слу­чая се връщаха, но това не правеше нарушението им по-ненаказуемо. Беше нео­бичайно цивилни да тичат между казармените сгради, преследвани от караула. Благодарение на нощта успя­ха да се мушнат в мазето на спалното.

Приземният прозорец зее­ше отворен за тази цел и този път бяха на косъм. След ми­нутка бяха във военни дрехи, а след още две отново се съ­бличаха в спалното. Друга­рите им отдъхнаха и веднага започнаха да ги разпитват:

• Къде ходите, бе хора? Едва ви скътахме на проверката.
• Къде ли не ходихме. – за- разправя Наско склададжия- та. – Тоя Петров ще ме съси­пе. Уж тръгнахме на рожден ден на братовчедка му, а то се оказа съвсем друго…

Обемистият Владко Пет­ров дишаше тежко в леглото до него и едва сдържаше ус­мивката си.

• Какво стана, де? Разказ вайте? – питаха ги другите жадни за новини отвън.
• Първо – за­почна да из­режда Наско. – нямаше бра­товчедка и вто­ро – не беше рожден ден, а годеж!

Възторже­но шушукане завладя спално­то. Взводът от двадесет и осем войника всяка вечер се приби­раше тук, в този временен дом, докато отминат двете години во­енна служба.

• Тоя тъп софи­янец ме заведе на майната си, в неизвестен квартал и ме обяви за свиде­тел на бурните си чувства.
• По повод накоето си пийнахме здравата. – най-после се намеси Вла­до. -Така ли ще те посрещат в Бургас, като избягаш от ка­зармата?

– Ех, ако служехме в Бур­гас, щях да ти покажа аз, как се посреща, момченце?размечта се Наско.

• Щяхме да хапнем рибка, пък ако е лято и нещо друго щеше да се намери. Не като го­деницата ти. Откъде я намери тая, бе?

Плътно скупчените войници жадно попи­ваха диалога.

• Заедно учихме. – притеснено заговори Владко. – Бяхме си обещали като отслу­жа да се съберем, ама нали ме изпратиха на границата. Докато ни преместят в София, тя се ожени и я бях от­писал. След десетина месеца започна да ми пише. Взела адреса от майка ми.
• Значи прописа след като роди? – за­пита директно Наско.
• Така си е. – изчер­ви се софиянецът.
• знам че детето нее от мен, но какво да правя. Бяхме се разбрали да се ча­каме… – едва продължи.
• Важното е кой ще го от­гледа. – обади се важно, редник Десев. Той беше от приближените на годеника и имаше опит в семейните дела. В Перник го очакваше семейство и той благославя­ше съдбата, че го преместиха наблизо.
• Не сме ли млади за тия работи? – обади се Ицето. Въпросът на момчето от Пло­вдив ги накара за малко да се замислят.
• Абе, да става каквото ще! – засмя се пресилено Владо и извади скритата досега бутилка уиски. – Не съм ви забравил момчета. Нека се поразходите и вие за малко с Джони пешеходеца.

Ентусиазмът на младостта обходи бойците заедно с пи­тието: оставаха им два-три часа да поспят.

История от Симеон Христов, в Гранични Войски – Гоце

Делчев, Видин и др. от 1977 до 1979.