Давали всички поръчки в Гърмен само на една фирма

Феим Иса е кмет на община Гърмен. Роден е на 1 декември 1970 година в най-голямото гърменско село Рибново. Дипломира се като магистър биолог в СУ „Св. Климент Охридски”. Семеен е, има две дъщери.

Кмет бе на родното си село от 2011 година до миналата година, когато спечели местните избори за общински управник като кандидат на ДПС. На балотажа той получи подкрепата и на други партии и граждански организации. С Феим Иса разговаряме за визията му за развитие на община Гърмен, както и за наследството, което е получил от своя предшественик.

– Г-н кмете, на здрава основа ли стъпвате в началото на своя мандат?

– За съжаление не. Ще трябва много работа, има много проблеми за решаване. Има доста подводни камъни, доста „мини”, заложени от предишното ръководство. Установихме, че в цялата община по всички проекти е работила само една фирма, която е изпълнявала някои от обектите без договори. Още преди да е приключила обществената поръчка и още преди да е обявен победител, фирмата реално е реализирала дейности, най-вече по линия на ВиК инфраструктурата. На практика това дружество много пъти е работило незаконно, защото няма договори, няма проектни документи, няма разрешителни за строеж. Открихме и случаи, когато фирмата първо полага водопровод, после се  обявява обществена поръчка, която, разбира се, печели. В нашата община в последните 6 години няма друга фирма, която да е работила по проекти. Всички обществени поръчки по наши сметки са за около 18 милиона лева.

– Ще платите ли всички претенции на въпросната фирма?

– Някои обекти са правени без договори, за други има договори, но пък няма необходимата проектна документация. Има договори, които въобще не са започвани. Ние тях ги прекратихме и в момента сме в съда. За два от договорите се съдим. За другите договори, които са частично изпълнени, собственикът на фирмата е актувал средства, които обхващат повече села, а пък парите реално са вложени само в две. В конкретния проект са били включени пет села, а той твърди, че сумата, определена за петте села, е вложена само в две от селата, защото бившият кмет Минка Капитанова така му наредила. А че въпросната улица не е била в проектната документация, това е нямало значение. Средствата, определени за пет села, фирмата ги похарчила само в две – Дъбница и Хвостяне. По някои обществени поръчки към договорите са сключвани анекси, а Законът за обществените поръчки забранява това, ако не са се появили някакви форсмажорни обстоятелства.

– Има ли общината задължения и към други фирми?

– Има една фирма, която е работила преди повече от 10 години към общината, това е най-голямата строителна фирма в региона. Работила е по проект на общината по Програма САПАРД, изпълнила си е ангажиментите – асфалтирала пътищата Огняново-Рибново и Гърмен-Ковачевица. Когато са издавали актовете, с които са актували извършената работа, се оказва, че строителят е извършил строителни дейности за повече от това, което е било предвидено, за около 400 000 лева отгоре. ДФ „Земеделие” не признава тези разходи. Но се е водило дело и в крайна сметка фондът е признал тези допълнителни разходи. Господинът си оставя фактурата тук при тогавашния кмет Ахмед Башев. Той обаче става депутат, фактурата остава при неговия наследник Минка Капитанова. Башев, ставайки депутат, издейства допълнително средства 300 000 лева, които пристигат целево в общината, за да може да се покрие част от тези разходи към фирмата. Но Капитанова решава, че тези целеви средства може да ги похарчи за друга дейност. И така тази фактура остава неплатена. Собственикът тръгва по съдебен ред да си търси правата. Минава година, минават десет години, в момента имаме решение на Апелативния съд, който казва, че общината дължи на бизнесмена 400 000 главница, 200 000 лихва и 60 000 лева адвокатски разходи. Най-вероятно ще трябва да се договорим със собственика на фирмата, защото той има основание да блокира сметките на общината. С него също проведох разговор, той е готов да разсрочи плащанията и да търсим вариант Община Гърмен да му се издължи. Ще се справим и с този проблем.

