Connect with us

Анализи и Коментари

Сеизмологът проф. Емил Ботев: Очаква се сериозен трус по разлома Халкидики – Истанбул

Published

on

„Трусовете в района на Солун се дължат на едно сеизмично огнище на сушата“, казва той

Сеизмологът проф. Емил Ботев говори пред „Монитор“  за труса в Солун, за опасността от нови размествания на земния пласт и коя е най-голямата заплаха за България от силно земетресение. 

– Професор Ботев, Балканите отново се разтърсиха, този път около Солун. Може ли да очакваме по-сериозни трусове, които да засегнат територията на България?

– Трусовете в района на Солун се дължат на едно сеизмично огнище на сушата, което генерира през последните дни тези близо 40 слаби труса с магнитуд между 2,5 и 4 по Рихтер. Или т.нар. автършокове, които продължават. В този смисъл не може да се очаква някакво особено преразпределение на натрупаното напрежение в земните недра в района.

То не е особено голямо и бих се изненадал, ако възникне по-силно земетресение. Такива в района се предизвикват от Североегейския разлом, който върви от запад на изток, на приблизително 100 м южно от крайбрежието на Бяло море. Освен това той завива от остров Самотраки на юг, така че минава пред трите ръкава на Халкидики. Там могат да се случат земетресения с магнитуд от 7 по Рихтер и дори по-силни.

Такова имаше през 2014 г. и то се почувства в Хaсковско и Кърджалийско. Още по-рисков се явява северният сегмент на разлома, който тръгва от Халкидики, стига до Мраморно море, продължава до Истанбул и преминава в Североанадолския разлом. Там именно очакват нов мощен трус, като този в Измит през 1999 г., който отне живота на 17 000 души.

– Значи няма опасност за нас?

– Солунското огнище е локално и не може да повлияе на сеизмичната обстановка у нас. Нашите земетресения се предизвикват от локални огнища или блокове. Те също могат да предизвикат мощни трусове, но с голяма времева дистанция. И след като преди век сме разтоварили земното напрежение в Чирпан, не очакваме сериозни трусове още поне100 години. Казано образно, при геологическия часовник минутите са равни на десетилетия.

– Защо големите трусове ни заобикалят?

– Мощните земетресения са характерни за границите между големите тектонски плочи, обаче които не се застъпват на наша територия. Страната ни е вътрешноконтинентална част и сме защитени, защото подпъхванията стават във външноконтиненталната част. Само там, на границата между отделните континентални или микроконтинентални плочи, каквато е зоната на Егейската арка, могат да се породят силните и опасни земетресения. Там има елемент на подпъхване. Мястото е между средиземноморската, адриатическата и континенталната плоча.

Това е невралгично място, където се извършват такива процеси на границата между отделните окрайнини на отделни плочи към Евроазиатския континент. При нас няма застъпване на такива плочи, за които вече казах, и които формират по границите си голямо натрупване на напрежение, без то да може да се разтовари предварително. Затова и ставащите край България земетресения са наистина силни и разрушителни.

А в Чили например те достигат до магнитуд 9, като вълната се развива на стотици километри в рамките на една минута. А при нас трусовете, предизвикани от тези блокове, се развиват до 5-8 км максимум. Което се дължи на скоростта на придвижването на отделните блокове на територията на нашата страна – те са само от 1 до 4 мм в Кресненското дефиле в сравнение с 30-40 мм средногодишно, характерни за Южноегейската зона, 20-25 мм за района на Турция край Истанбул и Мраморно море. Това са порядъци от големи движения, които действително по-бързо водят до натрупвания на големи напрежения. Докато у нас, както всеки може да пресметне, те са 10 пъти по-слаби и предизвикват слаби трусове, които обаче плашат хората.

– Земетресенията все още не могат да се предвиждат с абсолютна точност, но какво все пак трябва да се прави, за да бъдат пораженията минимизирани?

– След 1977 година сеизмолозите започнахме глобални изследвания, но картата на сеизмичните зони, предложена през 1979 година, не се прие. Причината беше, че наложихме по-консервативни изисквания към строителството. Но след земетресението в Стражица, където бяха разрушени над 8000 къщи, наистина стари и паянтови, през 1987 г. изискванията влязоха в сила. Защото се разбра, че прогностичният елемент, който вложихме в тези карти, за съжаление наистина се сбъдна.

