Неразказано досега! Сестри Сарафови

През есента на 1864 г. Петър В. Сарафов от с. Гайтаниново, Не­врокопско се уславя за учител с 3000 гро­ша годишна заплата в не по-малко будното село Либяхово (дн. Илинден). Тук през първата му учебна го­дина се оженва за 16-годиш­ната Сирма Кр. Карпузова – единствено дете на местния свещеник Харитон (майката умира при раждането на дъщеря си и съгласно рели­гиозните канони свещени­кът няма право да се жени втори път). Карпузовата къща, заедно с Гърневата и Зимбилевата, са едно от най-големите в Либяхово, разполагат с по 8 до 10 стай. Затова Петър Сарафов сви­ва семейното си гнездо тук, а не в родното Гайтаниново, къдетоима двама братя и е тясно да живеят в бащиния дом. В просторната и добре подредена Карпузова къща в продължение на около 18 години

Петър и Сирма се сдобиват с 10 деца; 6 момчета – Ан­гел, Петко, Борис, Кръстьо, Вълчо и Никола, и 4 момиче­та – Катерина, Кипра, Злата и Елена.

От момчетата всеизвест­на е националната популяр­ност на Борис – виден рево­люционер в борбата срещу османските поробители и Кръстьо –народен артист, трагикомик, с близо 60-го­дишна театрална дейност.

Как протича живота на тех­ните сестри?

Катерина П. Сарафова е първородно дете, за което се знае съвсем малко. Някол­ко седмици след като по­стъпва ученич­ка в Солунска­та гимназия, тя е поканена за учителка в гр. Неврокоп за съвсем кратко време. Скоро след това, пак като ученичка в Солун, Катерина умира на 16 години, по непотвърдени сведения отровена от гърци­те. Това е допустимо, като се има предвид безкомпромис­ната борба на баща и срещу домогванията на гръцкото духовенство да елинизира българското население.

Кипра П. Сарафова, роде­на в Либяхово най-вероятно през 1874 г., след завършва­не на институт за приложни изкуства във Виена, се за­връща в България и работи като гимназиална учителка. Около 1894 г. е преподава­телка в Одрин. След това се жени за Иван Хаджигеорги­ев, който умира през 1902 г. на 27 години, малко след раждането на единственото им дете Златка.

Кипра и дъщеря и зажи­вяват при брат и Борис до убийствотому през 1907 г. След това се приютяват при най-малкия и брат инж. Ни­кола П. Сарафов.

Дълги години Кипра е учи­телка по немски език в со­фийското училище ‘’Св. Сед­мочисленици’’, уважавана и обичана от възпитаниците си заради всеотдайността й в професията и грижовното и отношение към учениците.

Пенсионира се в същото училище и живее дълго вре­ме след това, до смъртта си през 1962 г.

Дъщеря и Златка се жени за известния български ар­хитект Васил Йорданович.

Имат трима синове, двама от които са архитекти; Геор­ги, който се жени за фран­цузойка и почива в Париж и Николай, също женен за французойка. Третият син на Златка – Иван Йорданович, е инженер и живее в София.

Георги има син Никола, журналист, женен за фран­цузойка – актриса, с която живеят в Париж и имат две рожби – син и дъщеря. Инж. Иван В. Йорданович има три деца, които живеят в Париж. Това са дъщерите Златина (журналистка) и Анна (пси­холог), и синът Васил – про­ектант.

Злата П. Сарафова е роде­на в с. Либяхово, Неврокоп­ско най-вероятно през 1878 г.

Завършва медицина /със специалност лекар гинеко­лог / в Женева и специали­зира във Виена. Жени се в София за Христо Фетвад­жиев. Нямат деца. Дълги години Злата практикува професията си. Занимава се и с обществена дейност; председател е на женско­то македонско дружество в София, проявява голям интерес към дълголетните борби на българите от Маке­дония и Одринско. Тя е жена с борбен дух, смело и убеди­телно защитава каузата на македонското освободител­но движение.

Най-малката сестра Еле­на умира две седмици след раждането и.

По инициатива и с активно водещо участие на сестрите Кипра и Злата, през февруа­ри 1932 г. наследниците на Петър и Сирма Сарафови подаряват на родното им село Либяхово недвижимия си имот – къща с дворно място, две воденици, 48 дка ниви и лива­ди с уговорката къщата да слу­жи за читалище, а ако то преста­не да съществу­ва, да се използ­ва за нуждите на училището.

Това дарение те оповестили още през 1929 г. и още тогава малката сгра­да в дворното им място била преустроена в читалище. То се утвърди като най-важна кул­турно-просвет­на институция в селото и дъл­ги години носи името ‘’Петър Сарафов’’, а в по-ново време ‘’Кръстьо Сара­фов’’.

Атанас Панчелиев