Българската православна църква почита днес паметта на свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец

О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!

Празникът е известен като Димитровден и на него празнуват всички с името Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.

Свети Димитър е роден през 3 век в гр. Солун като син на градоначалника. Впоследствие той самият наследява поста. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Свети Димитър е тясно свързан и с българската история. През август 1185 г. Солун е завзет от норманите, а църквата, в която се съхраняват мощите на светеца, е опожарена и разграбена. Асен и Петър, видните български боляри, които повеждат въстанието срещу Византия за възстановяването на България, се възползвали от това и в Търново осветили църквата „Св. Димитър“, твърдейки, че чудотоврната икона на светеца се е оказала в града. С това те изразили претенция, че Свети Димитър вече не защитава ромеите, а е прехвърлил благосклонността си към българите и им дава своята благословия да извършат въстанието си срещу василевса.

Хроникьорът Никита Хониат пише: „С такива (божествени) предсказания целият народ беше спечелен за делото и всички вдигнаха меч. И понеже техният бунт беше от самото начало успешен, още повече българите повярваха, че Господ е одобрил свободата им.“

В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата.

Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. Според тази легенда приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги се зарекъл, че ако Димитър види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.

На 26 октомври завършва и традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.

На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. Приготвя се курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.

Мощите на св. Димитър в църквата "Св. Димитър Мироточиви" в Солун, Гърция. Relics of Saint Demetrius of Thessaloniki, Greece. Relics located at the Greek Orthodox Church of Saint Demetrius in Thessaloniki. Source: commons.wikimedia.org

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене