Елица Николова: Танците, имат за цел да покажат това, което думите не могат

Елица Веселинова Николова е на 18 години, родена в Благоевград – зодия козирог. Учи в НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ с профил изобразително изкуство и английски език.

Елица, защо изобразително изкуство?
– Смятам, че съм попаднала на точното място. Това е едно от най- доброто ми решение, което съм взела от живота си. Дори не си спомням от кога рисувам, но винаги ще помня първата си рисунка. Също така танцувам и народни танци. От 8 годишна съм танцьорка в ансамбъл „Пиринска китка“. Танците са моята страст и хоби. В свободното си време обичам да спортувам, да излизам и да се забавлявам с приятели. Като цяло, аз съм много забавен и позитивен човек. Доста силна и борбена личност. Не се отказвам лесно, знам какво искам от живота и смело се боря, за да го постигна. Упорита съм и никога не оставям нещата недовършени.

Кога започна да се занимаваш и какво усещане ти носи рисуването?
– Още от малка много обичам да рисувам, а от 4 години уча в гимназия с профилирана паралелка с интензивно изучаване на изобразително изкуство. От последната година в гимназията се насочих по конкретно към живописта.Тя е нещото, което ми носи удоволствие и наслада, когато рисувам. Винаги пробвам нови техники в рисуването, върху платното. Чувството е невероятно, още повече, когато постигнеш желания резултат на картината.
„Животът е кратък, изкуството вечно „.

Трудна ли е изработката на картините?
– Смятам, че изработката не е трудна , стига човек да има желание и старание. „Има ли желание, има и начин“. Много хора си мислят, че рисуването е лесно, но това съвсем не е така. Само човек занимаващ се с изкуство, може да разбере това, което останалите не могат.

Участвала ли си в изложби?
– Изложбите са нещото, към което се стреми всеки художник. Участвала съм с различни свои картини в изложби. Те са стимул за да вървиш напред и да покажеш на публиката своя талант.

С какво би искала да се занимаваш след завършване на средното си образование?
– Искам да стана архитект. Надявам се нещата да се получат, тъй като това е една сравнително трудна специалност. Предстои ми завършване и смятам, че най- добрата алтернатива за мен е университета по архитектура, строителство и геодезия в София, към която съм се насочила.

Трудно ли се прави изкуство в България?
– Може би. Въпрос на късмет и лично развитие! Много творци не успяват да развият идеите си, заради липсата на пари. Не страдаме от липса на творци, а от средства.

Кога започна да се занимаваш с танци и какво усещане ти носят те?
– Започнах да танцувам от осем годишна. Оттогава те станаха част от моя живот. Танците, каквито и да са, имат за цел да покажат това, което думите не могат. Външно изразяване на вътрешни усещания. Много е трудно да опишеш колко велик е танца, преди да си опитал. Не може да сравниш с нищо това чувство. Когато танцуваш, има моменти, в които всичко все едно е достигнало до крайния си предел. Смяташ, че не можеш да продължиш, преуморен си. И ти идва да кажеш: „Край, до тук бях!“. Но истината е, че не можеш да се откажеш. Най- вече, заради цялата тази радост, която танцът ти дава.

Какво е чувството, когато излезете на сцената?
– Обичаме да сме на сцената, защото можем да споделим това, което правим. Разбира се, нервни сме, но ако не бяхме, едва ли бихме излезли на сцената. Целият този адреналин, препускащ в тялото, сцената, светлините, хората, които искат да се насладят на концерта, и тогава идва музиката…..така започва всичко.

Къде изнасяте своите концерти?
– Била съм част от толкова много концерти, фестивали и други творчески прояви. Дори на една и съща сцена за мен всеки път е различно. Изнасяме концерти не само тук, но и в чужбина.

На какво се доверяваш повече, на разума или на чувствата?
– Приятелите ми знаят, че съм много емоционална. Признавам си, че понякога бързо се „паля“ и съм готова да взема прибързани решения. А от опит знам, че крайните и бързи решения често са грешни. Вярвам в собствената си интуиция.

Имаш ли истински приятели?
– Истинските ми приятели се броят на пръстите на едната ми ръка, дори са по малко. Имам много познати, много близки, но тези, на които мога да разчитам наистина са много малко.

Как поддържаш тялото си в перфектна форма , със спорт, здрав сън или с диети?
– Макар и странно, не съм от поспаливите. Иначе обичам да съм активна, като карам колело и се разхождам. Не спазвам диети – просто се храня здравословно.

Какво мислиш за хранителните добавки?
– Никога не съм приемала. Не съм привърженичка, смятам, че чистата, вкусна, качествена храна дава на организма всичко необходимо, енергия през целия ден. Харесвам естествения начин на живот.

Губят ли от женствеността си жените, които се занимават активно със спорт?
– Да, определено! За мен всичко трябва да е умерено. Всичко което е в повече, дори и спортът изглежда зле. Не съм привърженичка на мускулести жени, а по- скоро фини, слаби, но с добри извивки, изящни дами. Жената, според мен трябва да има финес, грация, сексапил, а не като фитнес маниачка. Стегната, в добра форма и все пак да си остане жена.

За какво мечтаеш?
– Определено обичам да мечтая, но за какво ще го запазя в тайна. Има една мисъл, която ми е любима. В нея се казва: „Пази мечтите за теб, за да станат реалност“.

Какво ще пожелаеш на читателите на Топ Преса?
– Да бъдат добри хора, да следват мечтите си и по – малко да завиждат на другите.