След влизането ни в ЕС направихме хармонизация с европейските норми и стандарти за антисеизмично строителство при свлачище и с паянтово старо строителство. И от 2014 г. действа нов правилник за строителството, допълнен миналата година. Така че всички сгради, строени след 1987 г., са сеизмично устойчиви. Пример за това е земетресението в Перник, което макар и само на 20 км от София, практически не нанесе никакви щети в столицата. В Пернишко, по-точно в селата Мещица и Витановци, където всъщност бе епицентърът, също пострадаха само нерегламентирани и некачествено построени къщи – без проекти. Такива се сринаха на доста места от Трън до Рударци и Радомир. В самия Перник се сринаха само комин на ТЕЦ и водонапорна кула, но те по принцип бяха стари. И сега пострадалите сгради в Перник и околните села са или паянтови постройки, или стари къщи.

– Излиза, че основната сериозна заплаха от земетресения за нас си остава огнището във Вранча.

– Ще ви дам един пример от моята работа още като студент през 1976 г. В продължение на месеци вземахме проби от минералните извори на София и околните села и количеството на радона в тях непрекъснато нарастваше. А това е един от индикаторите за повишена сеизмична активност. Очаквахме голямо земетресение в София, а на 4 март 1977 г. удари във Вранча!

Това отражение на процесите, ставащи на стотици километри от София, се дължи на факта, че във Вранча дълбочината на земетресенията са от 100 до 150 километра. Това е т.нар. горна мантия, която е значително пластична и сеизмичните вълни се предават на голямо разстояние без затихване, за разлика при повърхностните трусове, които затихват много бързо в условията на земната кора. Там земетресенията са много повече в мантията, където много по-лесно се разпространяват сеизмичните вълни и са по-опасни за нашата страна общежитие. Сега обаче имаме система за ранно оповестяване на земетресение оттам. И разполагаме с 20-30 секунди – времето, за което вълните на труса достигат от Вранча до нашата територия, което дава възможността да се задействат блокиращите системи в енергетиката.

Blitz.bg

коментара

Анализи и Коментари

Д-р Радойкова: Взех решение да напусна болницата в Гоце Делчев след смъртта на д-р Първанов

Published

on

Болниците са изправени пред голям кадрови проблем след началото на пандемията с коронавирус, отбеляза лекарката

„Град Гоце Делчев загуби последния си анестезиолог. Загуби истински отдаден на професията лекар, но загуби и достоен, честен и добър човек. С какво ще бъде запомнен д-р Милан Първанов, който не успя да се пребори с COVID-19, разказаха неговите близки и колеги в Тази събота.

Д- р Милан Първанов отдава живота си на болницата и пациентите. До последно лекувал, преди да усети симптомите на вируса.

От едната операционна тича в другата, но никога не е отказал. Винаги е бил преуморен, но въпреки това никога от него не сме чули Не, не мога да дойда или Няма да дойда. В последния ден, в който работехме, той вече казва: Не издържам вече, много се чувствам отпаднал и след това вече разбрах, че е заминал за София, разказва д-р Мария Герова, завеждащ АГО в МБАЛ „Иван Скендеров“, Гоце Делчев.

Той беше човекът болница и искам да ви кажа, че не само ние като колеги, но и цялото общество скърби, страда. Това е изключително голяма загуба за всички нас и за всички хора, казва Надежда Костова, старша сестра в родилното отделение на болницата.

Загубихме един невероятен колега, човек и лекар, огромна загуба за всички нас, за всички жители на Гоце Делчев, за четирите общини, които обслужва болницата, просто невероятен човек и лекар. Мисля, че за около 10 или 11 дена от началото на заразяването до кончината му, споделя д-р Ангел Тонгов.

Гоце Делчев е в шок от загубата на лекаря и човека Милан Първанов. А в интернет всеки изля душата си. След смъртта на анестезиолога и завеждащ отделението по реанимация, болницата е изправена пред предизвикателството да намери лекари, които да го заместят. В тази болница броят на заразените с COVID-19 е почти непроменен в последните месеци- по около 40 легла са постоянно заети.

Аз загубих на първо място приятел, колега, с когото 29 години с малко прекъсване работих рамо до рамо, с него започна моят професионален път. Той ме е учил заедно с тогавашния началник на отделение. Загубата за мен е много голяма, сподели д-р Мария Радойкова в студиото на Тази събота.

Той се страхуваше за себе си и за семейството си, но беше безотказен, заяви Радойкова, която отбеляза, че починалият д-р Първанов е консултирал по тяхна молба постоянно колегите си от инфекциозно отделение и е успявал да балансира страхa за собственото здраве и високия професионализъм.

Съпругата на д-р Първанов – д-р Ерменкова, също е заразена с коронавирус, в момента физически се чувства добре, но емоционално е изтощена, разказа д-р Радойкова, която говори често със съпругата на починалия си колега.

