Уникален образец на селско самоуправление

В документ от 15 яну­ари 1890 г., озаглавен ‘’Закон за чуванс на синура ни и за всякое­селско добро, потвър­ден от всякой един жител саморъчно и се дава на коджабашия­та да съди виновните според него, и тоя за­кон еднаж в годината от ця­лото село ще се прегледа за притурване или изкарване на някои неща’’, научаване как жителите на с. Гайтани­ново, Неврокопско, в Юго­западна България, опазват нивите, ливадите, горите, какви са изискванията към овчари, говедари, свинари, касапи, пъдаря, коджабаши­ята (кмета) и съответните глоби към тях, ако не изпъл­няват закона. В закона има 41 точки. Публикуваме 21 от тях.

1. Кориите и пожарето ще се чуват от сечене дърва и пасене от брави и добитъци.

Който бере дърва- по един меджид глоба. За пасене добитъци – по 5 гроша на глава, а на бравите, ако са максус вкарани, на овчаря ще се търси глоба 1 лира, а на качарма – по 10 пари на глава.

2. Без пусула от коджа­башията няма нито клечка сухо дърво или уище, или ръчица, или друга потреба да се вземе и който престъ­пи, щему се вземе 5 гроша глоба.
3. Кашлаци и колиби няма всяка година да се правят и, когато стане нужда някому, ще пита селото. Който не пита – по меджид глоба на дърво. Кашла­ците и колиби­те ще са далеч от гората две лехи. Който ги има или си на­прави до гора­та, коджабаши­ята ще му яви до 24 часа да ги премести и щом не послу­ша селската заповед, коджа­башията непременно трябва да ги изгори и щом коджаба­шията не ги изгори и покрие, ще се вземе 1 лира глоба на коджабашията.

А от кашлаци и колиби, който краде дърва – поло­вин лира глоба, и ще ги на­прави като как са си били.

4. Бърст на бравите ще се нависат дърветата, а не се­кат. Който сече – на дръвче по пет гроша глоба.
5. Мисирите кога се забе­рат, два дни сетнеще се сал­дисват от едрия добитък, а 10 дена после – от бравите.
6. Овците и козите пролет за млекуване ще пасат по пазнака. Който пасе покрай посевите – по 2 гроша глоба на глава.
7. Касапето ше колят на Киселовата воденица до ре­ката и чевърме ше пекат вън от селото. Ако заколят в се­лото вътре, ако ше и дома да му е, и изпече чевърме, ще се глоби половин лира. Само на гроздобер два дни им се позволява.
8. Където има вода в си­нура ни и има дърво /до во­дата/, та някой отсече една вейка или цяло дърво, една лира глоба ще плати.
9. Който краде фасул, ми­сирки и парлаци, ще се взе­ма глоба на ока фасул, на мисирка, на парлаче по 5 гроша. Позволява се на пъ­дарьето да търсят торбите и цедилките.
10. Ловджия от Гергьовден до обиране лозята ни не ще ходи на лов по лозята, по мисирето и по нивите. Който ходи – по 1 меджид глоба.
11. Всеки добитък, що пасе, ще е вързан на салма. Ако не е вързан – по 5 гр. глоба.
12. Всяка пролет ще се прегледа сметка публично и на коджабашията, и на ва­къвчията и тога ще се турват други.
13. Вечер от три часа после без работа никой няма да ходи по селото. Улови ли се такъв човек, ще се затвори и на утринта изпита и накаже.
14. Пъдарят на всяка гло­ба ще взема на 5 гр. 1. Също и друг човек, що ще каже, и той на 5 гроша 1 ще вземе.
15. Пъдарят, ако укрие ня­кой, или роднина му бил, или приятел, или вземе рушвет и се улови, ще му се вземе половин лира глоба и ще се изкара от службата си.
16. Всекой кабахатлия, щом не ще да си плати гло­бата, коджабашията ще го предаде на правителството с журнал.
17. Коджабашията, ако не ще да глоби някого, или го укрие, или не ще да го пра­ти с журнал, ще плати и на кабахатлията джезата, и за него ще си даде по една лира глоба на всяко покри­ване на кабахатлия.
18. Пъдарят, че не ще да укрива брата си, нито сина си, нито приятеля, нито рушвет че ще вземе, ще дава кефил.
19. Коджабашията, че ще изпълнява точно зако­на селски, ще дава сенет на селото.
20. Парите, що ще се вземат от коджабашията, ще се писуват на тефтер, който ще стои у попа.
21. Парите от глобите ще ги теслими коджаба­шията на селото в края на годината, кога предаде есапа.

Следват селските печа­ти

ПОЯСНЕНИЕ НА НЯКОИ ДУМИ (ЦИФРИТЕ ПОКАЗВАТ В КОЯ ТОЧКА Е ПОЯСНЕНАТА ДУМА):

Чуване – пазене (в заглавието на закона); качарма – безстопан­ственост (1); пожарето – новите гори (1); максус – нарочно (1); уище – подходя­що дълго дърво за рало (2); нависат – кастря (4); пусула – разрешително писмо (2); салдисват – пазят (5); пазна­ка – пасището (6); парлаци – тиквички (9); кабахатлия – виновник (16); джезата – данък джизие (17); кефил – поръчител, гарант (18); се­нет – запис (19); теслими – връчване (21); есап – цялата сметка (21).

Този закон и днес може да послужи като помагало на селските кметове по опаз­ване на селскостопанските земи и горите в родния край, ако те наистина милеят за него и служат вярно на на­рода си, който им е гласувал доверие.

Вестник “ Топ Преса „