– Ще успеете ли да „изплувате” от това тежко наследство?

– Бъркотията е голяма и още ми е трудно да стъпя на здрава почва, но сега, формирайки бюджета на общината, вече имаме представа какво трябва да правим. Тези договори и обществени поръчки ги оставихме като неизпълнени, а включихме в бюджета много нови ангажименти. Ще разполагаме с блюджет от 18 547 587 лева. Инвестиционната ни програма е в размер на 3 782 993 лева. Бюджетът вече бе приет. Заделени са много средства за инвестиции за решаване на най-наболелите проблеми – това са инфраструктурата, двойно са парите за спортните клубове – 30 000 лева, 156 600 лева даваме за читалищата, два пъти повече са средствата за социални дейности. Заделили сме 230 000 лева за детските градини, които са шест, за да ги освободим родителите да плащат такса по 2 лева на ден. Това ще доведе до по-голяма обхващане на децата в тази възраст, които досега не са посещавали забавачките заради финансови проблеми на родителите си. Опитали сме се да разпределим средствата в бюджета правилно и целесъобразно. Имаше обсъждане с кметовете на населени места и с местното население. Добрата новина е, че получихме с постановление на Министерски съвет 850 000 лева – от тях за довеждащ водопровод в Рибново са 360 000 лв., за многофункционална спортна зала – 350 000 лв., ще има и за ремонт на главната улица в Рибново. Тези постановления на МС са глътка въздух за малките общини като нас. Капиталови разходи имаме около 569 600 лева, така че ще разполагаме с около 1,5 милиона лева, които са за конкретни сфери и обекти, свързани с инфраструктурата.

– Общинският съвет прие и идеята за създаване на крупно общинско предприятие „Никополис 2020”. Каква дейност ще извършва?

– Идеята дойде още, докато бях кмет на село Рибново. Виждах какво се случва с фирмата по чистотата. Събира се определено количество боклук, никой не знае какво и колко се събира, колко тона отива на депото, там не се знае какво количество е прието. В зависимост от това какъв тонаж е приет има страшни отчисления, които се правят. В един момент, когато дойдох в общината и теглих чертата, накарах специалистите да ми направят калкулацията, се видя, че ние събираме приходи от данъци и такси за смет над 300 000 лева, а плащаме над 500 000 лева. Всяка година губим 200 000 лева. Видях договора на сметоизвозващата фирма, той е сключен на база обществена поръчка, тя е била на стойност 70 000 лева. А всъщност плащаме 160 000 лева. Трябва да прекратим тази практика, зашото тя генерира загуби за общината и защото навсякъде около тази община всички имат собствени предприятия. Дали са фирми или общинско предприятие, но всички са се насочили към тази посока. Иначе трябва да увеличаваме данъците, таксите, а пък аз смятам, че някой тук целесъобразно е държал външни фирми, защото така по-лесно се правят някои неща.  Ако имаме собствена фирма, по-трудно някой ще злоупотребява.

Предприятието ще извършва голяма част от дейностите, които в момента се извършват в общината. Ще събира битови, строителни и опасни отпадъци, ще ги транспортира до депата, ще поддържа през зимата пътищата, ще чисти, мие и полива улици, паркове, площади, ще следи за незаконни сметища, ще почиства канали и септични ями, ще санкционира тези, които нарушават общинските наредби, ще охранява общинско имущество и обекти, важни обекти, мероприятия. Предприятието ще поддържа зелените площи, ще полага пътни настилки, ще се грижи за гробищните паркове, ще популяризира община Гърмен като туристическа дестинация, ще опазва горите.