Трудно се продължава след такъв удар. Взех своето решение да напусна болницата в Гоце Делчев, разкри д-р Радойкова, която сподели, че е била на временен договор в лечебното заведение и е отишла там по молба на д-р Първанов.

Лекарката е категорична, че водещата причина не е страхът за нейното здраве, защото продължава да работи в Югозападната болница в Петрич, където също има болни от коронавирус, но е трудно да преживее емоционалната загуба на своя приятел и колега.

Болниците са изправени пред голяма кадрови проблем, който се е изострил с пандемията от коронавирус, затова може би е добре да се променят правилата за лекарите специализанти, смята д-р Радойкова. Като добър пример тя даде политиката на община Петрич, която подпомага студенти по медицина между първата и шестата година от тяхната специализация.

btvnovinite.bg

 

коментара

Continue Reading

Анализи и Коментари

Трето ОУ в Гоце Делчев следва традициите и при новото си ръководство

Published

on

Разговор с Димка Мурджева – отскоро директор на иновативното училище

В самото начало на новата 2020/2021 учебна година се срещаме с Димка Мурджева, отскоро заемаща длъжността директор на Трето основно училище „Братя Миладинови“ в Гоце Делчев. Молбата ни е тя да представи себе си, училището и основните задачи, които стоят пред колектива през настоящата учебна година.

Госпожо Мурджева, откога работите в Трето ОУ – Гоце Делчев?

Целият ми досегашен трудов стаж е в това училище. Започнах работа през 1995-а година, след като завърших специалността „Начална училищна педагогика“. През тези години съм била и възпитател, и учител, и заместник – директор, а сега – директор. Познавам изцяло спецификата на работата в училището. Тя е съпътствана от много трудности, но когато насреща е разбирането на колегите и родителите, те са преодолими.

Училище „Братя Миладинови“ винаги се е развивало успешно. Какви ще бъдат приоритетите в работата на колектива под Ваше ръководство?

В образователния процес ще продължим с иновациите, като включваме учениците в различни дейности. Ще работим по спечелени проекти и ще разработваме нови. За втора година ще кандидатстваме по национална програма „Иновации в действие“ – споделяне на добри практики с други училища.

За трета поредна година това учебно заведение е включено в списъка на иновативните училища в България. Ще продължите ли да работите по иновацията „Мисловни карти“?

Планът, който следваме, е 4-годишен. По него продължават работа 2.б, 4.б, 6.а  и 6.б клас. През тази година се включва и паралелката с класен ръководител госпожа Щранкова – 3-ти б клас. Ще участват и деца със СОП под ръководството на ресурсния учител.

Училището е известно с резултатната си работата по различни проекти. Ще следвате ли традициите и в тази посока?

Разбира се. Например по програма „Еразъм +“ ще работим по три проекта.

Неотдавна беше одобрен за финансиране нашият проект  Common heritage from tradition to future“, Ключова дейност 2 – „Стратегически партньорства“. По този проект, който е с продължителност 24 месеца, сме координатори. Партньорите ни са от Турция, Италия, Гърция, Румъния и Хърватия. Целта е да се подобрят четирите езикови умения на учениците и да се повиши успеваемостта им по английски език.

Координатори сме и по проект „Фестивали в европейските общности и традиции“, работата по който започна през миналата година и продължава през настоящата.

И сега към темата на деня – противоепидемичните мерки

За всички е ясно, че при сегашната ситуация е нужно още по-голямо внимание за опазване на живота и здравето на децата. Затова на педагогически съвет приехме много подробно разписани мерки за работа в условията на COVID – 19.

Правим всичко, което зависи от нас. Сутрин учителите посрещат децата на определените места –  трите входа на училището. Хубаво е, че базата ни е достатъчно голяма и всяка паралелка от 5-и до 7-и клас разполага с по две съседни класни стаи, които се ползват последователно. Така, докато се провежда час в едната, другата се проветрява.

Осигурихме всички предпазни средства – диспенсъри за дезинфектанти, шлемове за учителите, топла вода, сапун, еднократни кърпи.

Тъй като медицинската сестра, назначена от Общината, е на работа в нашето училище само два дни в седмицата, за останалите учебни дни наехме нейна колежка, на която ще заплащаме от бюджета на училището.

Можем да споделим, че родителите подкрепят мерите, а учениците ги спазват.

Предвиждате ли подобрения на материалната база?

Ние винаги сме имали стремеж да създаваме все по-добри условия за провеждане на учебно – образователния процес. Така ще бъде и занапред. Поддържаме и подобряваме базата, макар че училището е построено още през 1976 година и очакваме то да бъде санирано и цялостно обновено.

Благодаря! Желая Ви успех!

 

коментара

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

ПОПУЛЯРНИ