Една легенда от Петрич в най – откровеното си интервю: Кирил Котрулев-Кико от дуо „Южен вятър“: Отказах 500 евро за „Батальона се строява“
- май 18, 2020
Съвременният попфолк е зомбиран
Кой е той
Кирил Котрулев-Кико е роден на 29 януари 1975 година в Петрич. Той и сестра му Величка са част от обичания дует „Южен вятър“. Още в зората на попфолка тяхна емблематична песен става „Батальона се строява“. Хитът е любим дори на премиера на страната Бойко Борисов.
– Кико, ситуацията с пандемията от коронавирус върви към затихване. Притеснен ли беше за близките около теб и за теб самия?
– Да, разбира се, че следя ситуацията с тази пандемия и никак не съм безразличен към случващото се. Притеснен съм, не само за кризата в световен мащаб и за бъдещите икономически последствия, а и най-вече за всички нас, за моето семейство, близки, роднини и приятели, въпреки че спазваме всички препоръки, пазим се максимално и останахме вкъщи. Притеснявам се доста не толкова за себе си, колкото за моята майка, която е в рисковата възраст, работи в общинската болница. До ден-днешен тя и всички нейни колеги не са оборудвани с подходящите средства, материали и екипировка, за да се борят с болестта на първа линия, което е много жалко и тревожно…
– Смяташ ли, че мерките, които се взеха от държавата, бяха правилни?
– Това ще разберем едва тогава, когато напълно отмине пандемията. Засега мисля, че само първоначалните ограничения, които се въведоха, бяха правилни. За взетите мерки, и по-точно мерките за медицинските работници и персонал в страната, които са на първа линия – то такива няма. Дано целият този кошмар да свърши колкото се може по-скоро.- Как се промени животът на един музикант като теб в условия на извънредно положение – нямаше участия, ресторантите и нощните заведения още са затворени?
– Като на всеки друг обикновен, работещ и грижещ се за прехраната на семейството си гражданин на тази държава, в условия на безпрецедентна криза и карантина. Тоест не особено добре. Загрижен съм и съпричастен най-вече… Въпреки всичко спазвам правилата и мерките, вярвайки, че пазя себе си и околните. Участията, феновете, техните емоции, усмивки и любовта им ми липсват много, но знам, че скоро и това ще мине и пак ще продължим всички заедно с пълна сила и ще правим отново това, което ни кара да се чувстваме живи.
– На какви доходи може да разчита един музикант или певец?
– Аз нямам друг източник на доходи освен музиката. Не знам за останалите колеги, но аз разчитам изцяло на професията си, защото това умея да върша най-добре, в кръвта ми е, а и явно това е призванието ми. Като цяло и ние, музикантите, сме в същото онеправдано положение, както по-голямата част от българите, останали без работа, ако не и по-лошо.
– Как минава един твой ден у дома?
– Използвам ситуацията да се посветя изцяло на семейството си, тъй като преди това почти не ме виждаха покрай участията. Почивам си, гледам филми и телевизия, работя в студиото по новите проекти. През останалото време се развличам с едно от любимите ми детски хобита – жп моделизъм. Не ми е много скучно вкъщи. Родом съм от Петрич, но в момента живеем в Сандански. Мисля позитивно, доколкото мога, и се подготвям за деня, в който ще кажат: „ХОРА, ТОВА БЕШЕ, ПОБЕДИХМЕ ВИРУСА“ и можем да се върнем изцяло към нормалния начин на живот.
– Гледа ли нашумелия в последно време сръбски филм „Южен вятър“, където се върти песента на Камелия „Луда по тебе“?
– Да, разбира се, допадна ми. По принцип обичам екшън филмите, но това с песента, кавър на Лепа Брена „Луда за тобом“, не искам да го коментирам. Имам особено мнение за така наречените родни „певачки“ и техните възможности и таланти.
– Гордееш ли се, че един от най-големите ти хитове „Батальона се строява“ е любима песен на премиера Бойко Борисов?
– Гордея се и единствено за това, че освен „Батальона се строява“ и повечето наши песни са любими не само на него, а и на голяма част от българския народ. И до ден днешен виждам каква емоция провокират. И не само това, много ме радва фактът, че те все още живеят и са част от бита и ежедневието на много възрастови групи от населението – деца, подрастващи, тийнейджъри, въпреки липсата на казарма. Сигурен съм, че песните ни ще останат и след нас в сърцата на хората. Доказват го пълните зали и ресторанти в страната и чужбина, където гостуваме, както и обичта им към нас.
– Имал ли си възможност да му я изпееш на живо и ще приемеш ли, ако ти се отдаде този шанс?
– Все още не съм имал тази възможност. Някой ден и това може да се случи, с удоволствие бих приел.
– Разкажи историята на това парче, как се зароди и кога?