Общината има хотел, който беше построен със средства от капиталовите разходи. Смятаме да  прехвърлим хотела към това общинско предприятие, баните, мирата, които в момента ни е трудно да контролираме, пералнята, чистотата, тези всички дейности ще се прехвърлят на това общинско предприятие. Сигурен съм, че то ще се справи, даже сме отделили в бюджета 200 000 лева за автомобили за чистотата. Ще се опитаме да подобрим услугата и да спрем течовете в този сектор. Общинското предприятие на всяко тримесечие ще дава отчети на общинския съвет за финансовата част, за намеренията, за инвестициите.

– Г-н Иса, защо си намалихте заплатата? Заради тежкото наследство ли?

– Не е това причината, а мое дълбоко убеждение. Заплатата ми е намалена от 2400 на 2000 лева по мое предложение. Отказах и 15 000 лева представителни за 2020 г., които ми се полагат. Когато в кметството дойдат гости, ще ги почерпя с кафе с моите пари. Когато се налага да поканя някой гост на работен обяд, също ще платя от джоба си. Не е проблем да купя и кутия бонбони. Спестените 15 000 лева ще бъдат похарчени целесъобразно според нуждите на общината. Тези пари няма да ме направят по-представителен. Поех ангажимент, че ще бъда социален управник. Като кмет на село Рибново преди идвах на сесиите на общинския съвет. Спомням си, че предишният общински кмет получаваше максималната позволена от закона кметска заплата, а управниците на селата взимаха минимални възнаграждения. Още тогава бях убеден, че това не е редно и сега вече поправих тази несправедливост. Вече увеличихме месечните възнаграждения на селските кметове. Това е мое лично решение, не ангажирам никой с него, хората са тези, които ще преценят правилно ли постъпвам, или греша.

– Ще работите ли заедно с бизнеса за развитието на общината като туристически център?

– Аз вече проведох две срещи с бизнеса – преди и след изборите. Говорихме много за техните проблеми. И за това как общината трябва да помага на бизнеса, за да продължи да създава нови работни места. Бизнесът е най-големият данъкоплатец в общината, хотелите в Лещен, Ковачевица, Огняново годишно генерират от данъци в хазната приходи в размер на 250 000 лева. Това е само от такса смет и данък сгради. Отделно плащат такси и за минералната вода, която ползват. Така че за нас е много важно да подкрепяме бизнеса, който създава работни места и носи приходи на общинската хазна. Отворен съм към тях, те досега са се справяли въпреки общината. Обещахме си, че голяма част от тези приходи, които идват при нас, ще се опитам да ги върна при тях, като подобрим услугата по сметосъбирането и извозването,  като подобрим инфраструктурата.

– Има ли проблеми в курортните селища Ковачевица и Лещен?

– Там имаме проблем с водоснабдяването. Всеки бие сонда, където намери за добре и се опитва сам да се спасява. Трасето на довеждащия водопровод в Лещен е строен през 1938 година. Оттогава не е пипнато нищо. Той се води общински, изоставени са каптажи, дренажи, самото водохващане е зарязано. В момента там идва дебит от половин литър в секунда, което е недостатъчно за едно така бързо развиващо се селище като Лещен. Важен е и другият въпрос – общината да не допуска презастрояване в населените места. Ковачевица има специален статут и всяко строителство се съгласува от Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. Но Лещен няма такъв статут и вече се появяват хотели, които не се вписват в архитектурния облик на селото. Тези хотели са с басейни, дърпат цялата вода и в горните квартали хората остават на сухо. Ние ще изготвим проектите – не само за Ковачевица и Лещен, а и за други села, където има проблеми с водоснабдяването и където водопроводите са компрометирани и са строени преди повече от 60 години. Чакаме новото постановление на Министерски съвет, дано имаме късмет да одобрят тези проекти и да подобрим водоподаването. Бизнесът също е против презастрояването на туристическите селища. През последните години специално за Огняново и Лещен много строителни разрешения за хотели са издадени и сега там се строи. Ще се опитам да огранича тези неща, но знам, че ще е трудно, защото ще се сблъскам с големи интереси. Но общественият интерес за мен е най-важен.

Кмета.бг