– Бях новобранец в казармата, в родния си град Петрич, през есента на далечната 1994 г. Тогава за първи път чух мелодията и текста. Пееха я войниците, на които им предстоеше уволнение, ей така абсолютно натурално, акапелно без инструменти. Силно се впечатлих и така се роди идеята, като се прибера на някоя от отпуските ми, да направя аранжимента, да я изпея и запиша вкъщи. Завърших песента през есента на 1995 г. и я дадох в местното радио на град Петрич. Те моментално я завъртяха в ефира, хората веднага реагираха и луднаха, почнаха да се кефят и поздравяват с нея всяка вечер. Стана хит на деня, на седмицата, на месеца и на всеки следващ месец… Аз не можех да повярвам какво се случва, беше невероятно. След като се уволних от казармата, през пролетта на 1996 г., имах страшно много хъс и енергия в себе си, разбира се, и доста идеи за песни. Така запретнахме ръкави с моята сестра Вили, за няколко месеца направихме 12 песни и отидохме в една от музикалните компании, където издадоха продукцията ни. Албумът „Батальона се строява“ се появи същата тази година и веднага се превърна в хитов на пазара.
– Какъв е най-големият хонорар или бакшиш, който си получавал за тази песен?
– Цяла банкнота от 500 евро, която така и не взех, защото клиентът искаше да пеем „Батальона“ цяла нощ, и то само за него и неговата компания. Това е против принципите ни. Обясних му, че няма как да стане, защото в заведението има още 300 души, които също са дошли да ни видят и чуят и очакват нашето внимание и към тях. Човекът си прибра банкнотата и ми каза: „Вие не знаете да изкарвате пари“. Отговорих му, че за нас най-важното нещо е 300 човека да останат доволни, а 10 недоволни, а не обратното.
– Впоследствие имаше и „Батальона 2“, „Батальона 3“. Да очакваме ли в скоро време нещо ново?
– Те също се приеха много добре от хората и се наложиха като евъргрийни. Да, в момента работя по проект, който ще включва всички наши песни с ново по-съвременно звучене, както и нови. Дай, Боже, да сме живи и здрави и в скоро време да зарадваме нашите фенове.
– Генерал Мутафчийски от Националния щаб сега е особено актуална личност и натрупа висок рейтинг. Би ли композирал песен за него?
– Категорично не. Песни за определени личности и песни еднодневки не съм правил, няма и да правя. Винаги съм се стремял творчеството ни да има траен характер, да се придържа изцяло към социалната и любовна тематика и да събужда у хората всякакви чувства. Такива на припознаване и съпричастност, провокирани от добрата мелодия и хубав текст, така че всеки един човек да може да намери себе си в тях.
– Упорито върви конспиративна теория, че коронавирусът е спуснат умишлено като биологично оръжие и светът е изправен пред нова световна война, вярваш ли в това?
– Не е изключено, но избягвам да мисля и да вярвам в подобни твърдения. Единствено вярвам, че ще сме здрави и живи, щастливи и много скоро отново сред нашите верни фенове и приятели.
– Смяташ ли, че България може да въоръжи надеждна армия, ако недай си Боже, това се наложи?
– За съжаление нямаме не само надеждна армия, но и много други работи. А и съвременните световни войни не биха се водели, както досега. Но все пак съм патриот и ако се наложи, ще направя каквото е необходимо, за да защитя честта и дълга към родината.
– Вярно ли е, че в момента не слушаш попфолк от съвременния?
– Да, абсолютно! Стремя се да съм изолиран, да стоя далеч, да не слушам и да не се влияя от зомбирания свят на така наречения съвременен попфолк. Уважавам колегите, които творят нещо смислено и докосващо сърцата и душите. Не уважавам тези, които за да се сдобият с 5-минутна слава и известност, са готови на какви ли не пошлости и простотии, използвайки всевъзможни ситуации и неподходящи моменти за това. Също и стремежът им на влияние към най-уязвимите и все още неориентирани, подрастващи поколения. Иначе слушам всякакъв жанр музика, която е качествена и докосва душата ми. Но предимно слушам сръбският „Южни Ветар“, защото съм закърмен и отгледан с магията на тяхната музика.
– Одобряваш ли онлайн концертите на някои твои колеги?
– Във връзка със сегашната ситуация искам да кажа, че съм тотално разочарован и тъжен от действията на всички онези колеги, музиканти и диджеи, криещи се зад оправданието, че уж повдигали духа на народа, да използват карантината и тежката ситуация. Чакат с нетърпение поредния петък или събота, за да се пуснат на живо с песни, наздравици и молби за споделяния, лайкове и коментари, мислейки единствено и само за себе си и своята бъдеща популярност и забравяйки думата съпричастност. Съпричастност към онзи, който някъде се мъчи и бори за глътка въздух, към онзи, който не може да си вземе последно сбогом с близките си и умира изолиран. Сигурен съм, че на никой от тези, борещи се за оцеляване хора, както и на всеки един умен и възпитан и човек не му е до наздравици, песни и веселби, лайкове, споделяния и коментари. Това аз не го разбирам и не бих си го позволил никога, като един дългогодишен и уважаваш себе си професионалист. Според мен нормално е, ако наистина искаш да приповдигнеш духа на хората, да се пуснеш на живо с една подходяща песен, да предадеш посланието си така че да им повлияеш положително, да окуражиш хората, да се опиташ да ги успокоиш и толкова, както правят всички ппрофесионалисти по света, а не с онлайн наздравици и веселби, или пир по време на чума.
